Създателят на PISA: Българските ученици разполагат с много знания, но не знаят как да ги прилагат
В България родителите постоянно гледат на учебното заведение като на клиент, споделя Андреас Шлайхер
" Българските възпитаници разполагат с доста познания, само че не знаят по какъв начин да ги ползват вярно в всекидневието си, по какъв начин да вършат причинно-следствени връзки. Просто да седиш на чина в класната стая и да слушаш не е методът да си сполучлив в 21. век. "
Това разяснява немският математик, статистик и откривател в региона на образованието Андреас Шлайхер, основател на програмата PISA, по БТВ. Затова би трябвало да бъдат дадени повече отговорности на учениците, те би трябвало да основават планове, да вземат участие в разпределянето на тематиките, да вземат решение благодарение на учителите си къде и по какъв начин да концентрират силата си, счита той.
" Аз виждам многото значими промени, за които PISA е съдействала в България. Вие преминахте към по на практика способ на образование, при който учениците не би трябвало да възпроизвеждат изсъхнал материал, само че и да ползват наученото. Това е доста значим прогрес и подобряването на резултатите от PISA ще отнеме време ", сподели Шлайхер.
България си е сложила верните цели – промяната в образователния проект е доста напреднала и способства за тях, провокира използването им на процедура в класните стаи. Това в действителност значи, че би трябвало да се влага освен в добре готови учители, само че и в непрекъснатото инструктиране на тези учители, добави той. Наистина е значимо учителите да не измислят урока сами в класната стая, а да работят в професионална среда и да си сътрудничат с останалите.
" Другата част се състои в това родителите да са по ангажирани и да поддържат децата си. Виждаме, че в България родителите постоянно гледат на учебното заведение като на клиент. Аз адресирам детето си на учебно заведение, само че аз не съм част от системата – в доста просветителни системи, които са на по-високо равнище, родителите са доста по-активни в подкрепянето на децата си у дома, само че също по този начин поддържат връзка с учителя и работят с него, с цел да допринесат към по-добрите крайни резултати, изключително родителите в неравностойно състояние ", уточни Шлайхер.
Третият аспект се състои в това България да стане по-добра, с цел да притегля най-талантливите учители към класните стаи, които съставляват най-голямо предизвикателство. Има доста огромни разлики в крайните резултати на тези, които са в неравностойно състояние и останалите. Нужни са запаси, които да изравнят тези резултати. Ако идваш от заможно семейство, постоянно ще имаш отворени порти пред себе си – това няма да е проблем. Но в случай че фамилията ти е в неравностойно състояние, постоянно ще имаш единствено една опция в живота да си намериш добър преподавател и положително учебно заведение. България може да се оправя по-добре в подсигуряването на идентични запаси, акцентира Андреас Шлайхер.
" Според мен казусът в българското обучение е по-скоро обвързван с това, че учениците към момента се учат да повтарят информацията едно към едно, само че светът към този момент не се нуждае от хора, които просто знаят нещо, а хора, които могат да вършат нещо с усвоените познания. Да учиш отговорите някак си не е потребно във времето на ChatGPT, от най-ранна възраст би трябвало да се научиш да задаваш верните въпроси, с цел да подобриш знанията си ", сподели още основателят на програмата PISA.
" Българските възпитаници разполагат с доста познания, само че не знаят по какъв начин да ги ползват вярно в всекидневието си, по какъв начин да вършат причинно-следствени връзки. Просто да седиш на чина в класната стая и да слушаш не е методът да си сполучлив в 21. век. "
Това разяснява немският математик, статистик и откривател в региона на образованието Андреас Шлайхер, основател на програмата PISA, по БТВ. Затова би трябвало да бъдат дадени повече отговорности на учениците, те би трябвало да основават планове, да вземат участие в разпределянето на тематиките, да вземат решение благодарение на учителите си къде и по какъв начин да концентрират силата си, счита той.
" Аз виждам многото значими промени, за които PISA е съдействала в България. Вие преминахте към по на практика способ на образование, при който учениците не би трябвало да възпроизвеждат изсъхнал материал, само че и да ползват наученото. Това е доста значим прогрес и подобряването на резултатите от PISA ще отнеме време ", сподели Шлайхер.
България си е сложила верните цели – промяната в образователния проект е доста напреднала и способства за тях, провокира използването им на процедура в класните стаи. Това в действителност значи, че би трябвало да се влага освен в добре готови учители, само че и в непрекъснатото инструктиране на тези учители, добави той. Наистина е значимо учителите да не измислят урока сами в класната стая, а да работят в професионална среда и да си сътрудничат с останалите.
" Другата част се състои в това родителите да са по ангажирани и да поддържат децата си. Виждаме, че в България родителите постоянно гледат на учебното заведение като на клиент. Аз адресирам детето си на учебно заведение, само че аз не съм част от системата – в доста просветителни системи, които са на по-високо равнище, родителите са доста по-активни в подкрепянето на децата си у дома, само че също по този начин поддържат връзка с учителя и работят с него, с цел да допринесат към по-добрите крайни резултати, изключително родителите в неравностойно състояние ", уточни Шлайхер.
Третият аспект се състои в това България да стане по-добра, с цел да притегля най-талантливите учители към класните стаи, които съставляват най-голямо предизвикателство. Има доста огромни разлики в крайните резултати на тези, които са в неравностойно състояние и останалите. Нужни са запаси, които да изравнят тези резултати. Ако идваш от заможно семейство, постоянно ще имаш отворени порти пред себе си – това няма да е проблем. Но в случай че фамилията ти е в неравностойно състояние, постоянно ще имаш единствено една опция в живота да си намериш добър преподавател и положително учебно заведение. България може да се оправя по-добре в подсигуряването на идентични запаси, акцентира Андреас Шлайхер.
" Според мен казусът в българското обучение е по-скоро обвързван с това, че учениците към момента се учат да повтарят информацията едно към едно, само че светът към този момент не се нуждае от хора, които просто знаят нещо, а хора, които могат да вършат нещо с усвоените познания. Да учиш отговорите някак си не е потребно във времето на ChatGPT, от най-ранна възраст би трябвало да се научиш да задаваш верните въпроси, с цел да подобриш знанията си ", сподели още основателят на програмата PISA.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ