В българската традиция Йордановден и Ивановден вървят дружно - като два поредни дни, отдадени на водата, пречистването и новото начало. Символиката е ясна: остарялото остава обратно, а човек продължава напред по-чист и с по-леко сърце. В този смисъл Ивановден е освен имен ден и мотив за празник - той е самобитна граница сред миналото и това, което следва.
По мотив 7 януари БГНЕС беседва с Иван Скипарнов - психолог и психотерапевт от Варна, за смисъла на Ивановден през днешния ден, за мъжеството отвън клишетата и за това по какъв начин човек може да стартира годината по-леко - от вътрешната страна на открито.
Според Иван Скипарнов точно тук празникът среща логиката на психиката. „ Най-важното нещо, което човек може да остави след себе си, е рецензията към самия себе си. Най-често попадам на хора, които прекомерно доста носят тази тежест ", споделя той.
Към тази самооценка постоянно се прибавят възприятие за виновност, себеупрекване и други автоагресивни настройки. По думите му това е товар, който рядко води до нещо градивно. „ Празникът е в действителност доста добър знак за това - да съумяваме да оставяме някакви неща зад себе си и да продължим чисти и да ни е по-леко на душата. Преди всичко би трябвало човек да спре да се укорява. Няма потребност да носи това със себе си ", споделя психологът.
Ивановден в националните вярвания е и празник на мъжете - на зрелостта, отговорността и мястото в общността. Но по какъв начин наподобява мъжеството през днешния ден, в свят с непрестанно растящи условия? „ Определено да си мъж не значи да си камък. Не значи да си без страсти, без боязън и, както се споделя жаргонно, да колиш и да бесиш. Това никога не значи да си мъж ", споделя Скипарнов.
Съвременният живот, по думите му, слага мъжете под непрекъснат напън. „ Съвремието е предизвикателно, тъй като има много условия към нас, мъжете. Не единствено към мъжете - към хората като цяло и надлежно по-специфични към нас мъжете. Трябва да сме сполучливи кариерно, би трябвало да изкарваме пари, би трябвало да сме възпитани, би трябвало да изглеждаме добре, би трябвало да се държим добре към дамите. Много, доста неща, които вършат всички тези задания сложни и салдото сред тях също е сложен ", споделя той.
Точно по тази причина, съгласно психолога, актуалният мъж има потребност не от още неотстъпчивост, а от повече схващане към самия себе си. „ Изискванията сами към нас самите се повишават. Съвременният мъж съгласно мен би трябвало да е търпелив и към себе си, да има вяра в себе си и, естествено, да бъде добър ", добавя Скипарнов.
„ Иван " е измежду най-разпространените имена в България, а хората постоянно имат вяра, че името дефинира ориста ни. " Определено това по какъв начин гледаме на името си значително способства и за чувството за нас самите ", изяснява той.
" Ако ние не харесваме името си, все едно отхвърляме част от себе си, което несъмнено въздейства на нас като персони ".
Според Скипарнов решаващото не е самото име, а отношението към него. „ Това по какъв начин се споделяме въздейства, само че най-много въздейства дали харесваме името си и с какво възприятие ние самите го назоваваме и гледаме на него. Това е определящото ", споделя психологът и признава, че харесва своето име, въпреки и „ че е постоянно срещано ".
След празничната еуфория към Коледа и Нова година обаче доста хора усещат така наречен „ празничен спад ". Януари неслучайно постоянно се дефинира като един от по-трудните месеци. „ Януари, от статистическа позиция, се води един от най-депресивните месеци в годината. След празничните страсти, почивки и всички тези неща, идва един миг, в който още веднъж всичко се връща както досега ", споделя психологът.
Към това се прибавят студът и неналичието на светлина, само че съгласно него този интервал може да бъде погледнат и по различен метод.
„ Определено се следи някакъв спад, само че естествено човек може да огледа под един различен ъгъл на нещата - да се радва на домашния уют, на фамилните взаимоотношения, да се затвори в себе си, при което да размишлява над своите хрумвания и проекти за бъдещето. И, живот и здраве, да стартира да ги осъществя. Началото на годината постоянно е претекст ние да стартираме отначало или нещо ново. ", споделя той.
В специалността си Иван Скипарнов всекидневно се среща с непознатата болежка, само че съумява да запази вътрешния мир. „ Смятам и имам вяра, че всичко, което вършим, е въпрос на цена. Всяко нещо коства друго нещо ", споделя той. „ Определено моята специалност ми дава доста. Това, което най-много ми дава, е чувството, че мога да бъда потребен за някого. Може би е някакво чувство за значителност, само че не от тази нарцистична позиция, а по-скоро от това, че мога да допринеса даже за един човек животът му да се случва по по-добър метод. "
Това чувство за смисъл, по думите му, е мощно зареждащо, даже когато специалността „ си взима своето ". „ Самият факт, че се усещам важен или мога да бъда потребен, е задоволително зареждащ. Стига човек да прави това, което прави, с обич и предпочитание, то минава с лекост през него ", споделя Скипарнов.
Тази година Ивановден се пада в средата на седмицата, което евентуално ще отсрочи празнуването с ден-два. „ Понеже се пада по средата на седмицата, може би ще отложа с един-два дни почерпката си. Но все пак ще се усещам добре, тъй като е празник. Това е идеална опция, с която мога да си повиша настроението. ", споделя той.
А какво си пожелава психологът? „ Пожелавам си примирение. Едно от обичаните ми качества и то е да съумея да пресявам това, което зависи от мен, и това, което не зависи от мен, и надлежно да съсредоточвам своята сила върху това, което зависи от мен ", приключва Иван Скипарнов. I БГНЕС
