Цветница 2025: Защо е важно всяка лазарка да участва в обичая „кумичене“?
В българските обичаи е не просто празник — той е ритуален портал към зрелостта, женствеността и принадлежността към общността. Сред най-съществените ритуали, свързани с него, е кумиченето — античен бит, който, макар забравата в някои региони, носи неизмерима стойност за всяка млада госпожица, решила да се назова лазарка.
Символика и роля на кумиченето
Кумиченето се организира нормално в неделята след Лазаровден — Цветница . Момичетата, взели участие в лазаруването, пускат върху вода венци или нарочни дървени корабчета с персонални белези . Вярва се, че чийто венец отплава най-надалеч, точно тя ще стане „ кума “ — лидерка на групата до идващия Лазаровден. Това не е просто детска игра — това е форма на инициация, в която общността признава зрелостта, мозъка и бъдещата отговорност на момичето.
Да станеш кума не е купа, която се дава на инцидентен принцип — тя се печели посредством присъединяване, добродетел и чест . Именно по тази причина всяка лазарка би трябвало да се включи в кумиченето: с цел да усети духа на състезание, взаимност и принадлежност към групата.
Социалният смисъл на традицията
В предишното момичето, което става кума, придобива висок публичен авторитет. Тя е не просто „ шефката на лазарките “, а знак на младата жена , подготвена да поеме своята роля в живота. Днес, въпреки обществото да е друго, тази символика не е изгубила значителност. Участието в кумиченето възпитава с амочувствие, отговорност и почитание към традициите — неща, от които всяко дете и младеж имат потребност.
Противодействие на обезличаването
В актуалния свят, където обществените мрежи основават подправена визия за еднаквост, традиции като кумиченето имат антидотен резултат . Те не са театър за аудитория, а същинско прекарване, което свързва младите девойки с корените им, с природата и с действителна, не-виртуална общественост.
Предаване на традицията – въпрос на културна резистентност
Няма жива традиция без живи участници. Ако лазарките не кумичат, този бит ще изчезне, както доста други към този момент са. Всяко присъединяване е акт на предпазване на българското културно завещание, на предаване на познание и обвързване с предишното.
Участието в кумиченето е не просто красиво етнографско прекарване. То е алегорично встъпване в живота , в женствеността, в общността. И всяка лазарка заслужава да го изживее.
За още вести вижте
Присъединете се към нашия
Бащата на Сияна: Майка й е в доста тежко положение! Буквално не може да си каже името!
