В България се надигат настроения за връщане на смъртното наказание.

В България се надигат настроения за връщане на смъртното наказване. Общественото мнение се концентрира върху жестокостта, с която е осъществено убийството на Виктория Маринова. За референдум дали да се върне наказването приканват хора в обществените мрежи. Възможно ли е това - “24 часа " попита специалисти, политици, близки на жертви на тежки закононарушения. Ето позицията на някогашния апелативен прокурор на Пловдив Росен Димов.   

" Дискусията “за " и “против " смъртното наказване в сегашния миг е безсмислена. Тя ми припомня на следващите опити да се отклони вниманието от основни към теоретично несъществени моменти. Тези, които я оферират, по-добре да бяха прочели какво се е случило в годините, когато то беше анулирано, тогавашните полемики, аргументите за премахването му. Нищо оттогава до в този момент не се е трансформирало.

Ако желаеме да бъдем демократична европейска страна, би трябвало да продължим напред. В България, наподобява, важи поговорката: " Нищо остаряло не не помниха и нищо ново не научиха ".

Наличието на смъртно наказване значи единствено едно - че обществото се отхвърля от каквото и да е превъзпитание и прибягва към отмъщението. Смъртното наказване е невъзвратимо, не може да се анулират неговите последствия и то е ориентирано само към генералната предварителна защита, т.е. превъзпитаване на останалите кандидат-престъпни детайли да не вършат по този начин.

В реалност обаче научно - социологически, психически и правно, е потвърдено, че там, където има смъртно наказване, не е намаляла престъпността и то не оказва никакво значително въздействие върху равнището ѝ. Но в случай че следваме логиката на тези, които желаят връщането му, може би ще бъде добре да възстановим и забравени преди стотици години практики като физическите санкции - пердах с камшици, отрязване на ръката на крадеца и други.

Мисля, че изобщо не би трябвало да се обръща внимание на хрумвания като тази да се върне смъртното наказване. Истинските проблеми са другаде и те вярно бяха сложени през последните дни. Това е казусът за рамките на споразуменията. Другият проблем е дали, в случай че си признаеш в правосъдния развой, заслужаваш понижение на наказването и какъв брой да бъде то.

Дали не би трябвало да се вкара оценяването на виновността като детайл, който законово въздейства върху размера на наказването, и началният миг би трябвало да е от досъдебното произвеждане и така нататък Това е същинската полемика и тя би трябвало да се води, с цел да подобрим наказателноправната си теория. Всичко друго са празни приказки.

Що се отнася до тази малцинствена група, от която е упрекнатият за безскрупулното закононарушение, там нещата са от дълго време изтървани. Нужен е бърз и сложен отговор на страната, при който да си напомним някои положителни позабравени остарели практики - обучение, работа и така нататък "