Всички сте малки. Дръжте се прилично
В България към този момент има единствено дребни партии. Те са два типа - такива, които знаят това и други, които още не са го разбрали.
На последните избори нито една партия не взе над 1 милион гласа. Най-голямата взе малко над 673 000. Избирателната интензивност беше малко над 40%.
Освен в следващата си държавна рецесия България е в хронична рецесия на легитимността. Нито един от осемте водачи, нито един от 240-те депутати в настоящия, най-вероятно предварително приключващ парламент, няма право да приказва от името на българския народ, тъй като при тези резултати съставлява прекомерно дребна част него. Фрагментация стана основната дума на политолозите и наподобява ще остане такава в обозримото бъдеще.
Да съставляват гласоподавателите и да законодателстват депутатите могат единствено в обединения, а обединенията допускат друга от досегашната политическа просвета.
Живях задоволително дълго в една хронично фрагментирана страна, която през по-голямата част от историята си е била ръководена от обединения - от време на време по-широки, по-пъстри и по-сложни от българските. Това не пречи на Белгия да бъде измежду 15-те най-богати страни в Организацията за икономическо съдействие и развиване и мечтано място за живот с изключение на за личното си 11-милионно население и за стотици хиляди мигранти от целия свят.
Ето 10 неща, които научих от белгийските обединения:
1. Започва се от въпроса какво можем да създадем, а не да разтурим дружно. Положителната стратегия е основна. Общият зложелател или общият боязън не стигат, с цел да я заменят.
2. Историята не стартира от нас, нито ще свърши с нас.
3. Мандатът е четири години. Да обещаем каквото в действителност можем да създадем през тях.
4. Нещата, които ни разделят, ги оставяме настрани за тези четири години. Ако не можем да ги оставим, по-добре да не се събираме.
5. Дори да осъществим точка 4, несъмнено отново ще има защо да не сме съгласни. След мандата обаче би трябвало отново да можем да си приказваме. Ще се наложи.
6. Не чегъртай съперника. Утре може да ти потрябва. И не се правѝ на Господ - и него народът го е пратил тук.
7. Общата ни цел е по-важна от всекиго от нас. Заради нея сме дружно. Следователно тя би трябвало да бъде такава, поради която можем краткотрайно да забравим разликите си, без гласоподавателят да ни съди. Няма ли такава цел, няма коалиция.
8. Тук сме поради гласоподавателя. Той не е тук поради нас. Да не му дотягаме. Има живот и отвън политиката.
9. Дават ни по малкия екран. Да се държим обичайно.
10. Сделката ни би трябвало да бъде обществена и в детайли написана. (В Белгия съдружният контракт включваше и цената на бирата).
На последните избори нито една партия не взе над 1 милион гласа. Най-голямата взе малко над 673 000. Избирателната интензивност беше малко над 40%.
Освен в следващата си държавна рецесия България е в хронична рецесия на легитимността. Нито един от осемте водачи, нито един от 240-те депутати в настоящия, най-вероятно предварително приключващ парламент, няма право да приказва от името на българския народ, тъй като при тези резултати съставлява прекомерно дребна част него. Фрагментация стана основната дума на политолозите и наподобява ще остане такава в обозримото бъдеще.
Да съставляват гласоподавателите и да законодателстват депутатите могат единствено в обединения, а обединенията допускат друга от досегашната политическа просвета.
Живях задоволително дълго в една хронично фрагментирана страна, която през по-голямата част от историята си е била ръководена от обединения - от време на време по-широки, по-пъстри и по-сложни от българските. Това не пречи на Белгия да бъде измежду 15-те най-богати страни в Организацията за икономическо съдействие и развиване и мечтано място за живот с изключение на за личното си 11-милионно население и за стотици хиляди мигранти от целия свят.
Ето 10 неща, които научих от белгийските обединения:
1. Започва се от въпроса какво можем да създадем, а не да разтурим дружно. Положителната стратегия е основна. Общият зложелател или общият боязън не стигат, с цел да я заменят.
2. Историята не стартира от нас, нито ще свърши с нас.
3. Мандатът е четири години. Да обещаем каквото в действителност можем да създадем през тях.
4. Нещата, които ни разделят, ги оставяме настрани за тези четири години. Ако не можем да ги оставим, по-добре да не се събираме.
5. Дори да осъществим точка 4, несъмнено отново ще има защо да не сме съгласни. След мандата обаче би трябвало отново да можем да си приказваме. Ще се наложи.
6. Не чегъртай съперника. Утре може да ти потрябва. И не се правѝ на Господ - и него народът го е пратил тук.
7. Общата ни цел е по-важна от всекиго от нас. Заради нея сме дружно. Следователно тя би трябвало да бъде такава, поради която можем краткотрайно да забравим разликите си, без гласоподавателят да ни съди. Няма ли такава цел, няма коалиция.
8. Тук сме поради гласоподавателя. Той не е тук поради нас. Да не му дотягаме. Има живот и отвън политиката.
9. Дават ни по малкия екран. Да се държим обичайно.
10. Сделката ни би трябвало да бъде обществена и в детайли написана. (В Белгия съдружният контракт включваше и цената на бирата).
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ