В България престижът на преподавателската професия е нисък, а заетите

В България престижът на преподавателската специалност е невисок, а заетите в нея застаряват. Усилията за модернизиране на системата за обучение и образование не престават, само че подобряването на нейното качество, употреба за пазара на труда и приобщаващ темперамент продължава да бъде предизвикателство. Това са част от изводите в годишния отчет на Европейската комисия за образованието в частта му за България.
Сред другите заключения е, че демографските трендове и увеличаващият се дефицит на умения значат, че България би трябвало да влага повече в квалификацията на своята сегашна и бъдеща работна мощ. Нуждата от повишение на квалификацията и преквалификация на възрастното население е огромна, само че присъединяване в образованията за възрастни е едва.Предприети са стъпки за повишение на приложимостта на професионалното обучение и образование за пазара на труда.

Преподавателите

Престижът на преподавателската специалност е невисок. Въпреки че процентът на приключилите стратегии за образование на преподаватели е почти колкото междинния за Европейски Съюз, единствено 60% от приключилите в реалност стартират да упражняват специалността. Ниските заплати са главният фактор, който възпира младежите да изберат преподавателската специалност. Други негативни фактори са непривлекателните условия на работа, намерили отражение да вземем за пример в незадоволителните благоприятни условия за професионално развиване или във утежняването на дисциплината в час.
Преподавателската специалност е изключително непривлекателна за мъжете, които съставляват едвам 17% от преподавателите в учебните заведения (средна стойност за Европейски Съюз - 28%).
Само 17.7% от преподавателите считат, че специалността им се прави оценка от обществото, а единствено 57% считат, че преимуществата на това да бъдеш учител надвишават минусите (OИСР, 2019 г.).
Почти половината от преподавателите са на възраст над 50 години и надлежно е евентуално да доближат възрастта за пенсиониране в границите на идващите 10 години; 10% към този момент са над 60 години. Започва да се обрисува дефицит и се чака той да се задълбочи.
Нуждата от по-добра подготовка на преподавателите за справяне с провокациите в класните стаи е огромна.
В отчета се показва, че от началото на просветителната промяна през 2016 година със Закона за предучилищното и учебното обучение са подхванати редица стъпки за повишение привлекателността на специалността. Въпреки това тя продължава да е изправена пред значими провокации.
Изтъква се, че с цел да се избегне възможна рецесия заради високия брой пенсиониращи се преподаватели, се извършват проекти за удвояване на заплатите на преподавателите до 2021 година спрямо размера им от 2017 година, като заплатите ще доближат 120% от междинната за България работна заплата.

Инвестиции

Според еврокомисията, макар че обществените разноски за обучение се усилват, системата продължава да бъде незадоволително финансирана.
През 2017 година общите бюджетни разноски в България за обучение се покачиха с 8% в действително изражение спрямо миналата година, като се равняват на 3.6% от Брутният вътрешен продукт. Въпреки това усъвършенстване обществените разноски за обучение са към момента измежду най-ниските в Европейски Съюз и са доста под междинната стойност за Европейски Съюз от 4.6%.
Образователната инфраструктура незабавно се нуждае от рационализация. Съществуват обилни разлики в качеството на образователните заведения, като по-бедните общини са сложени в изключително неподходящо състояние (УНИЦЕФ, 2018 г.). В учебните заведения постоянно липсват съществени уреди или съоръжение, а също така те не разполагат с лаборатории или спортни уреди. В допълнение поддържането на уместно отопление през зимата е предизвикателство в редица учебни заведения в по-бедните общини. Налице са по-малко на брой добре снабдени с цифрови технологии учебни заведения и свързани учебни заведения в съпоставяне със междинните стойности за Европейски Съюз. Мрежата на детските градини и яслите също не е задоволително развита.

Образованието в ранна детска възраст

Участието в образованието и грижите в ранна детска възраст продължава да бъде едва, което попречва ранното придобиване на познавателни и социално-емоционални умения. От 2014 година насам в България процентът на присъединяване за деца на възраст от 4 години до наложителната учебна възраст понижава. Последните налични данни демонстрират ниво на записване от 83.9%, което е доста по-ниско от междинната стойност за Европейски Съюз от 95.4%.
Въпреки настоящите старания преждевременното овакантяване на учебно заведение продължава да бъде проблем. През 2018 година делът на лицата, прибързано напускащи системата за обучение и образование (възрастова група 18-24 години), е 12.7%, което към момента надвишава националната цел на България по тактиката "Европа 2020 " от 11% и междинната стойност за Европейски Съюз от 10.6%. От 2010 година насам не е маркиран значителен прогрес, като делът варира към 12-14%.
Твърде ранното овакантяване на просветителната система без уместно обучение и умения е изключително проблематично измежду ромите и в селските региони, където бедността е на по-високи нива, а качеството на образованието нормално е по-ниско.
Въпреки че се извършват редица ограничения за възстановяване на качеството и равенството в просветителния метод, съществуващите данни демонстрират, че са налице значими пропуски в придобиването на съществени и цифрови умения. В данните от PISA за 2015 година се показва, че към 40% от подрастващите в България не имат съществени компетентности в региона на четенето, математиката или науката, като процентът на ниски резултати е над 60% измежду учениците в неравностойно състояние (ОИСР, 2016 г). Цифровите умения измежду младежите са на ниско ниво: единствено 53% от младежите на възраст 16-19 години правят оценка своето равнище на цифрови умения като главно или над главното в съпоставяне със междинната стойност за Европейски Съюз от 83%.
Ромските деца е по-малко евентуално да посещават детска градина и е доста по-вероятно да отпаднат от учебно заведение.

Висше обучение

Броят на студентите продължава да понижава, до момента в който присъединяване на студенти в неравностойно състояние е прекомерно едва.
Броят на студентите, записани в университети, продължава да понижава основно заради демографските трендове, само че също по този начин и заради националната политика за понижаване на броя на студентите в някои образователни области. През 2018 година броят на записаните студенти е бил с 20% по-нисък за бакалавърска степен и с 15% по-нисък за магистърска степен, в сравнение с през 2013/2014 година Същевременно броят на докторантите се е нараснал със 7% за същия интервал. Броят на задграничните студенти се усилва, само че незадоволително, с цел да компенсира огромния брой българи, учещи в чужбина.
Завършването на висше обучение измежду популацията на възраст 30-34 години се е нараснало едва до 33.7% през 2018 година, само че към момента е под националната цел на България по тактиката "Европа 2020 " (36%) и междинната стойност за Европейски Съюз от 40.7%. Неравнопоставеността сред половете продължава да съществува, като 40.8% от дамите в тази възрастова група са приключили висше обучение спрямо 27% от мъжете.
Има ограничения за повишение на приложимостта за пазара на труда, само че като цяло висшето обучение към момента не е съобразено в задоволителна степен с потребностите на пазара на труда.
Профилът на висшистите не подхожда на квалификациите, които се търсят на пазара на труда. Наличните данни демонстрират, че България продължава да има един от най-високите проценти висшисти в региона на обществените науки, стопанската активност и правото, до момента в който броят на висшистите в региона на науките, технологиите, инженерството и математиката остава невисок.
Забелязват се някои позитивни трендове (например понижаване на броя на студентите по бизнес администрация и увеличение на студентите по ИКТ и в медицинските специалности). Привлекателността на областите на НТИМ (наука, технологии, инженерство и математика), във връзка с които търсенето на пазара на труда е огромно, е към момента прекомерно слаба.

Професионално обучение и образование

Наличните данни демонстрират лек спад в общия брой на записаните възпитаници в гимназиалния стадий на професионалнoто обучение и образование (50.7% през 2017 година, което към момента е над междинната стойност за Европейски Съюз от 47.8%). Процентът на претовареност на неотдавна приключилите е повишен доста през 2018 година, достигайки до 66.4% спрямо 59.1% през миналата година. Въпреки това през 2018 година той продължава да бъде доста под междинната стойност за Европейски Съюз от 79.5%.

Обучение за възрастни

Нуждата от повишение на квалификацията и преквалификация на популацията е огромна, се показва в отчета. В България 17.4% от трудоспособното население на възраст 25-64 години (приблизително 677 000 души) са нискоквалифицирани. Въпреки че този % е малко под междинния за Европейски Съюз (21.9%), той е изключително спорен, защото подхожда на удвоения брой на свободните работни места, за които се изисква обикновено равнище на умения (357 000).
Само 2.5% от хората на възраст 25-64 години в България са минали образование през четирите седмици, предхождащи наблюдението на работната мощ (средна стойност за Европейски Съюз: 11.1%).
Предприети са стъпки за повишение на пригодността за претовареност на групите в неравностойно състояние и за понижаване на районните разлики в нивата на претовареност измежду популацията в трудоспособна възраст.
Липсва всеобхватна система за образование и оценяване на преподавателите и за образование в региона на образованието за възрастни, като предлагането не е задоволително./Дневник