Заплатата в София – два пъти по-висока от тази във Видин
В България продължава мощното подоходно разделяне на работещите българи. Близо една четвърт от наемните служащи, или към 600 000 души, получават заплата под междинната за страната. Това разгласи президентът на КНСБ Пламен Димитров през днешния ден на конференция.
От тях 403 000 са работещите на минимална работна заплата. Минимално заплащане получават най-често в бранша на хотелиерството и ресторантьорството - близо 38% от всички заети, както и в бранша на строителството - към 25 на 100.
По думите на Димитров нарастването на наетите на минимална работна заплата в хотелиерството и ресторантьорството е с два пъти повече през тази година по отношение на предходната, когато те са били 17 на 100. Той уточни, че това може да е знак за "посивяване " на бранша, съобщи Българска телеграфна агенция.
Два пъти по-висока е заплатата в столицата спрямо тази във Видин, сподели Пламен Димитров.
През третото тримесечие на актуалната 2017 година регистрираният растеж на междинната работна заплата в частния бранш е от 11 %, до момента в който в публичния е 7,9 на 100. В някои сектори покачването на заплатите на месечна база е с над 200 лв..
Според Пламен Димитров това възходящо ускоряване на заплатите се дължи най-много на неналичието на фрагменти. Средно с към 12 до 15% са по-високи заплатите и там, където има групови трудови контракти - или за към 33 % от всички наемни служащи.
КНСБ продължава да упорства за стартова заплата за висшист от 700 лв. и за минимална работна заплата най-малко 50 % от междинната работна заплата.
По думите на Пламен Димитров настояванията на синдиката към бюджета за 2018 година са задоволени от изпълнителната власт на половина.
Общите претенции на КНСБ за спомагателни средства в бюджета по отношение на миналата година бяха малко над милиард лв., а постигнатото в бюджета е малко над 600 млн. в допълнение по отношение на 2017 година, като повече от половината от парите са за междинното обучение, 160 млн. лв. - за бранш "Сигурност ", а останалите за държавното ръководство.
От тях 403 000 са работещите на минимална работна заплата. Минимално заплащане получават най-често в бранша на хотелиерството и ресторантьорството - близо 38% от всички заети, както и в бранша на строителството - към 25 на 100.
По думите на Димитров нарастването на наетите на минимална работна заплата в хотелиерството и ресторантьорството е с два пъти повече през тази година по отношение на предходната, когато те са били 17 на 100. Той уточни, че това може да е знак за "посивяване " на бранша, съобщи Българска телеграфна агенция.
Два пъти по-висока е заплатата в столицата спрямо тази във Видин, сподели Пламен Димитров.
През третото тримесечие на актуалната 2017 година регистрираният растеж на междинната работна заплата в частния бранш е от 11 %, до момента в който в публичния е 7,9 на 100. В някои сектори покачването на заплатите на месечна база е с над 200 лв..
Според Пламен Димитров това възходящо ускоряване на заплатите се дължи най-много на неналичието на фрагменти. Средно с към 12 до 15% са по-високи заплатите и там, където има групови трудови контракти - или за към 33 % от всички наемни служащи.
КНСБ продължава да упорства за стартова заплата за висшист от 700 лв. и за минимална работна заплата най-малко 50 % от междинната работна заплата.
По думите на Пламен Димитров настояванията на синдиката към бюджета за 2018 година са задоволени от изпълнителната власт на половина.
Общите претенции на КНСБ за спомагателни средства в бюджета по отношение на миналата година бяха малко над милиард лв., а постигнатото в бюджета е малко над 600 млн. в допълнение по отношение на 2017 година, като повече от половината от парите са за междинното обучение, 160 млн. лв. - за бранш "Сигурност ", а останалите за държавното ръководство.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ