В България продължава да се води разгорещен дебат за външното

В България продължава да се води развълнуван спор за външното въздействие върху политиката, медиите и неправителствения бранш. Лидерът на „ Възраждане “ излезе с изрично мнение, че Законът за регистрация на задграничните сътрудници би трябвало да бъде признат в най-кратки периоди. Според него този закон е основен за гарантиране на прозрачността и ще даде опция на обществото да знае кои организации и лица са финансирани от непознати страни .

„ Този закон е извънредно значим и би трябвало да бъде признат допустимо най-скоро, тъй като би трябвало да осветлим хората, които получават финансиране извън, с цел да основават въздействие в нашата страна “, съобщи Костадинов от трибуната на Народното събрание. Според него мъчно е да се направи цялостен разбор на мащаба на непознатото въздействие, само че данните, предоставени от администрацията на Доналд Тръмп, демонстрират, че за последните четири години България е получила 431 милиона $ външно финансиране .

Костадинов показва, че общата сума на непознатото финансиране в България надвишава 800 млн. лв., като в тези средства не са включени фондове като „ Америка за България “, Норвежкият фонд и организации, свързвани със Сорос.

„ Интересното е, че тези големи суми са дадени, в това число за агитация против американски политици, които са били неуместни. Например броят отрицателни вести, свързани с Доналд Тръмп за интервал от две години, е 1344 “ , съобщи той.

Костадинов непосредствено упрекна няколко медии в България, че са част от систематична мрежа за пробутване на непознати ползи. По неговите думи, „ Капитал “, „ Клуб Z “, „ Mediapool “ и „ Дневник “ са измежду медиите, които получават обилни суми от задгранични донори . Според водача на „ Възраждане “, обществото би трябвало да отговори на основния въпрос:

„ Искаме ли да има изсветляване на цялото това голямо финансиране? Или не желаеме? Искаме ли да знаем публицистите, които чакат информация от българските политици, действително български медии ли са? Или пазят непознати ползи и непозната политика? “

Костадинов акцентира, че приемането на Закон за регистрация на задграничните сътрудници е извънредно неотложно, с цел да се избегнат обстановки, в които организации и персони настояват, че пазят гражданското общество, до момента в който в действителност прокарват ползите на непознати страни . Предложението за приемане на Закон за регистрация на задграничните сътрудници провокира мощен публичен и политически спор. Подобни закони към този момент са въведени в Съединени американски щати /чрез закона FARA/, Русия и Унгария, като техните резултати не престават да бъдат дискусионни.

Въпросите , които следва да бъдат решени, включват:

– Как ще бъде дефиниран задграничният сътрудник?
– Какви ще бъдат глобите за нарушителите?
– Ще бъде ли този закон в сходство със свободата на словото и демократичните правила?

„ Министерството на правораздаването и Народното събрание би трябвало да дадат явен отговор: ще пазиме ли националния интерес или ще позволим на непознати сили да управляват политическите процеси в България? “ , уточни Костадинов.

За още вести вижте

Присъединете се към нашия 

Напрежение в Народното събрание! Спорове към назначенията в регулаторите