В България трудно може да се оцени постижението на Том

В България мъчно може да се оцени достижението на Том Брейди от седем (!) триумфа в Супербоул, защото американският футбол не е изключително публикуван и повода не е единствено часовата разлика. Цифрите и статистиката наподобяват сухи и безлични, без значение от внушителността си - от 55 издания на " Супербоул " 43-годишният куотърбек е взел участие в цели 10, като е печелил седем пъти шампионската купа, а това е повече от всеки тим в Националната футболна лига.

Американският футбол има към половин милиард поддръжници в света, само че те са съсредоточени главно в Съединени американски щати, като измежду европейските страни сякаш най-популярен е във Англия (Англия). Самата численост на ангажирани почитатели не е показателна за величието на най-великия състезател (Брейди), тъй като крикетът е с двойно повече последователи, само че никой не би дръзнал да го съпоставя с футбола или баскетбола.

Том Брейди заслужава място на пиадестала на най-забележителните персони и спортисти, паралелно до митове в други поприща като Майкъл Джордан, Михаел Шумахер, Диего Марадона, Роджър Федерер и още мнозина. В Съединени американски щати обаче нямат самообладание да стартират полемиката да не би пък Брейди да е в действителност най-великият състезател без други разяснения?
Самата марка " Брейди " не може да се съпоставя с Джордан и Федерер, просто тъй като неговият пазар не е световен, а концентриран в Съединените щати, само че това не трябва да лишава от приноса му за американския футбол и от опцията му да се съпоставя с безсмъртните в другите спортове.

Вероятно за хората, които въобще не наблюдават НФЛ, неговото удивително достижение може да докара до неправилното размишление, че в действителност не е чак толкоз комплицирано да се класираш 10 пъти на " Супербоул " и да спечелиш 70% от тях. Но в американския футбол с цел да се заприказва за " династия ", е задоволително просто един тим (франчайз) да завоюва две следващи шампионски трофеи. Просто тъй като е толкоз мъчно постижимо, а във футбола (сокъра) гледаме по какъв начин Ювентус, Байрен и Пари Сен Жермен господстват съвсем десетилетие в някои от топ шампионатите.

В американския футбол има доста тактичност, заучени отигравания, тренирани придвижвания, синхрон, физическо безсилие и пострадвания, само че и място за магия, за импровизация. Брейди продължава да написа история и откакто се е бетонирал на върха в този спорт, мнозина стартират да вършат съпоставения с другите хегемони. Със сигурност най-малко към този момент 43-годишният куотърбек е заслужил да бъде в подобен диалог, въпреки в никакъв случай да няма да можем да кажем дали е по-велик от Джордан.
Американците, които са основатели на сходна полемика, по табиет заповат да съпоставят статистиката на Брейди с други спортни великани, въпреки да няма нищо общо сред " работните им места ". Самият Том има към 50-има съотборници, с които да показа шампионското шампанско, а Джордан, да вземем за пример, е бил на паркета постоянно единствено с още четирима " помощници ". Федерер пък се е борил самичък, а Шумахер е имал поддръжката на страховит екип от инженери, механици, ръководители...

Вероятно да спечелиш седем пъти " Супербоул " е ненапълно съпоставимо със седем триумфа в Шампионска лига, да вземем за пример, само че разбирачите в американския футбол упорстват, че е действително съпоставимо с покоряването на непозната планета. Дори да не е по този начин, то към този момент даже най-незнаещите и незаинтересованите от НФЛ знаят, че Брейди е по-успешен от всичките участници в шампионата и че е най-великият в своя спорт.

А другояче всеки може да се позабавлява със съпоставения с други незабравими първенци, тъй като това не е точна просвета и няма потребност от престижи да изясняват вярната позиция. Есенцията е, че към този момент от ден на ден хора, които не знаят какъв брой точки е " тъчдаун " -ът, знаят кой е Брейди и за какво все по-често го слагат в фрази с Джордан, Федерер, Шумахер и Марадона.