В България все още има запазена сравнително добра и конкурентна

В България към момента има непокътната относително добра и конкурентна промишленост. Това е енергоинтензивна промишленост, компании,които работят повече за експорт, само че вършат оборот от към 20 милиарда лева (за предходната година).  Тази промишленост е витално способна и би трябвало да й се обръща малко повече внимание. Това разяснява ръководителят на УС на БФИЕК Константин Стаменов при откриването на конференцията на организацията " Индустриален триатлон: климат, енергетика, околна среда ". Стаменов изрази очакване за нескончаем и сложен преход през който промишлеността се нуждае от природен газ, само че и електрическа енергия на конкурентни цени. За страдание това ще става все по-трудно, съобщи той. По думите му точно поради тежкия преход промишлеността в България ще има потребност от по-добър разговор с администрацията и отрасловите министерства.   Стаменов не пропусна да направи разлика сред цената на природния газ в Съединени американски щати и в Европа и разликата в метода, посредством законодателните начинания (Законът IRA в Съединени американски щати и европейските актове от порядъка на REPowerEU), което от своя страна прави прехода за европейската стопанска система по-труден.  Промените в енергийните закони От тази позиция ръководителят на комисията по енергетика към Народното събрание Делян Добрев от своя страна обърна внимание, че евтиният газ в Съединени американски щати е поради добива на шистово гориво. В тази връзка той означи като огромна неточност меморандумът за рандеман на шистов газ, натрапен от Народното събрание през 2012 година „ Ако тогава не бяхме взели това неверно решение щяхме може би да добиваме към този момент този газ и да имаме сравними цени “, сподели Добрев като регистрира, че не би трябвало да се гледа обратно. Залагайки на оптимистичния взор Добрев акцентира на положителните упования, съгласно които през 2030 година в България може да има забележителен рандеман на природен газ. „ Проучванията в Хан Аспарух (находище) напредват “, уточни той като изрази очакване, че количествата ще са освен задоволителни за вътрешно ползване, само че и за експорт. По думите му, последните събития също така дават вяра, че ще имаме евтина сила от възобновими енергийни източници (ВЕИ). Делян Добрев в частност се спря на последните промени в Закона за силата от възобновими източници на сила (ЗЕВИ), които вземат решение въпроса със земята (намаляването на категорията за създаване от 7-ма на 5-та). „ Решихме проблеми, свързани с присъединението “, изясни още Добрев. Той обърна внимание и на промените в Закона за енергетиката и в частност най-съществената – либерализацията на пазара на електрическа енергия на едро и съществуването на пазара освен на крайните доставчици в този момент, а на търговци, които да могат да доставят електрическа енергия, на битовите консуматори. Вече няма да има квоти за контролирания пазара. АЕЦ ще продава електрическата енергия си на борсата, означи Добрев. По думите му, търговците, които ще са лицензирани за доставки за бита ще купуват електрическата енергия на борсови цени, а Министерския съвет ще дефинира компенсацията за битовите консуматори по модела, по който се компенсираше бизнеса. (бизнесът за тази година е предпазен по този модел и получава обезщетения при цени на електрическата енергия, когато е над 200 лева). При сегашния модел компенсацията ще се дефинира според от профила на даден битов консуматор, а търговецът ще получава компенсацията от ФСЕС. „ Няма съображение за паника. Битовите консуматори са предпазени до 2026 година на този стадий “, уточни той като регистрира, че моделът е по-различен. Желяз Енев от Министерство на стопанската система и промишлеността от своя страна очерта стремежът към стопанска система с нулеви излъчвания като уточни и ролята на ведомството в този развой и в частност от позиция на ПВУ. Реформите в енергетиката през погледа на КЕВР След юли 2024 година ролята на Комисията за енергийно и водно контролиране (КЕВР) ще се ускори, разяснява от своя страна ръководителят на регулатора Иван Иванов. Той очерта и бъдещето изключително след приемането на новия модел на европейско равнище, предусещащ разширение на функционалностите на ACER. Председателя на КЕВР се спря на ролята на регулатора при развиването на борсовия пазар на електрическа сила и съществуващите сега сегменти за търговия. Той не пропусна да направи и съпоставяне от броя на участниците до количествата изтъргувана електрическа енергия. Така да вземем за пример, общият брой на покупко-продажби за първото полугодие на 2023 година е 1 млн. 306 хиляди, уточни Иван Иванов. „ В началото на 2024 година следва основаване на сегмент за търговия със документи за зелена сила “, акцентира той като се спря и на ролята на КЕВР главно в региона на нормативните документи, в това число и по REMIT. „ Ролята на Комисията по надзор върху борсата посредством механизма REMIT ще се ускори изключително след 1 юли 2024 година, когато въз основа на гласуваните от Народното събрание промени в Закона за енергетиката,  на свободния пазар ще  се появят 12,2 ТВтч годишно, които в сегашното ценово решение образуват енергийния микс за контролирания пазар. Това произтича от премахването на ролята на НЕК като публичен снабдител и задължението крайните доставчици да закупуват нужните количества сила от БНЕБ “, сподели Иванов. Той акцентира и на упованията, свързани с европейското енергийно законодателство. „ Новото европейско законодателство планува разширение на функционалностите на Организациите на европейските енергийни регулатори (ACER) за взаимно следствие с националните регулатори на случаи на корист при трансграничната търговия с електрическа сила, добави Иванов. Този развой ще се ускори с развиването на обединявания европейски пазар за търговия на едро с електрическа енергия “, сподели той. По думите на ръководителя на енергийния регулатор, „ развиването на този пазар допуска съществено повишение на трансграничните потенциали за междусистемна съгласуваност “. „ Новото европейско законодателство планува разширение на функционалностите на ACER за взаимно следствие с националните регулатори на случаи на корист при трансгранична търговия с електрическа сила. Този развой ще се ускори с развиването на обединявания европейски пазар за търговия на едро с електрическа енергия “, изясни Иванов. В тази връзка акцентира, че развиването на този пазар допуска повишение на трансграничните потенциали за междусистемна съгласуваност. „ Европейското законодателство изисква свързаността да е най-малко 15% от конфигурираната мощ в съответната страна. За България понастоящем тази мощ е 13 500 МВт. За съпоставяне трансграничната съгласуваност с Румъния е 2300 МВт, а с Гърция - 1500 МВт. Осъществяването на изискуемата съгласуваност в границите на целия Европейски Съюз ще разреши разликата сред борсовите цени на пазарите " Ден напред " в Общността на прилежащи борси/зони да не надвишава 2 евро за мегаватчас “, сподели още Иван Иванов. Визията на ЕСО - Енергиен кулоар за зелена сила и Амбициите за възобновими енергийни източници са големи, само че не всички ще бъдат осъществени, стана ясно от думите на изпълнителния шеф на Електроенергийния систематичен оператор (ЕСО) Ангелин Цачев. Той разви визията за развиването до 2050 година В частност се спря и на амбициозния план създаване на енергиен кулоар за зелена сила, свързващ района на Югоизточна, Централна и Северозападна Европа, тъй че да бъде споделен сред другите страни членки на европейската общественост. „ Надявам се в петък (16 октомври) той да стане и план на ENTSO-E “, съобщи изпълнителният шеф на ЕСО. Необходимостта от построяването на спомагателна европейска инфраструктура, която да обезпечи потенциал за консолидиране на зелената електрическа енергия, в това число  балансираното ръководство на електропреносната мрежа в изискванията на възходящ дял на енергийните източници с променлив темперамент следва тези дни да бъде разисквана и на европейско равнище. Визията на ЕСО е за създаване на високоволтов пръстен, който да свързва електроенергийните пазари на Югоизточна Европа с тези на Централна и Западна Европа. Изграждането на такава спомагателна инфраструктура ще способства ефикасното оползотворяване на зелената сила и преноса ѝ от страните с нараснало произвеждане към тези с пиково ползване в съответния часови диапазон, стана ясно от думите на Цачев, който се спря и на пътищата за реализиране на енергийните цели на България до 2030 година Изпълнителният шеф на ЕСО и шефа на ЦДУ са поканени да обяснят на депутатите от Европейския парламент да показват концепцията за енергийния кулоар за зелена сила и провокациите на енергийния преход от позиция на мрежовите оператори. „ Идеята е, че би трябвало да има по-добра съгласуваност, която да даде опция да увеличим като часове потреблението на възобновимата сила. Този енергиен кулоар е ориентиран и основно към пазарите “, изясни Цачев, като по думите му това ще се отрази и на на ценовото значение, защото този енергиен кулоар ще даде опция за отбягване на „ тесните места “ по мрежата. Освен това ще се обезпечи опция и за шерване сред операторите на запасите. Към сегашния миг, по думите на Ангелин Цачев подадените заявки за ВЕИ мощности за над 40 хиляди МВт. Подписаните от ЕСО предварителни контракти са за присъединение на 15 хиляди МВт. Това е по-значимата и значима цифра. Тоест, упованията са, че от сериозният инвеститорски интерес от тези 15 хиляди МВт евентуално ще се доближи до най-малко 7 – 8 – 10 хиляди МВт нови ВЕИ мощности. Развитието на ВЕИ също така ще докара и до сериозна смяна на актуалната електропреносна мрежа на България, акцентира изпълнителния шеф на ЕСО. От конфигурираните ВЕИ централи, 18 % към този момент са за произвеждане на слънчева сила. Присъединените нови мощности през последните две години 1700 МВт и в развой на присъединение и създаване са още 200-300 МВт, което се чака да се случи до края на тази година. За идната 2024 година, по думите на Цачев се чака да бъдат присъединени най-малко още 300 до 500 МВт, което е според от вложителите. Голям проблем и за разработчиците и за ЕСО и забавянето на плановете в бранша на вятърната енергетика, акцентира той. Заявен е интерес към създаване на вятърни централи за над 7 хиляди МВт, само че подписаните контракти са единствено за 500 МВт. Проблем са дългите процеси по екозаконодателството, стана ясно от думите му. Сега вярата на ЕСО е, че след признатите законодателни промени тези планове ще напреднат, защото са значими освен за системата, само че и от позиция на часовото потребление на ВЕИ. Освен това при даването на старт на плана за енергиен кулоар ще бъда сбъднат по-добър достъп на страната ни и в частност на участниците на пазара до вятърна сила. Към 1 октомври т.г. силата от възобновими източници е малко над 20 % в енергийния микс, от които 12 на 100 е от фотоволтаици. Проектите на ЕСО в региона на цифровата промяна на ръководството на електропреносната мрежа плануват разширение на опциите на подстанциите, реорганизация на ОРУ, последователно увеличение на потенциала за нови ВЕИ мощности до 4 500 МВт към март 2 500 МВт, главно по дребни планове. Изпълнителният шеф на систематичния оператор се спря и на плановете за увеличение на преносната дарба на въздушните електропроводи. По думите на Цачев има доста нарастване на преносния потенциал на българската електроенергийна мрежа, само че той е към момента незабележим, защото е според от прилежащите страни, в чиито мрежи към момента има „ тесни места “. В тази връзка уточни и постигнатия добър потенциал на българо-румънска граница. Изпълнителният шеф на ЕСО разяснява и извънредно огромната опция на страната ни във връзка с слънчевата сила. Както и взаимното развиване на мрежите в граничните райони за присъединение на нови ВЕИ мощности. „ Единствената опция през която минава развиването на възобновимата сила и която обезпечава сигурност и резистентност на електроенергийната система през 2050 година това са беземисионните нуклеарни мощности. С цел адекватност и сигурност на доставката ние залагаме през 2050 година нуклеарните мощности “, заключи изпълнителният шеф на ЕСО, като акцентира, че залага също по този начин и на производството на водород. НЕК - от публичен снабдител до свободен състезател на пазара Последните две години и половина са най-динамичните в развиването на електроенергийния пазар в България. Това се дължи главно на зелената договорка и значителното повишаване на производството от ВЕИ, които са мъчно прогнозируеми, мъчно управляеми и съставляват доста предизвикателство за операторите на мрежите, акцентира от своя страна изпълнителният шеф на Националната електрическа компания (НЕК) Мартин Георгиев. От тази позиция той не подмина разминаването в темпото на навлизането на ВЕИ и адаптирането на системата. „ Промяната на енергийните пазари оказва помощ в тази тенденция “, уточни в това време той, наблягайки на свързаността, която обезпечава и предвидимост и обезпечаване на конкурентност. „ Обединението и интеграцията на пазарите е един инструмент, който дава опция за равнопоставеност сред участниците. Това, което следва е и обединяване на балансиращите пазари, на систематичните услуги, което следва към средата на идната година, което е също доста значимо от позиция на Националната електрическа компания “, съобщи Мартин Георгиев.  Като различен значителен миг от прехода той уточни прекосяването към краткосрочни ценови тласъци. „ Решения се взимат както капиталови, по този начин и за употреба на активи главно въз основата на ценови тласъци “, разяснява той. Мартин Георгиев се спря на ролята на НЕК в сегашния миг и упованието за развиването на компанията в интервала след юли 2024 година, когато към този момент отпада задължението й като публичен снабдител. Ролята на НЕК към сегашния миг е предпочитано обезпечавана не електрическа енергия за битовите консуматори, което обаче лимитира опцията за присъединяване на свободния пазар. „ При смяната на пазара от средата на идната година се надяваме, че „ ще ни се развържат ръцете “ за реализиране на активността през идната година “, сподели той. Изпълнителният шеф на НЕК изясни, че в интервала на реализиране на активността „ публичен снабдител “ компанията е натрупала значителен тарифен недостиг. Това съставлява дълг за НЕК, който е обвързван със основни разноски за лихви за неговото обслужване. „ В последната редакция на Закона за енергетиката беше обявен този проблем и имам вяра, че ще бъде открит механизъм за компенсирането на този недостиг през годините, защото е в размер на към 2,5 милиарда лева “, съобщи той.  Георгиев прегледа пазара от позиция на нуждата от покриването на потребностите на пазара при пиковото ползване. Както и от позиция на дълготрайните контракти, които по думите му са тежест за компанията, поради двукратно по-високите цени след нормализирането на ценовите равнища на електрическата енергия на пазарите. По думите на Георгиев, компанията като публичен снабдител на контролиран пазар понася разноски и за балансирането на електроенергийната система. „ Подготвяме се за своето ново присъединяване и опазване на ролята на пазара и след отпадане на уговорката като публичен снабдител. Фокусираме напъните си за развиване на комерсиалните ни политики и практики, както и надеждността за производството, тъй че участваме в този динамичен пазар. Ще продължим да изпълняваме нашата роля и задължения. Много залагаме на обектите, чиято рационализация през годините е забавена “, уточни още Мартин Георгиев. Той посочи, че през тази година ще бъде приключена рехабилитацията на каскадата Момина клисура, Сестримо и Белмекен, която е значима и за контролиране на системата, и за производството. По отношение на ПАВЕЦ Чаира изпълнителният шеф на НЕК не спести, че казусът там е  „ доста тежък “. „ В момента компании от четири международни водачи пробват да разработят механически решения, които се надявам да са сполучливи и в края на идната година да има работещи елементи “, сподели той. В същото време акцентира, че към момента се чака предложение за „ работещи решения “. Националната електрическа компания залага също по този начин и на оптимизация и цифровизация на процесите. В момента да вземем за пример се вкарва система за алгоритмична търговия в „ рамките на деня “, която да разреши да сме конкурентност на прилежащите страни. Сред значимите цели, Мартин Георгиев уточни и професионалното образование и развиване на фрагменти. В тази връзка подсети за споразуменията за образование с българските университети и откриването на Центъра за професионално обучение „ Зелена сила “ в Пловдив. Всички тези промени, част от които са в развой на реализиране, а други следва да се случат към този момент са част от проектите на фирмите. Повечето от тях напредват интензивно по пътя към декарбонизация. Както се изрази Мартин Катинов, управител енергийни планове в „ Аурубис България “, най-краткия път за понижаване на излъчванията на СО2 е електрификация на производството. На тази основа екипът на компанията е създал е стадиите за реализиране на задачите като първата стъпка с създаване на фотоволтаичен парк от 10 МВт към този момент е направена и се работи по създаване на още два – за 13 и 4 МВт надлежно. " Аурубис България " с от ден на ден ВЕИ проекти „ Аурубис България “ залага и на план за създаване на вятърна електроцентрала, чието предпроектно изследване се чака да е готово през идната седмица. „ Напълно наясно сме, че ще отнеме забележителен интервал от време “, уточни Катинов, спирайки се на строгите екоизисквания. Плановете са за стартиране в употреба през 2029 година.  Година преди този момент компанията залага на реализиране на план отпадна топлинна турбина. Съществува и концепция за изследване за микро Водноелектрическа централа. Най-съществено е обаче реализирането на газификация в интервала до 2025 година, с водопровод построен от материали, позволяващи преноса на водород. „ Работим и по подписване на дълготрайни контракти за закупуване на електрическа енергия от ВЕИ, което ще ни разреши понижаване на непреките излъчвания “, сподели още Катинов. „ Любопитно е по какъв начин ще се развиват технологиите във връзка с батериите за предпазване “, разяснява още мениджърът на „ Аурубис България “. „ Енергията при огромните компании е доста значима от позиция на разноските, излъчванията и възстановяване на работата на електроразпределителните мрежи “, заключи Катинов, поставяйки въпроса и за успеваемостта, изключително при желание за разширение въз основата за произвеждане. В рамките на полемиката бяха сложени редица въпроси за надеждността на по-малките пазарни участници на борсовия пазар и финансовата им обезпеченост. Разисквана бе и тематиката за бъдещето на зеления водород в България и от какви мощности ще може да се създава. Освен това беше очебийно, че страната ни в бъдеще ще продължи да разчита на природния газ като преходно гориво. Все отново, обаче това ще зависи по какъв начин ще се развие обстановката с цените през идната зима. В бъдеще обаче България ще има потребност от газови централи, в случай че желае да реализира преходът към зелена сила. В същото време, както изясни изпълнителният шеф на ЕСО Ангелин Цачев  „ Зеленият водород не би трябвало да се приема като сурогат на природния газ “.