В България все по-често усещането за държава се заменя с

В България все по-често чувството за страна се заменя с чувство за реплика. В много области, само че някакси това е най- очевидно в полицията и правосъдната система.  

Преди два месеца, , изпрати официални  писма до Министерство на вътрешните работи, Бюрото за надзор на специфичните разследващи средства и Софийска градска прокуратура. Поводът бе  статус на Васил Боснешки – шеф  на „ Next Logistic “, който в обществен пост в обществената мрежа цитира буквално данни от позволение за използване на специфични разследващи средства (СРС) против самия него.

„ На 25.11.2024 година с решение №14-988 на Софийски градски съд е позволено използването на специфични разследващи средства (СРС) против мен. Искането е подадено от Столична дирекция на вътрешните работи – София, бранш 32, посредством чиновник Мирослав Рангелова – 20475, рег. № RB202329-001-08/8-СРС-869 от 14.11.2024 година, със период от 25.11.2024 година до 25.01.2025 година, Арх. № 23395. “, оповестява той в поста си.

Боснешки свързва въпросните СРС-та с акцията на 19 март  в офисите на ПИМК и Next Logistic, както и изземането на телефона му. Въпросният телефон „ Samsung “ е конфискуван като материално доказателство при следствието на изгубването на лицата Ивайло Петров и Божидер Марков, които са били отвлечени на 9 януари 2025 година.

Парадоксалното в тази ситуация е, че предприемачът разгласява секретна информация като правосъдно позволение, дата, архивен номер, име на чиновник, номер на кореспонденция, с които не би трябвало да разполага. Тези данни са налични за  ограничен кръг длъжностни лица от съд, прокуратура, Министерство на вътрешните работи и ДАТО, само че няма законова опция да бъдат предоставени на човек, който е част от следствие на тежко закононарушение. И защото в журналистическата процедура няма случай, в който жител да е получил сходна информация даже и при поискване, медията насочи няколко резонни въпроса към институциите.

А точно:

- Дали прокуратурата, Министерство на вътрешните работи или ДАТО са е информираи господин Боснешки за приложените по отношение на него СРС?

- Дали се ревизира по какъв начин е получил тази конфиденциална информация?

- Налице ли е теч на класифицирана информация?

- Проверява ли се кой и по какъв начин е изнесъл данни по случая?

Два месеца по-късно формален отговор сме получили единствено от Националното бюро по надзор на специфични разследващи средства, откъдето ни дават отговор, че „ не могат да ни дават такава информация “.

От Министерство на вътрешните работи вместо отговор на заложените въпроси, потърсиха основния редактор на медията, който трябваше да отговори на следните въпроси. Откъде сме получили информацията за употребяваните СРС – при изискване, че в подадения сигнал е разказано тъкмо и ясно постът на Васил Боснешки, дадени са линкове към въпросната страница, предоставени са и сканирани копия. Вторият въпрос, на който в отдел „ Вътрешна сигурност “ чакаха да отговорим бе дали знаем от кое място Боснешки е получил информация за въпросните СРС –та?!?. Което на процедура минава границата на парадокса, в случай, че няма по какъв начин да разполагаме с такива данни и в действителност чакаме от тях отговор по какъв начин въобще секретни данни са изтекли от Министерство на вътрешните работи и са попаднали в частно лице. Третият въпрос бе дали в това време сме придобили спомагателна информация по проблема.

Всичко това демонстрира, че за Министерство на вътрешните работи казусът не е, че някой е изнася класифицирана информация, а че някой си е разрешил да попита за какво това се е случило. Или просто чиновниците, работещи по инспекцията, отбиват номера.

Постът на Боснешки не просто съдържа чувствителни данни – той насочва директни обвинявания против управлението на Столична дирекция на вътрешните работи, прокуратурата и публицисти. Споменати са имена, съответни длъжности,  стига се даже до обвинявания за политически чадър и потребление на СРС за персонална кавга. А най-после – апел към прокуратурата, КПКОНПИ, ДАНС и Европейската прокуратура да проверяват.

И по какъв начин реагират нашите институции? - Пращат чиновници от Вътрешна сигурност да питат знаят ли публицистите, източникът на информация на Боснешки. Пълен нон сенс.

И след всичко това остават редица неуместни въпроси.

- Вярна ли е оповестената информация за СРС?

- Извършена ли е инспекция за теч на класифицирана информация?

- Открит ли е служителят, изнесъл секретни данни?

- Защо институциите не дават отговор на поставените въпроси?

В редица постове името на TrafficNews беше употребявано от Васил Боснешки по извънредно манипулативен и неблаговиден метод, с цел да оправдае полицейска акция и следствие, осъществени в офиси на ръководена от него компания. На този стадий нито едно от отправените обвинявания не е доказано. Боснешки, който в това време стана изпълнителен шеф на ФК „ Ботев “, не отговори и на въпросите, които медията му зададе – а точно да показа доказателства за всички оповестени клюки.

Липсата на съответна реакция по случая " Боснешки "  удря гласовит пестник на визията за ред и надзор в страната. Когато класифицирана информация циркулира в обществените мрежи, институциите мълчат, а тези, които задават въпроси, биват викани „ на диалог “, това към този момент не е пропуск — това е диагноза.

Ако това е новата нормалност, значи живеем не в правова страна, а в институционален фарс.