Малката домашна църква
В България в този момент се завръщат нейните деца. Идват си от близко и отдалеко, някои за пръв път през годината, други за пръв път от години насам. Кацат, слизат от самолета, те, международните пасажери, минали през летищата на Мюнхен, Париж, Лондон и Ню Йорк, оглеждат се скришом за посрещачи, оставайки за прощален път изумени от мизерията на родното летище, излизат на открито, хващат такси, преглеждат с любознание пейзажа.
Пейзажът е български, бедняшки, няма какво да се лъжем. Очите им, привикнали със международните чудесии, се присвиват. Но душата им е отпусната, лека. Въздъхват и внезапно ясно си дават сметка за какво е по този начин. Вече са си в България. Идващата седмица е най-важната седмица за България. През идващата седмица България си поема оня мирис, който би трябвало да й стигне за цяла година. Да стигне и за децата й, които още веднъж ще я изоставен.
Домовете се напълват. България се събира в себе си. България се успокоява. Оставя политиците си да стърчат като волски глави на плет и ги не помни. Забравя приказките им, не помни обещанията им. Забравя пристрастеностите. Затваря вратата зад себе си и влиза в дома си. Влиза в дребната си домашна черква. И през соца беше по този начин, и през прехода е по този начин, и след прехода ще е по този начин. Сега, през тази седмица, България създава онази топлота, онази човешка топлота, която би трябвало да й стигне за цялата последваща година.
Затова по този начин се е умълчала, по тази причина по този начин е съсредоточена. Ще преброи парите за подаръците, ще подготви трапезата и ще утихне. Опитай се да преговориш, в дните и часовете, оставащи до Бъдни вечер, какво би трябвало да направиш. Да погалиш майка си по остарялата буза, по празното място на отрязаната поради рака гърда. Да похвалиш татко си. Да разговориш брат си. Да разсмееш жена си. Да изслушаш щерка си. Да помълчиш със сина си.
Христос стартира отсам. Христос стартира тогава, когато забравиш за себе си и се обърнеш към другия. Когато сториш това, Христос към този момент се е изобразил в сърцето ти.
В Евангелието на Матея, глава 18, стих 20, четем: защото, дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз измежду тях.
През тази седмица всеки добър жест, всяка добра дума е молитва. Защото тази седмица е увенчана с Рождество Христово. Ето по този начин оцелява България. И през соца, и през прехода, и след прехода. Защото е запазила своята дребна домашна черква. Малко ли е това, което написах? Малко е. Нищожно е. Но Христос стартира отсам.
Автор: Деян Енев
Картина: Цветелина Цонева
Инфо: www.razkazite.eu
