Днес свети Тодор моли Бог за лято
В българския национален календар първата седмица от огромните Великденски пости е наречена Тодорова неделя. Названието идва от Тодоров ден в събота. В центъра на празника са конете, по тази причина той се назовава още и Конски Великден.
Конните кушии се устройват в чест на Свети Тодор - един от тримата най-почитани от българите светци-конници.
Поверието споделя, че на този ден Св. Тодор съблича своите девет кожуха, яхва бял кон и отива при Господ да измоли лято. Когато дойде, Св. Тодор слиза от коня и забожда маждрака (копието) до него.
А самият светец влиза при Господ, с цел да го моли да прати лято на земята. И тъй като Господ почита светеца, още до момента в който той изрича молбата си, извън, на мястото където е забоден маждракът, стартира да се издига пара и стопля земята.
В православния календар има шестима канонизирани светци, носещи името Тодор, което значи Божи подарък.
Двама от тях се воини-великомъченици - св. Тодор Тирон и св. Тодор Стратилат, в чиито жития има общи моменти. Те са били римски бойци, канонизирани поради мъченическа гибел в името на Христовата религия. Култът към тези двама воини-светии е публикуван в българските земи и е намерил отражение в някои монументи на нашата художествена просвета.
Най-старата непокътната българска икона е фамозното изображение на св. Тодор Стратилат от Велики Преслав върху глазирани керамични плочки (9-10 в.).
В стенописите от 1259 година в Боянската черква са облиците на трима светии с името Тодор: Св. Тодор Тирон и Св. Тодор Стратилат в редицата на светците-воини, както и Св. Тодор Студит, в чието житие се загатва, че е бил заточен в Аполония (Созопол).
Св. Тодор Студит, Св. Тодор Сикеот, Св. Тодор Освещени и Св. Тодор Трихина са канонизирани поради техните отшелнически свети каузи.
Народният празник Тодоровден няма тъкмо закрепена дата, зависи от началото на великденския пост и не съответствува с църковния празник на нито един от шестимата светии.
Традиционно на българската софра се поставя пита, забъркана с квас, леща, супа от гъби.
На масата би трябвало да участва коливо, т.е. да се свари пшеница с мед. На този ден дамите месят и раздават обредни питки и хлябове, наречени „ конче ” или „ копито ”, на които от тесто се измайсторяват съответните фигурки. Хлябът се раздава на родственици и съседи за здраве.
Много от пролетните ни празници са запазили детайли от по-стари езически вярвания. Християнската вяра се е приспособила към тези стародавни практики, като е наложила върху тях патронажа на някой християнски светец. Характерен образец за това е Тодоровден, който се чества за здраве на конете и в същото време като ден на св. Тодор.
Имен ден на тази събота честват Тодор, Теодор, Теодора, Божидар, Богдана, Найден.
В Пазарджишка община 1980 именици ще честват през днешния ден. Сред тях е и кметът на Пазарджик Тодор Попов. Негови адаши са още 720 пазарджиклии, а в града и селата на общината Тодоровците са 1151. 261 са Тодорките, а по-предпочитан женски вид се оказва името Теодора - по този начин се споделят 358 дами в Пазарджишко.
Нека са здрави, обичани и честити всички, които честват на този ден!
Конните кушии се устройват в чест на Свети Тодор - един от тримата най-почитани от българите светци-конници.
Поверието споделя, че на този ден Св. Тодор съблича своите девет кожуха, яхва бял кон и отива при Господ да измоли лято. Когато дойде, Св. Тодор слиза от коня и забожда маждрака (копието) до него.
А самият светец влиза при Господ, с цел да го моли да прати лято на земята. И тъй като Господ почита светеца, още до момента в който той изрича молбата си, извън, на мястото където е забоден маждракът, стартира да се издига пара и стопля земята.
В православния календар има шестима канонизирани светци, носещи името Тодор, което значи Божи подарък.
Двама от тях се воини-великомъченици - св. Тодор Тирон и св. Тодор Стратилат, в чиито жития има общи моменти. Те са били римски бойци, канонизирани поради мъченическа гибел в името на Христовата религия. Култът към тези двама воини-светии е публикуван в българските земи и е намерил отражение в някои монументи на нашата художествена просвета.
Най-старата непокътната българска икона е фамозното изображение на св. Тодор Стратилат от Велики Преслав върху глазирани керамични плочки (9-10 в.).
В стенописите от 1259 година в Боянската черква са облиците на трима светии с името Тодор: Св. Тодор Тирон и Св. Тодор Стратилат в редицата на светците-воини, както и Св. Тодор Студит, в чието житие се загатва, че е бил заточен в Аполония (Созопол).
Св. Тодор Студит, Св. Тодор Сикеот, Св. Тодор Освещени и Св. Тодор Трихина са канонизирани поради техните отшелнически свети каузи.
Народният празник Тодоровден няма тъкмо закрепена дата, зависи от началото на великденския пост и не съответствува с църковния празник на нито един от шестимата светии.
Традиционно на българската софра се поставя пита, забъркана с квас, леща, супа от гъби.
На масата би трябвало да участва коливо, т.е. да се свари пшеница с мед. На този ден дамите месят и раздават обредни питки и хлябове, наречени „ конче ” или „ копито ”, на които от тесто се измайсторяват съответните фигурки. Хлябът се раздава на родственици и съседи за здраве.
Много от пролетните ни празници са запазили детайли от по-стари езически вярвания. Християнската вяра се е приспособила към тези стародавни практики, като е наложила върху тях патронажа на някой християнски светец. Характерен образец за това е Тодоровден, който се чества за здраве на конете и в същото време като ден на св. Тодор.
Имен ден на тази събота честват Тодор, Теодор, Теодора, Божидар, Богдана, Найден.
В Пазарджишка община 1980 именици ще честват през днешния ден. Сред тях е и кметът на Пазарджик Тодор Попов. Негови адаши са още 720 пазарджиклии, а в града и селата на общината Тодоровците са 1151. 261 са Тодорките, а по-предпочитан женски вид се оказва името Теодора - по този начин се споделят 358 дами в Пазарджишко.
Нека са здрави, обичани и честити всички, които честват на този ден!
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ