В българската традиция това е най-наситеният със символика семеен празник

В българската традиция това е най-наситеният със символика фамилен празник – вечер на упованието, на тишината и на невидимите връзки сред живи и умряли, сред минало и бъдеще. Нищо в този ден не е инцидентно – нито храната, нито редът, нито държанието.

Трапезата на Бъдни вечер е постна, само че ритуална. Постът не е лишаване, а знак за примирение пред идното Рождество. Според етнографските описания на Димитър Маринов и Михаил Арнаудов, храната на довечера има на първо място магическо и пожелателно значение – тя " приказва “ вместо хората, изрича очаквания за здраве, изобилие и благоденствие.

Традиционно на трапезата участват нечетен брой ястия – най-често 7, 9 или 11. Нечетното число се възприема като " отворено “, продължаващо, знак на живот до безкрайност. Сред най-разпространените ястия са:

– обредна пита или погача с паричка

– варен фасул или фасул супа

– пълнени сухи чушки с фасул или ориз

– сарми с ориз, праз или кисело зеле

– жито (варено или подсладено)

– тиквеник или друга постна баница

– ошав от сушени плодове

– мед, орехи, чесън, лук

– печени ябълки или тиква

В другите краища на България съставът на трапезата варира, само че символиката остава сходна. Бобът и житото са свързани с плодородието и продължението на рода. Сармите " скриват “ плънката си, както се има вяра, че и благоденствието идва безшумно и незабележимо. Медът е благопожелание за сладостен живот и положителни връзки, а чесънът – за отбрана от заболявания и зло. Орехите се чупят не просто за ястие, а за " гледане “ – здравият орех е знак за здраве през идната година.

Хлябът заема централно място. Обредната пита не се реже с нож, а се разчупва, тъй като хлябът е жив и не трябва да се " наранява “, написа ФОКУС. Паричката в него не дава обещание благосъстояние, а шанс и отговорност – този, който я откри, носи благословията за дома.

Особено значение има и огънят. В обичайна просвета това е нощта на бъдника – огромно дърво, поставяно в огнището да гори постепенно през цялата нощ. Както разказва Михаил Арнаудов, бъдникът е знак на дома, на рода и на непрекъснатостта на живота. Дори през днешния ден, когато огнището е сменено от печка или свещи, потребността от този знак остава – събирането към масата е неговото модерно отражение.

Трапезата не се подвига през нощта. Това не е поверие, а израз на античната визия, че в тази нощ душите на умрелите предшественици се завръщат вкъщи. Оставената храна е жест наизуст и почитание – самопризнание, че домът не принадлежи единствено на живите.

Бъдни вечер е и празник на въздържанието. Не се подвига звук, не се кара, не се бърза. Според националните вярвания думите, изречени в тази нощ, имат тежест и следствие. Затова пожеланията са къси, а мълчанието – почитано.

В свят, в който всичко се мери в количество и показност, Бъдни вечер припомня за цената на достатъчното, имаме вяра ние от ФОКУС. За хляба, светлината, наличието на околните. За това вътрешно чувство за дом, което не се купува и не се потвърждава, а се пази.

И може би по тази причина този празник е оживял през вековете – тъй като не разчита на външна декорация, а на вътрешна тишина и памет.