В българския народен календар първата седмица от големите Великденски пости

В българския национален календар първата седмица от огромните Великденски пости е наречена Тодорова неделя. Този празник носи името си от Свети Тодор, чието име се отбелязва на Тодоровден, който постоянно се пада в събота. Тази година празникът е на 8 март.

Легендата за Тодоровден

Поверието споделя, че на този ден Свети Тодор съблича своите девет кожуха, яхва бял кон и отива при Господ да измоли лятото да се върне на Земята. И тъй като Господ почита светеца, още до момента в който той изрича молбата си, извън, на мястото, където е забито копието на светеца, стартира да се издига пара и земята се затопля.

В православния календар има шестима канонизирани светци, носещи името Тодор (Божи дар), двама от тях се воини великомъченици - Св. Тодор Тирон и Св. Тодор Стратилат. Те са били римски бойци, канонизирани поради мъченическа гибел в името на Христовата религия.

Култът към тези двама воини светии е публикуван по българските земи. Именно в тяхна чест се устройват надбягвания с коне на Тодоровден. Оттук идва и названието " Конски Великден ".

Обичаите на Тодоровден

При изгрев слънце мъжете сплитат опашките и гривите на конете, украсяват ги с мъниста, с пискюли и цветя и ги водят на водопой.

Жените размесват и раздават между тях обредни хлябове като дават от тях и на конете. Варят и жито, което се благославя в църковния храм.

После идва ред на атрактивното конно съревнование – кушията. Победителят в нея се награждава – конят получава нормално юзда, а неговият собственик – риза или забрадка. Спечелилият надбягването обикаля с коня си всички домове, с цел да честити празника. Навсякъде го посрещат задушевно и поят коня му с вода.

Обредната софра за празника включва пита с квас, чорба от гъби и " тудоровска леща “.

В българския фолклор съществува извънредно забавна и мистична традиция, обвързвана с началото на Великия пост. Тази седмица, изпъква с неподражаеми поверия и традиции.

Песи понеделник - Денят на бяса

Седмицата стартира с Песи понеделник, който се уважава най-вече за бяс. В този ден старите ергени се подлагат на необикновен обред - те се удрят по гърба с цялостни торби с пепел или брашно, като наказване за тяхната безпокойна душа.

Черен вторник - Денят на неизбежността

Следва Черен вторник, разгласен за най-черния ден в годината. Вярва се, че всяка стартирана работа в този ден ще се провали, защото Черният вторник е лидер на всички вторници в годината. Този ден е обвързван и със сушата, което го прави още по-страшен.

Луда сряда - Денят на лудостта

Третият ден, Луда сряда, наричана още и Черна сряда, е един от най-лошите дни през годината. Вярва се, че този ден е денят на лудостта, който може да бъде провокиран, в случай че човек работи. Полуделите се подлагат на специфични обреди за отърваване от лудостта.

Въртоглав четвъртък - Денят на зашеметяването

Четвъртият ден, Въртоглав четвъртък, е маркиран със световъртеж и замайване. Вярва се, че този ден е рисков за индивида и добитъка му. За да се предпазят от заболяването, хората месят специфични питки, която се раздава на съседите.

Черен петък - Денят на заплахата

Седмицата приключва с Черен петък, който е считан за лидер на дванадесет неприятни петъци в годината. В този ден се има вяра, че работата е рискова и може да провокира заболявания и бедствия.

Тодоровден - Празникът на конете и вярата

Събота е денят на Тодоровден, празник, отдаден на конете и тяхната плодовитост. Това е време за молебствия и обреди, свързани със отбраната на конете и положителното им здраве. Следващата седмица стартира с нови очаквания и упования.

Тодорова неделя е изпълнена с неповторими обичаи, който събира в себе си мистичност, религия и обреди. Тези традиции и поверия, носят в себе си мирис от предишното, тъй като съществуват в нашата просвета към този момент стотици години, напомня actualno.