На този ден: Българската армия чества нейното създаване
В българския национален календар Гергьовден е един от най-големите празници през годината и най-големият пролетен празник.
Прочетете още
Познат е с имената Гергьо̀вден, Гѐргевден, Гю̀рговден, Гѐрги, Джу̀рджевдан, както и Хъдърлез и Адрелѐс сред мюсюлмани, помаци и роми.
С него стартира лятната половина на стопанската година, завършваща на Димитровден. Това разположение в празничния календар дефинира и извънредно богатата му обредност, обхващаща всички области от стопанския и обществен живот на хората.
Св. Георги обичайно е схващан като заповедник на пролетната влага и плодородието. Той отключва изворите и влагата, побеждавайки ламята, обхожда и наглежда полята и посевите. Светията е настойник на земеделците и най-много на овчарите и стадата.
Много античен по своя темперамент, през днешния ден към момента няма цялостно единение в мненията за произхода на този празник. Според някои създатели той идва от тракийската античност, съгласно други е славянски по генезис, има и хипотези, че следите му се губят в далечното минало на прабългарите от Азия.
На този ден Църквата уважава Свети Георги Победоносец
Българската православна черква празнува деня на Свети Георги Победоносец – страдалец за християнската религия, умрял през 303 година при ръководството на римския император Диоклециан.
Свети великомъченик Георги Победоносец (275 – 281 година – 23 април 303 година по нов жанр или 6 май 303 година по остарял стил) е един от най-тачените светци, страдалец за Христовата религия.
Той е уважаван и от източните, и от западните християнски църкви, а също по този начин и в Исляма. По времето на император Диоклециан той е боец в Римската империя. Обезсмъртен в мита за Свети Георги и ламята, той е настойник освен на България, само че и Англия, Русия, Грузия, Гърция, Етиопия, Канада, Каталония, Литва, Португалия, Сърбия, Черна гора и на градовете: Бейрут, Генуа, Истанбул, Любляна, Москва и Фрайбург.
В Кападокия Георги получава военната купа трибун едвам на 20 години, откакто се демонстрира като военачалник. През 303 година, по време на ръководството на император Диоклециан, е погубен, защото е защитавал християнската религия.
На иконите Св. Георги Победоносец е изобразяван постоянно на кон, а в краката му лежи убития от него дракон.
Днес означаваме Денят на храбростта, който Българската войска празнува още с нейното основаване
Денят на храбростта и празник на Българската войска е формален празник в Република България – професионален празник на военнослужещите и празник на Военния медал „ За смелост “.
Празникът се уважава на днешния ден, само че е публично основан на 9 януари 1880 година от княз Александър I Батенберг. По-рано, на 1 януари е основан и военният медал За смелост – отличие, с което се удостояват направилите подвизи на бойното поле.
През 1946 година комунистическото ръководство прекъсва традицията на празника, обявявайки го единствено за „ Ден на пастира “. Традицията е възобновена на 27 януари 1993 година с разпореждане № 15 на Министерския съвет.
Прочетете още
Познат е с имената Гергьо̀вден, Гѐргевден, Гю̀рговден, Гѐрги, Джу̀рджевдан, както и Хъдърлез и Адрелѐс сред мюсюлмани, помаци и роми.
С него стартира лятната половина на стопанската година, завършваща на Димитровден. Това разположение в празничния календар дефинира и извънредно богатата му обредност, обхващаща всички области от стопанския и обществен живот на хората.
Св. Георги обичайно е схващан като заповедник на пролетната влага и плодородието. Той отключва изворите и влагата, побеждавайки ламята, обхожда и наглежда полята и посевите. Светията е настойник на земеделците и най-много на овчарите и стадата.
Много античен по своя темперамент, през днешния ден към момента няма цялостно единение в мненията за произхода на този празник. Според някои създатели той идва от тракийската античност, съгласно други е славянски по генезис, има и хипотези, че следите му се губят в далечното минало на прабългарите от Азия.
На този ден Църквата уважава Свети Георги Победоносец
Българската православна черква празнува деня на Свети Георги Победоносец – страдалец за християнската религия, умрял през 303 година при ръководството на римския император Диоклециан.
Свети великомъченик Георги Победоносец (275 – 281 година – 23 април 303 година по нов жанр или 6 май 303 година по остарял стил) е един от най-тачените светци, страдалец за Христовата религия.
Той е уважаван и от източните, и от западните християнски църкви, а също по този начин и в Исляма. По времето на император Диоклециан той е боец в Римската империя. Обезсмъртен в мита за Свети Георги и ламята, той е настойник освен на България, само че и Англия, Русия, Грузия, Гърция, Етиопия, Канада, Каталония, Литва, Португалия, Сърбия, Черна гора и на градовете: Бейрут, Генуа, Истанбул, Любляна, Москва и Фрайбург.
В Кападокия Георги получава военната купа трибун едвам на 20 години, откакто се демонстрира като военачалник. През 303 година, по време на ръководството на император Диоклециан, е погубен, защото е защитавал християнската религия.
На иконите Св. Георги Победоносец е изобразяван постоянно на кон, а в краката му лежи убития от него дракон.
Днес означаваме Денят на храбростта, който Българската войска празнува още с нейното основаване
Денят на храбростта и празник на Българската войска е формален празник в Република България – професионален празник на военнослужещите и празник на Военния медал „ За смелост “.
Празникът се уважава на днешния ден, само че е публично основан на 9 януари 1880 година от княз Александър I Батенберг. По-рано, на 1 януари е основан и военният медал За смелост – отличие, с което се удостояват направилите подвизи на бойното поле.
През 1946 година комунистическото ръководство прекъсва традицията на празника, обявявайки го единствено за „ Ден на пастира “. Традицията е възобновена на 27 януари 1993 година с разпореждане № 15 на Министерския съвет.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ