В България удобно го поставят в ролята на любовника. В

В България комфортно го слагат в ролята на любовника. В чужбина го посрещат на крайници и го назовават маестро Генчев. Между тези две действителности стои един мъж, който години наред е желал единствено едно – татко му да каже: „ Гордея се с теб! “.

В изявлението на Мон Дьо пианистът Евгени Генчев смъква всички клишета от гърба си.

„ Бих желал хората да ме видят в това изявление както съм на сцената, прочувствено разсъблечен. Защото просто другояче обменът на сила не се получава ", споделя Евгени.

" Ако би трябвало да избера едно произведение от класическата музика, с цел да обясня себе си на другите, това би било едно меланхолично произведение – пиесата „ Октомври “ от цикъла „ Годишните времена “ ", споделя той.

" Не чакам болшинството от хора да вникнат какво е това да си до Том Джоунс или Лейди Гага на една сцена за коледен концерт в Германия или да си пред Бранденбургската врата пред съвсем милион индивида и милиони фенове по малкия екран. Не чакам и да схванат лишенията, през които съм минал. Как съм спал по подовете в Лондон и съм се събуждал в 4-5 часа, с цел да се нареждам на опашка пред Кралската академия, с цел да съм първият, който да си вземе репетиционна и да съм последният, излязъл от академията. Бил съм и security, бил съм стюард в музей и съм преподавал частно. Имал съм интервали, в които съм свирил по 15-16 часа дневно. И съм държал 5-6-7 стратегии в главата си и в ръцете си, всяка от които по 90 минути. И всяка е била в главата ми Един ден си в Мексико, другият си в Лондон, а по-късно в Пекин. Когато си изпитал нещо сходно, можеш да кажеш – разбирам те. Когато не си минал по подобен път, за какво да търсиш схващане? “

 

Евгени Генчев споделя, че е дете на доста красиви хора с доста положителни планове, само че нищо обвързвано с музиката. Когато се е родил, родители му са живеели на село и са гледали крави и прасета.

„ Те няма по какъв начин да схванат моят свят. И да се опиташ да им го обясниш, няма да го схванат. “

Евгени споделя, че първата фантазия на татко му е била да бъде артист. Той я изоставя, тъй като първият път не го одобряват във ВИТИЗ. А до момента в който пристигна вторият опит, той се дами.

„ Напрежението в тези взаимоотношения идва от една страна – ти си мое дете и аз се гордея с теб, а от друга – по какъв начин може ти да не направиш същият избор като мен? От ранна възраст, когато присъстваше на моите уроци с професори, които пред него са казвали, че съм талантлив, той постоянно споделяше, че това е невероятно. Винаги е бил песимистичен. Искаше още доказателства. И аз постоянно трябваше да се потвърждавам. До даден интервал се пробвах да се потвърдя на татко си. Да получа усмивка и думите: „ Гордея се с теб! “ Но в един миг осъзнах, че нямам потребност от това. Понякога усещах родители си много неангажирани, тъй като имах дебют в залата не филхармонията в Санкт Петербург – голяма зала с доста история. Бил съм на 17-18 години. Дори не ми звъннаха след концерта. В края на деня по-късно им се обадих, с цел да им кажа, че прочее е минал доста добре, в случай че се интересуват. Тогава ме болеше, защотo чаках прочувствена поддръжка. Не си избираш родителите си, те са такива, каквито са. “Евгени споделя, че на сцената се усеща като вкъщи си. Там е и неговото второ семейство. „ Имаше един интервал, в който, както бях екстровертен и внезапно се скрих. Музиката за мен пристигна като клонка, за която да се хвана. Като изразно средство, където нещата, които не можех да изговоря, прекосяваха посредством музиката. Страхотно е да имаш гений, само че това в никакъв случай не е било мой фокус. Казвали са ми вундеркинд по целия свята. Признавали са ме хора с огромни трофеи и голям опит. В Кралската академия от 5-6 хиляди индивида влизам в тези 10, в които трима одобряват с цялостна стипендия. Всичко обаче опира до това – ти какво правиш с този гений? “

През април Евгени Генчев ще излезе на една сцена с Пласидо Доминго и Соня Йончева.

„ Пласидо Доминго може би беше първата класическа касетка, която съм слушал като дребен. Той е жива легенда. Досега не съм имал близка среща с него и доста се вълнувам. Със Соня не се познаваме, познавам брат ѝ. “

 

„ Аз я бях приел за индивида, с който ще си умра. Ала когато умираш всеки ден поради този човек, той няма място в твоя живот. Дадох ѝ финален късмет за промяна… Трябваше да настъпи цялостна трансформация, което нямаше по какъв начин да стане. Но аз си го бях навил на пръста. В търсенето на тази фикс концепция мисля, че бях прекомерно краен, само че ние предадохме концепцията за тази нестихваща обич – тъй като обич имаше. Времето постоянно беше нейно, и в никакъв случай наше или мое. Така че реших да не върша повече жертви със себе си. Последно поради жена плаках поради Валерия, тъй като тя ми разруши сърцето. Но към този момент не съм самичък. Щастлив съм и имам вяра, че най-хубавото е пред мен. “ Това са откровените му самопризнания за Валерия.

Евгени споделя, че последната най-голяма неистина по негов адрес е, че е гадже на AZIS. „ Това не е правилно. Ние сме положителни другари, само че за персонални връзки няма по какъв начин да става въпрос. “