В българската литературна история името на Дора Габе е останало

В българската литературна история името на Дора Габе е останало освен с красивата й лирика, само че и с забавния и многогодишен живот, на който тя се радваше повече от 98 години. Всъщност с рождената дата на лиричката са свързани няколко мистификации. В другите енциклопедии и справочници са посочени три рожденни дати на поетесата – 1883, 1886, 1888.
Злите езици в писателските среди, още до момента в който Дора Габе бе жива, говореха, че поетесата е поправила в някой от старите си паспорти цифрата 3 на 8, тъй като това ставало доста елементарно. По-късно, когато паспортите у нас отново се сменяли, Дора Габе поискала да трансформират публично датата на раждането й на 1898, тъй като в кръщелното удостоверение грашката била сторена още от свещеника в родното й село Дъбовник, Варненско. Така или другояче, с годините на поетесата вървяха доста смешки, а тя доживя до 98 (официално), а съгласно съвремениците си – прескочи и стоте.

Когато правил анкетата си с известни български литератори професор Иван Сарандев се осмелил (в името на науката!) да се обърне към класичката със скандалния въпрос: “Може ли да попита човек на какъв брой сте години? ”. На което получил многозначителния и сбит отговор: “Може ”, съпроводено с внимателно безмълвие.
В най-младите и години от красивата Дора се разтуптявало сърцето на самия Пейо Яворов. Влюбеният стихотворец й е писал десетки писма, част които тя отвори за публиката малко преди гибелта си.
През 1905 година Яворов разкрива душата си: „ Аз ви обикнах от първото виждане и се уплаших от вас.

Дора, колкото по-силно ви обиквам, толкоз към този момент се усещам задължен да ви направя едно предизвестие – додето съм с мозъка си най-малко! Вие би трябвало да се пазите от мене, би трябвало да се пазите да не ме обикнете!
Недейте се демонстрира скоро в София – с цел да не стане някоя безредица зарад вас ”!
В това време Дора Габе била единствено 19-годишна и минавала за една от видните хубавици в столицата.
С източената си шия, смолистата коса, свита на кок, с красиви очи на гръцка богиня, тя карала софийските кавалери да се обръщат след нея.

Поетесата през 30-години направила доста за своя роден край – Добруджа. След несправедливия Ньойски контракт южнодобруджанските земи останали отвън рамките на България.
Дора Габе в качествето си на българска поетеса и членка на Пен-клуба няколко пъти ходила до Чехословакия, с цел да обработва тамошното публично мнение за справедливата българска идея. За нея се отваряли вратите на всички висши политици в Чехословашката република. В двореца Храдчани я приел персонално президентът Томаш Масарик.

Дора обстойно и нашироко го срещнала с отчаянието на българите живеещи в Добруджа под ръководството на румънския крал. Разговорът бил задоволително съответен – президентът Масарик желал от поетесата детайлности за озлочестените българки, за колонизаторската политика на Букурещ против нашите селяни в Силистренско и Добричко. Разказът на българската поетеса докарал в очите на чехославашкия държавен глава чистосърдечни сълзи на жал и схващане. Дора Габе даже споделя, че Масарик избърсал сълзите си с нейната бяла кърпичка… ”. Сълзите на президента не отишли на вятъра – след време европейското публично мнение наложило Южна Добруджа да бъде върната в рамките на Царство България. Принос за това имала и поетесата Дора Габе.

Фамозният плейбой на всички времена Иван Славков бе един от любимците на огромната лиричка. Сам той обичаше да споделя, че един път един от диалозите сред него и съвсем столетната поетеса траял близо четири часа. От Дора Габе Батето като началник на Българска национална телевизия научил доста за живота. В богатата си домашна библиотека Славков пазел поетичния алманах “Глъбини ” на именитата поетеса, подарен му през 1978 година с посвещение-автограф. То е многозначително: “На другаря Иван Славков – мой праправнук! С благословия – Дора Габе, 1978 година ”

Дора Габе бе изключително обичана измежду децата. Детските й книжки събираха голям интерес и се издаваха в положителни тиражи. На едно честване на Седмицата на детската книга в Шумен излязла авторката пред своите дребни читатели в локалното читалище. Обърнала се към децата с напевния си глас:
– Децааа, коеее за индивида е нааай-милотооо, нааай-блииизкото, нааай-скъъъпото?…
От залата децата се надвиквали:
– Партията, партията!
Дора Габе изчакала да стихне детската врява и без да трепне и един мускул на лицето й споделила:
– Даааа, децааа! Но аз в този момент ще ви прочета стихове за майката!

И прочела с напевния си глас обичаните за децата строфи…
Инфо: retro.bg