В българския Наказателен кодекс системата на наказанията се обърка съвсем.

В българския Наказателен кодекс системата на наказванията се обърка напълно. В България има едно схващане, че колкото повече се ожесточава наказателната принуда, толкоз повече се понижава престъпността. Това разяснява в утринния блон на Българска национална телевизия деканът на Юридическия факултет на Софийския университет проф. Даниел Вълчев.

Като образец той даде плануванаъа глоба за ликвидиране на горски чиновник, която е по-тежка от тази за убийството на бременна жена или на министър-председател.

Според юриста ожесточаването на наказателната принуда не води до понижаване на престъпността и това е потвърдено с голям брой проучвания.

Велчев уточни, че през последните шест месеца във връзка с развиването на законодателството Народното събрание е надминал "собствените си спортни достижения ". Като образци Велчев цитира измененията в Кодекса за общественото обезпечаване, който е изменян и допълван 13 пъти за една година, както и закона за бюджета на здравната каса, посредством който се вършат ремонти в 17 други закона. Продължава и отклонението от правилото, че нормативните актове влизат в действие три дни след обнародването им. Това се прави, с цел да може обществото да се запознае с тях и този период не трябва да се съкратява, уточни юристът.

Помолен да разяснява препоръчаните от правосъдния министър промени, с които да се вкара опция за следствие на ръководителите на Върховния касационен и на Върховния административен съд, както и на основния прокурор, Велчев разяснява, че правилото е че всеки би трябвало да може да бъде разследван. Това би трябвало да се уреди обаче, като се подсигурява намирането на баланс, тъй че да не се стигне до разпра.