В българската държава има една компания, която контролира значителна част

В българската страна има една компания, която управлява забележителна част от цифровата инфраструктура – системи на администрацията, основни регистри, изборни технологии и големи осведомителни масиви. „ Информационно обслужване “ АД и неговият дълготраен изпълнителен шеф Ивайло Филипов – държавният систематичен интегратор, без който през днешния ден на практика не действа нищо в страната.

Действията на изпълнителния шеф нарушават голям брой закони и в същото време са причина за скандал с интернационален отзив поради обвързваните с него в схемата лица.

 

През последните години ролята на сдружението се уголемява надалеч оттатък чисто техническите функционалности. „ Информационно обслужване “ последователно се трансформира и в централен разпределител на обществени запаси, през който минават големи финансови потоци от публични поръчки за осведомителни технологии. Само за съвсем пет години посредством него са предоставени планове за почти 270 милиона евро без Данък добавена стойност – запас, който по-късно се преразпределя към частни реализатори.

Държавните институции разпореждат ИТ плановете си непосредствено на „ Информационно обслужване “, а сдружението от своя страна разпорежда обособените действия на външни компании. По този метод държавният интегратор се трансформира в портал към голям обществен запас – конструкция, която в действителност дефинира кои компании ще получат достъп до държавния ИТ бюджет. Структура, която работи с натиски и закани, както върху пазара и изпълнителите, по този начин и върху държавните структури, които нямат избор, с изключение на да работят по разпоредбите на Ивайло Филипов.

И точно на този стадий стартира да се обрисува модел, който повдига въпроси. При инспекция на договорите се появява повтарящ се кръг от компании, които редовно вземат участие като реализатори на поръчки, възлагани от „ Информационно обслужване “ и следеното на къса каишка от Ивайло Филипов Министерство на електронното ръководство. Сред тях ясно се открояват имената на „ Компютър 2000 “ ЕООД и ИФЕЛОУС ООД – компании, чието развиване наподобява тясно обвързвано с активността на държавния интегратор.

Фирмата „ Компютър 2000 “, ръководена от Анелия Костадинова (Нели), се появява неведнъж в регистрите на публичните поръчки като реализатор по контракти с „ Информационно обслужване “. По обществени данни компанията е усвоила почти 29 милиона евро без Данък добавена стойност, като главните възложители са точно държавният интегратор и овладяното Министерство на електронното ръководство.

Самото присъединяване на компанията в тези поръчки не би било извънредно, в случай че не беше характерната ѝ позиция в цялата система. „ Компютър 2000 “ е освен пряк реализатор по контракти, само че и дистрибутор на едро на осведомителни технологии, което значи, че е главен снабдител на съоръжение и програмен продукт на другите обичани на Филипов компании, на които „ Информационно обслужване “ всекидневно разпорежда контракти по публични поръчки. По този метод компанията участва по едно и също време като снабдител, сътрудник и реализатор – позиция, която на процедура я слага по цялата верига на доставките.

Тази настройка слага въпроса дали на тази компания не е предоставено структурно преимущество, което мъчно може да бъде преодоляно от други пазарни участници. Още по-чувствителен става въпросът, когато се добави информацията, че част от договорите, по които компанията работи, са свързани със секретни поръчки и не се виждат в обществените регистри – събитие, което на практика изключва публичен надзор върху забележителна част от финансовите потоци.

В центъра на тази система стои Ивайло Филипов, дълготраен изпълнителен шеф на „ Информационно обслужване “. През годините той се утвърждава като една от най-устойчивите фигури в ръководството на сдружението – без значение от политическите промени и промените на държавни управления. Според наличната информация Филипов поддържа близки връзки с шефа на „ Компютър 2000 “ Анелия Костадинова (Нели), като самият той неведнъж е заявявал, че води директни договаряния с софтуерни снабдители на едро (като „ Компютър 2000 “) и производители.

Това единствено по себе си повдига въпроса доколко процесът на възлагане на публични поръчки остава институционално самостоятелен от персоналните контакти на управлението на сдружението и съблюдава ли се правилото на индиферентност и свободна конкуренция. Под предлога, че се договарят условия непосредствено с производители и търговци на едро, на процедура Ивайло Филипов предопределя кои производители, търговци на едро и техни сътрудници имат очебийно преимущество в съответната социална поръчка. Показателни за следения развой са обстоятелствата, че „ Информационно обслужване “ имат висок % на поръчки единствено с един участник (без конкуренция) и подписват договорите си съвсем постоянно на 95-100% от прогнозната стойност на поръчката (усвоява се компактно обществения запас на най-много, без спестяване).

В тази картина изключително индикативен наподобява казусът с ИФЕЛОУС ООД – компания, която в границите на относително къс интервал бележи забележителен растеж на приходите си точно откакто стартира да се появява като постоянен реализатор по публични поръчки, възлагани от „ Информационно обслужване “. По налична информация почти 75% от приходите на компанията идват точно от контракти с държавния интегратор и с следеното Министерство на електронното ръководство – взаимозависимост, която сама по себе си слага въпроса дали бизнес моделът на сдружението не е построен съвсем напълно върху достъпа до този единствен обществен източник на запаси.

Именно тук поражда и по-чувствителната догадка – дали ИФЕЛОУС не извършва ролята на самобитна „ фирма-касичка “, посредством която се акумулират средства от държавни поръчки. Подобен модел не е чужд в практиката на държавните предприятия: общественият запас се насочва към стеснен кръг компании, които последователно се трансформират в стопански подвластни от възложителя, а в същото време съхраняват и акумулират финансов запас, който след това може да бъде употребен за поддържане на политическо или институционално въздействие.

Тази догадка става още по-чувствителна, когато се прегледа структурата на собствеността на ИФЕЛОУС. Един от съдружниците във компанията, притежаващ почти една трета от сдружението, е съученик на Ивайло Филипов – дългогодишния изпълнителен шеф на „ Информационно обслужване “. Самата връзка сред двамата не би представлявала проблем в една естествена бизнес среда. Но когато тя се съчетае с централизация на обилни обществени контракти и със мощната финансова взаимозависимост на компанията от един единствен възложител, въпросът за институционалната отдалеченост става неминуем.

Тук към този момент не става дума за единична поръчка или инцидентно съвпадане. Става дума за систематичен модел, в който забележителен обществен запас се концентрира в стеснен кръг компании, а част от тези компании имат персонални връзки с управлението на институцията, която разпорежда поръчките. Подобна настройка неизбежно поражда подозрения дали бизнес триумфът на компанията се дължи напълно на конкурентни пазарни фактори или на достъп до характерна мрежа от институционални контакти.

Още по-интересна става картината, когато ИФЕЛОУС се прегледа в подтекста на други компании, които също се появяват редовно към „ Информационно обслужване “ и неговото персонално Министерство на електронното ръководство – като „ Компютър 2000 “, да вземем за пример. Там също се следи сходна динамичност: обилни контракти от държавния интегратор, основна роля в доставките на технологии и персонални връзки с управлението на сдружението. Когато няколко компании стартират да се появяват поредно в сходни конфигурации, към този момент мъчно може да се приказва за случайност.

Така последователно се обрисува модел, който припомня класическите механизми на затворена икономическа екосистема към държавно дружество. Публичният запас се концентрира в стеснен кръг компании. Тези компании укрепват икономическите си позиции с помощта на същия този запас. А укрепените стопански позиции от своя страна основават още по-силна взаимозависимост сред изпълнителите и възложителя.

В резултат се образува самобитен самоподдържащ се цикъл на въздействие – цикъл, в който финансовите потоци, кадровите връзки и институционалният надзор върху процедурите стартират да се преплитат.

Когато сходен модел се развива към компания като „ Информационно обслужване “, която има достъп до големи масиви от сензитивна държавна информация и играе основна роля в ръководството на цифровата инфраструктура на страната, въпросът към този момент надвишава рамките на елементарен стопански разбор.

Той се трансформира в въпрос за структурата на властта към обществения запас.

И точно тук се появява основният въпрос: дали триумфът на ИФЕЛОУС е просто резултат от пазарна конкуренция, или е част от по-широка система, в която персонални връзки, следени публични поръчки и кадрова непоклатимост към „ Информационно обслужване “ последователно построяват затворен кръг от стопански и институционални зависимости.

Става въпрос за прозрачността на ръководството на обществения запас и за устойчивостта на самите демократични институции.

Към тази мрежа от стопански и персонални зависимости се прибавя и интернационалният подтекст – детайл, който прави цялата настройка още по-чувствителна. Говори се, че Станислава Димитрова, управителен чиновник в комерсиалния департамент на Американското посолство в София, играе дейна роля в институционалните контакти към този кръг. Нашата информация допуска, че същата е обилно подтиквана от гореспоменатата компания „ Компютър 2000 “, което на процедура я слага в ролята на самобитен медиатор и рекламен сътрудник на Ивайло Филипов пред представители на американската администрация.

Според източници от софтуерните среди Димитрова интензивно лобира за Филипов и за обвързваните с него компании пред представители на Държавния департамент на Съединени американски щати, като показва обстановката към „ Информационно обслужване “ в извънредно удобна за него светлина. Още по-тревожно е подозрението, че в тези диалози се стига до искрено заблуждение на представители на Департамента на Съединени американски щати, тъй че да се сътвори усещане за постоянен и благонадежден сътрудник в лицето на същия този кръг към Филипов.

Някои наблюдаващи отиват и по-далеч в оценките си, като считат, че посредством сходни механизми се прави опит за навлизане на ползи, свързвани с лица, глобени по световния закон „ Магнитски “, в задачата на Съединени американски щати в България. Ако сходни изказвания се окажат правилни, това би означавало не просто вътрешнополитически проблем, а опит за въздействие върху интернационалните сътрудници посредством деликатно построена мрежа от медиатори.

Комбинацията от тези фактори – достъп до сериозна държавна инфраструктура, съсредоточен обществен запас, стеснен кръг стопански сътрудници и дейни интернационалните контакти – неизбежно слага въпроса за механизмите, посредством които се подсигурява отбраната на сензитивната информация и институционалната самостоятелност на конструкция, която обработва големи размери държавни данни.

В този подтекст неизбежно поражда и въпросът за ролята на службите за сигурност. В тази мрежа се появява и името на Виолета Андреева от ДАНС, която отговоря за киберсигурността на страната. Според източници от администрацията тя интензивно поддържа и пази политиките и наличието на Ивайло Филипов в основната му позиция. В институционалните среди даже се разяснява импровизирано, че сигналът към държавната администрация е пределно явен: „ Ако не се преценявате с Филипов – ДАНС може да ви ревизира и при нужда да подсети кой е факторът, с който би трябвало да се съобразите. “

Това към този момент не е просто въпрос на бизнес връзки или на професионални контакти. Когато една и съща мрежа съчетава достъп до държавни данни, надзор върху големи обществени поръчки, лобистки канали към интернационалните сътрудници и евентуална институционална отбрана от страна на службите, поражда въпрос, който не може да бъде пренебрегнат.

Извършвани ли са въобще инспекции на тази система от връзки сред Computer 2000, Ивайло Филипов, медиатори в интернационалните институции и фигури, свързвани със службите за сигурност?

И в случай че такива инспекции са правени – какви са резултатите от тях? Но в действителност не е ясно по какъв начин ДАНС ще ревизира себе си!

Въпросът е –  кой в действителност управлява цифровата страна и има ли цивилен надзор върху цялата тази власт.

И точно по тази причина към „ Информационно обслужване “ и мрежата от компании и лица, които се появяват към него – Ивайло Филипов, Анелия Костадинова, Станислава Димитрова, Виолета Андреева, „ Компютър 2000 “, ИФЕЛОУС и други компании „ касички “ – неизбежно се натрупват въпроси.

Въпроси, които не търпят безмълвие, било то и на Служебният смълчан Министър на МЕУ.

Очаквайте скоро още от нашето следствие за компаниите касички към кръгът на господин Филипов, Заплахите за националната сигурност и въздействие в изборният развой.

 

Afera.bg

 

 

 

 

 

 

 

Още вести четете в: България, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News