"Сламеният" инвеститор Диксън все пак помогна на Левски без доларите си
В България сме привикнали на саги в спорта най-много от трансферен вид - дали ще пристигна този или оня състезател, както и дали нежелателен подобен ще си замине от дадения клуб. За страдание, от време на време се сблъскваме и със саги към това дали даден клуб ще оцелее - в елита, във Втора лига, или дали въобще ще съществува. Лято 2021 ни даде обаче доста по-различен вид футболна сага - сагата " Джо Диксън в ".
Симпатичният британски предприемач се появи в един безоблачен ден и разгласи, че той е индивидът за Левски. Че освен ще избави клуба и ще го устоя, само че и че ще налее 250 милиона $ в него. Идеята на беше огромна - ще направи нов стадион на " сините ", който ще е обкръжен с търговски център, заведения за хранене и кина и Левски ще има едно от най-модерните уреди в Европа.
Голяма част от " сините " последователи сънуваха будни, отпуснаха ръце с облекчение и си споделиха: " Мъките ни свършиха ". Но това продължи прекомерно малко, тъй като на мнозина тези обещания им замязяха на един пъстър балон, значителен и много надут. Този път пословична българска мнителност се оказа евентуално в интерес на Левски, тъй като докара до това самосвалът с долари на господин Диксън да не се изсипе като плодороден дъжд на " Герена ".
Но, че беше сага, беше, помните добре - продължи 6 месеца, беше изпълнена с взаимни обвинявания, с неизпълнени обещания, с ултиматуми и паметни съпоставения на основните настоящи лица. Диксън бе наименуван " гном " от вездесъщия критик на футболната реалност у нас Венцеслав Стефанов и " сламен вложител " от сина на някогашния притежател на клуба Тодор Батков - Тодор Батков-младши.
За недоверието у нас към Диксън способстваха две значими неща - първо, никой не знаеше нищо за бизнес триумфите му. И второ, съвсем никой не знаеше нищо за футболната му кариера. Ако сте пропуснали, ето по какъв начин е минала тя, само че имайте поради, че няма съвсем нищо доказано за нея:
Като футболист минава през академията на Манчестър Юнайтед в същата възрастова група като Том Клевърли и Дани Уелбек. След 2 години в клуба напуща Манчестър и съгласно някои източници отива в румънския Глория Бузау, съгласно други - в колежанския тим Ричмънд Колидж. Твърди се, че за сезон 2007/08 вкарва 31 гола в 24 мача. През 2008 година отива в Глория Бузау, който е влезнал в елита след 20 година неявяване. За 11 мача Джо отбелязва 8 гола, само че тимът още веднъж изпада. Бузау губи 25 от общо 34 мача и позволява 62 гола.
Нататък Диксън продължава с турския отбор Карталспор, където се твърди, че вкарва 18 гола в 29 мача. След сполучливия сезон го притегля грандът от южната ни съседка Фенербахче, който го дава чартърен на Б тима. Там бележи 5 гола в 8 мача, а през 2011 година бива освободен. Според " Transfermarkt " сегашният предприемач продължава кариерата си в Грейс Атлетик. В началото на януари 2012 година е показан като състезател на Уест Хем, само че с... двумесечен контракт. После го удължава с 4 месеца и бележи 3 гола в 9 мача за запасите. Треньорът, който го взема, е небезивестният Сам Алърдайс.
Не е ясно какво се случва с Джо след 2012 година, само че през 2014 година той получава две благоприятни условия да възобнови кариерата си - кара проби в Дженоа и Селтик. Не остава в никой от тях, а идващият му тим е Хамптън и Ричмънд Бороу, който все още играе в шестото равнище на британския футбол. През 2015 година подписва с Уелингтън, първокласен тим от Нова Зеландия. Там Диксън става първенец. През 2016 година обаче клубът го освобождава и с това кариерата му на футболист завършва.
Има няколко любопитни обстоятелството за претендента за необут на Левски, като един от най-интересните е, че в никакъв случай не е имал професионален контракт. Друг подобен факт е, че Уест Хем е изтрил от уеб страницата си новината, че го е привлякъл. С " чуковете " е обвързван и различен любопитен миг в кариерата му - твърди се, че до момента в който играе за отбора, Диксън записва най-голяма скорост на терена - 9,7 км/ч, с което изпреварва Гарет Бейл (9,6), Кристиано Роналдо (9,3), Тео Уолкът (9,1) и Лионел Меси (9).
Но съмнителният предприемач несъмнено оказа помощ на Левски. И на хората, които обичат клуба, и на тези, които работят за положителното му, им се наложи да преминат скорострелно от розови очила към директна среща на изтерзаните им очи с прижурящото слънце на действителността - или действаш самичък, или - банкрут. И в случай че Левски в този момент е по-близо до спасението, в сравнение с до банкрута, заслугата за това е в неуморната работа и безсънните нощи на " сините " деятели и " сините " почитатели, а не на нечии милиони, които освен не е ясно от кое място са и какви са, само че и дали въобще ги е имало.
Симпатичният британски предприемач се появи в един безоблачен ден и разгласи, че той е индивидът за Левски. Че освен ще избави клуба и ще го устоя, само че и че ще налее 250 милиона $ в него. Идеята на беше огромна - ще направи нов стадион на " сините ", който ще е обкръжен с търговски център, заведения за хранене и кина и Левски ще има едно от най-модерните уреди в Европа.
Голяма част от " сините " последователи сънуваха будни, отпуснаха ръце с облекчение и си споделиха: " Мъките ни свършиха ". Но това продължи прекомерно малко, тъй като на мнозина тези обещания им замязяха на един пъстър балон, значителен и много надут. Този път пословична българска мнителност се оказа евентуално в интерес на Левски, тъй като докара до това самосвалът с долари на господин Диксън да не се изсипе като плодороден дъжд на " Герена ".
Но, че беше сага, беше, помните добре - продължи 6 месеца, беше изпълнена с взаимни обвинявания, с неизпълнени обещания, с ултиматуми и паметни съпоставения на основните настоящи лица. Диксън бе наименуван " гном " от вездесъщия критик на футболната реалност у нас Венцеслав Стефанов и " сламен вложител " от сина на някогашния притежател на клуба Тодор Батков - Тодор Батков-младши.
За недоверието у нас към Диксън способстваха две значими неща - първо, никой не знаеше нищо за бизнес триумфите му. И второ, съвсем никой не знаеше нищо за футболната му кариера. Ако сте пропуснали, ето по какъв начин е минала тя, само че имайте поради, че няма съвсем нищо доказано за нея:
Като футболист минава през академията на Манчестър Юнайтед в същата възрастова група като Том Клевърли и Дани Уелбек. След 2 години в клуба напуща Манчестър и съгласно някои източници отива в румънския Глория Бузау, съгласно други - в колежанския тим Ричмънд Колидж. Твърди се, че за сезон 2007/08 вкарва 31 гола в 24 мача. През 2008 година отива в Глория Бузау, който е влезнал в елита след 20 година неявяване. За 11 мача Джо отбелязва 8 гола, само че тимът още веднъж изпада. Бузау губи 25 от общо 34 мача и позволява 62 гола.
Нататък Диксън продължава с турския отбор Карталспор, където се твърди, че вкарва 18 гола в 29 мача. След сполучливия сезон го притегля грандът от южната ни съседка Фенербахче, който го дава чартърен на Б тима. Там бележи 5 гола в 8 мача, а през 2011 година бива освободен. Според " Transfermarkt " сегашният предприемач продължава кариерата си в Грейс Атлетик. В началото на януари 2012 година е показан като състезател на Уест Хем, само че с... двумесечен контракт. После го удължава с 4 месеца и бележи 3 гола в 9 мача за запасите. Треньорът, който го взема, е небезивестният Сам Алърдайс.
Не е ясно какво се случва с Джо след 2012 година, само че през 2014 година той получава две благоприятни условия да възобнови кариерата си - кара проби в Дженоа и Селтик. Не остава в никой от тях, а идващият му тим е Хамптън и Ричмънд Бороу, който все още играе в шестото равнище на британския футбол. През 2015 година подписва с Уелингтън, първокласен тим от Нова Зеландия. Там Диксън става първенец. През 2016 година обаче клубът го освобождава и с това кариерата му на футболист завършва.
Има няколко любопитни обстоятелството за претендента за необут на Левски, като един от най-интересните е, че в никакъв случай не е имал професионален контракт. Друг подобен факт е, че Уест Хем е изтрил от уеб страницата си новината, че го е привлякъл. С " чуковете " е обвързван и различен любопитен миг в кариерата му - твърди се, че до момента в който играе за отбора, Диксън записва най-голяма скорост на терена - 9,7 км/ч, с което изпреварва Гарет Бейл (9,6), Кристиано Роналдо (9,3), Тео Уолкът (9,1) и Лионел Меси (9).
Но съмнителният предприемач несъмнено оказа помощ на Левски. И на хората, които обичат клуба, и на тези, които работят за положителното му, им се наложи да преминат скорострелно от розови очила към директна среща на изтерзаните им очи с прижурящото слънце на действителността - или действаш самичък, или - банкрут. И в случай че Левски в този момент е по-близо до спасението, в сравнение с до банкрута, заслугата за това е в неуморната работа и безсънните нощи на " сините " деятели и " сините " почитатели, а не на нечии милиони, които освен не е ясно от кое място са и какви са, само че и дали въобще ги е имало.
Източник: sportlive.bg
КОМЕНТАРИ