София вместо Силициевата долина, или защо млади българи се връщат у дома
В България се живее все по-добре. И от ден на ден високо квалифицирани млади българи вземат решение да се завърнат в страната. Тези констатации откриваме в две немскоезични изявления. " Дойче веле " предлага цитати от тях.
Кореспондентът на немската социална радио-телевизионна мрежа ARD Сръджан Говедарица написа следното в своя репортаж във връзка българското европредседателство: " Откакто влезе в Европейски Съюз, България съумя да реализира прогрес по съвсем всички стопански индикатори. До 2015 година страната получи от Европейски Съюз над 12 милиарда евро, означи икономически растеж от 9%, а за този интервал брутният ѝ вътрешен артикул се удвои. () Страната обаче има да извърви още дълъг път. България е считана за най-бедната страна в Европейски Съюз и фактически заема последните места по разнообразни индикатори. Освен това, дружно с Румъния, към момента се намира под наблюдението на Еврокомисията. Основните проблеми са проведената престъпност, корупцията, дефицитите в правосъдната система. Те пречат на вложенията, а по този метод забавят и икономическия напредък ".
" София вместо Силициевата котловина "
В своята преписка Сръджан Говедарица дава и оптимистичен образец - създателят ни среща с двама млади българи, завърнали се от чужбина, с цел да работят в родината си. Същата тематика участва и в просторен репортаж на швейцарския " Нойе Цюрхер Цайтунг ", озаглавен " София вместо Силициевата котловина ". В него апропо четем:
" Родителите на Мариела Станулова имали съществени подозрения в здравия разсъдък на щерка си. След като приключила Лондонското учебно заведение по стопанска система (LSE) и елитния американски университет Принстън, тя почнала работа като капиталов банкер. По всичко изглеждало, че ѝ следва кариера в самото лоно на международната стопанска система. Вместо това обаче Станулова се върнала в София - скромната столица на най-бедната страна в Европейски Съюз " Всички недоумяваха ", спомня си Станулова. То е все едно надарена оперна певица да обърне тил на нюйоркската " Метрополитън Опера " и да отиде в някой недодялан спектакъл.
Станулова, която мисли и приказва бързо, не позволила някой да я разубеди. За разлика от своите родители и познати, тя не счита, че завръщането ѝ е стъпка обратно в професионален проект. Постъпила на работа в една интернационална консултантска компания, след което се трансферирала в съветска капиталова банка. На 26-годишна възраст подготвила договорката за продажбата на първокласен хотел в София. " В Америка един младши сътрудник в никакъв случай не би получил сходна задача ", споделя амбициозната вишистка и споделя, че се отказала от живота си в чужбина поради една връзка. Но за решението ѝ имало и чисто стопански аргументи. Финансовият и IT-секторът в България процъфтяват, заради което там заплатите бързо порастват. А и разноските за живот са относително ниски - както за жилище, по този начин и за всекидневни потребности. Освен това фамилната мрежа поема грижата за децата, която на запад коства значително пари.
Красен Станчев, професор по стопанска система в Софийския университет, също споделя за завърнали се в страната младежи, които откриват, че в последна сметка в България са доста по-платежоспособни, в сравнение с в Лондон да вземем за пример: " Реалните доходи на едно домакинство се покачват, а това стимулира някои добре образовани трудови мигранти да се завърнат в страната ", споделя Станчев.
" Нетната емиграция спада "
За миграционните придвижвания има единствено приблизителни оценки. Според данните на държавната Агенция за българите в чужбина, близо 3 млн. души - квалифицирани или неквалифицирани - работят отвън страната. Но тази численост би трябвало да са възприема с нерешителност. Националистическите кръгове в администрацията клонели към пресиления, настояват самостоятелни наблюдаващи. В сметката били включвани да вземем за пример и представители на българските малцинства в други страни. Икономистът и специалист по миграцията Красен Станчев счита, че трудовите мигранти са към милион - т.е., една седма от българското население. " Това приключване на мозъци, което е доста мъчително за тукашната стопанска система, продължава, само че чистата емиграция спада, тъй като хората започнаха да се връщат ", обобщава Станчев.
Вятърът явно е сменил посоката си - това вижда и младата банкерка Мариела Станулова. Тя е измежду създателите на мрежата " Тук-Там ", която събира млади българи и българки, планиращи да се завърнат в страната. " Тук-Там " провеждат и трудова борса под мотото " Кариера в България - за какво не? ", ползата към която е голям. През 2017 година в нея са взели участие повече от 1 500 търсещи работа и над 100 компании - три пъти повече, в сравнение с през 2008. За присъединяване се записали даже IT-специалисти, които обмисляли дали да не изоставен Силициевата котловина, с цел да се върнат в София. Повечето искащи да се завърнат в България са на възраст сред 22 и 26 години ", четем в публикацията на Марко Кауфман Босарт, оповестена на страниците на " Нойе Цюрхер Цайтунг ".
Кореспондентът на немската социална радио-телевизионна мрежа ARD Сръджан Говедарица написа следното в своя репортаж във връзка българското европредседателство: " Откакто влезе в Европейски Съюз, България съумя да реализира прогрес по съвсем всички стопански индикатори. До 2015 година страната получи от Европейски Съюз над 12 милиарда евро, означи икономически растеж от 9%, а за този интервал брутният ѝ вътрешен артикул се удвои. () Страната обаче има да извърви още дълъг път. България е считана за най-бедната страна в Европейски Съюз и фактически заема последните места по разнообразни индикатори. Освен това, дружно с Румъния, към момента се намира под наблюдението на Еврокомисията. Основните проблеми са проведената престъпност, корупцията, дефицитите в правосъдната система. Те пречат на вложенията, а по този метод забавят и икономическия напредък ".
" София вместо Силициевата котловина "
В своята преписка Сръджан Говедарица дава и оптимистичен образец - създателят ни среща с двама млади българи, завърнали се от чужбина, с цел да работят в родината си. Същата тематика участва и в просторен репортаж на швейцарския " Нойе Цюрхер Цайтунг ", озаглавен " София вместо Силициевата котловина ". В него апропо четем:
" Родителите на Мариела Станулова имали съществени подозрения в здравия разсъдък на щерка си. След като приключила Лондонското учебно заведение по стопанска система (LSE) и елитния американски университет Принстън, тя почнала работа като капиталов банкер. По всичко изглеждало, че ѝ следва кариера в самото лоно на международната стопанска система. Вместо това обаче Станулова се върнала в София - скромната столица на най-бедната страна в Европейски Съюз " Всички недоумяваха ", спомня си Станулова. То е все едно надарена оперна певица да обърне тил на нюйоркската " Метрополитън Опера " и да отиде в някой недодялан спектакъл.
Станулова, която мисли и приказва бързо, не позволила някой да я разубеди. За разлика от своите родители и познати, тя не счита, че завръщането ѝ е стъпка обратно в професионален проект. Постъпила на работа в една интернационална консултантска компания, след което се трансферирала в съветска капиталова банка. На 26-годишна възраст подготвила договорката за продажбата на първокласен хотел в София. " В Америка един младши сътрудник в никакъв случай не би получил сходна задача ", споделя амбициозната вишистка и споделя, че се отказала от живота си в чужбина поради една връзка. Но за решението ѝ имало и чисто стопански аргументи. Финансовият и IT-секторът в България процъфтяват, заради което там заплатите бързо порастват. А и разноските за живот са относително ниски - както за жилище, по този начин и за всекидневни потребности. Освен това фамилната мрежа поема грижата за децата, която на запад коства значително пари.
Красен Станчев, професор по стопанска система в Софийския университет, също споделя за завърнали се в страната младежи, които откриват, че в последна сметка в България са доста по-платежоспособни, в сравнение с в Лондон да вземем за пример: " Реалните доходи на едно домакинство се покачват, а това стимулира някои добре образовани трудови мигранти да се завърнат в страната ", споделя Станчев.
" Нетната емиграция спада "
За миграционните придвижвания има единствено приблизителни оценки. Според данните на държавната Агенция за българите в чужбина, близо 3 млн. души - квалифицирани или неквалифицирани - работят отвън страната. Но тази численост би трябвало да са възприема с нерешителност. Националистическите кръгове в администрацията клонели към пресиления, настояват самостоятелни наблюдаващи. В сметката били включвани да вземем за пример и представители на българските малцинства в други страни. Икономистът и специалист по миграцията Красен Станчев счита, че трудовите мигранти са към милион - т.е., една седма от българското население. " Това приключване на мозъци, което е доста мъчително за тукашната стопанска система, продължава, само че чистата емиграция спада, тъй като хората започнаха да се връщат ", обобщава Станчев.
Вятърът явно е сменил посоката си - това вижда и младата банкерка Мариела Станулова. Тя е измежду създателите на мрежата " Тук-Там ", която събира млади българи и българки, планиращи да се завърнат в страната. " Тук-Там " провеждат и трудова борса под мотото " Кариера в България - за какво не? ", ползата към която е голям. През 2017 година в нея са взели участие повече от 1 500 търсещи работа и над 100 компании - три пъти повече, в сравнение с през 2008. За присъединяване се записали даже IT-специалисти, които обмисляли дали да не изоставен Силициевата котловина, с цел да се върнат в София. Повечето искащи да се завърнат в България са на възраст сред 22 и 26 години ", четем в публикацията на Марко Кауфман Босарт, оповестена на страниците на " Нойе Цюрхер Цайтунг ".
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ