Оценката на ЕС за българското образование: Недостатъчен бюджет и лоша инфраструктура
В България престижът на преподавателската специалност е невисок, а работната мощ в бранша на преподаването застарява. Усилията за модернизиране на системата за обучение и образование не престават, само че подобряването на нейното качество, употреба за пазара на труда и приобщаващ темперамент продължава да бъде предизвикателство. Това са част от изводите в годишния отчет на Европейската комисия за образованието в частта му за България.
Сред другите заключения е, че демографските трендове и увеличаващият се дефицит на умения значат, че България би трябвало да влага повече в квалификацията на своята сегашна и бъдеща работна мощ. Нуждата от повишение на квалификацията и преквалификация на възрастното население е огромна, само че присъединяване в образованията за възрастни е едва.
Предприети са стъпки за повишение на приложимостта на професионалното обучение и образование за пазара на труда.
Преподавателите
Престижът на преподавателската специалност е невисок. Въпреки че процентът на приключилите стратегии за образование на преподаватели е почти колкото междинния за Европейски Съюз, единствено 60% от приключилите в реалност стартират да упражняват специалността. Ниските заплати са главният фактор, който възпира младежите да изберат преподавателската специалност. Други негативни фактори са непривлекателните условия на работа, намерили отражение да вземем за пример в незадоволителните благоприятни условия за професионално развиване или във утежняването на дисциплината в час.
Преподавателската специалност е изключително непривлекателна за мъжете, които съставляват едвам 17% от преподавателите в учебните заведения (средна стойност за Европейски Съюз: 28%).
Само 17.7% от преподавателите считат, че специалността им се прави оценка от обществото, а единствено 57% считат, че преимуществата на това да бъдеш учител надвишават минусите (OИСР, 2019 г.).
Почти половината от преподавателите са на възраст над 50 години и надлежно е евентуално да доближат възрастта за пенсиониране в границите на идващите 10 години; 10% към този момент са над 60 години. Започва да се обрисува дефицит и се чака той да се задълбочи.
Нуждата от по-добра подготовка на преподавателите за справяне с провокациите в класните стаи е огромна.
В отчета се показва, че от началото на просветителната промяна през 2016 година със Закона за предучилищното и учебното обучение, са подхванати редица стъпки за повишение привлекателността на специалността. Въпреки това тя продължава да е изправена пред значими провокации.
Изтъква се, че с цел да се избегне възможна рецесия заради високия брой пенсиониращи се преподаватели, се извършват проекти за удвояване на заплатите на преподавателите до 2021 година спрямо размера им от 2017 година, като заплатите ще доближат 120% от междинната за България работна заплата.
Инвестиции
Според Еврокомисията макар че обществените разноски за обучение се усилват, системата продължава да бъде незадоволително финансирана.
През 2017 година общите бюджетни разноски в България за обучение се покачиха с 8% в действително изражение спрямо миналата година, като се равняват на 3.6% от Брутният вътрешен продукт. Въпреки това усъвършенстване обществените разноски за обучение са към момента измежду най-ниските в Европейски Съюз и са доста под междинната стойност за Европейски Съюз от 4.6%.
Образователната инфраструктура незабавно се нуждае от рационализация. Съществуват обилни разлики в качеството на образователните заведения, като по-бедните общини са сложени в изключително неподходящо състояние (УНИЦЕФ, 2018 г.). В учебните заведения постоянно липсват съществени уреди или съоръжение, а също така те не разполагат с лаборатории или спортни уреди. В допълнение поддържането на уместно отопление през зимата е предизвикателство в редица учебни заведения в по-бедните общини. Налице са по-малко на брой добре снабдени с цифрови технологии учебни заведения и свързани учебни заведения в съпоставяне със междинните стойности за Европейски Съюз. Мрежата на детските градини и яслите също не е задоволително развита.
Образованието в ранна детска възраст
Участието в образованието и грижите в ранна детска възраст продължава да бъде едва, което попречва ранното придобиване на познавателни и социално-емоционални умения. От 2014 година насам в България процентът на присъединяване за деца на възраст от 4 години до наложителната учебна възраст понижава. Последните налични данни демонстрират ниво на записване от 83.9%, което е доста по-ниско от междинната стойност за Европейски Съюз от 95.4%.
Въпреки настоящите старания, преждевременното овакантяване на учебно заведение продължава да бъде проблем. През 2018 година делът на лицата, прибързано напускащи системата за обучение и образование (възрастова група 18-24 години), е 12.7%, което към момента надвишава националната цел на България по тактиката " Европа 2020 " от 11% и междинната стойност за Европейски Съюз от 10.6%. От 2010 година насам не е маркиран значителен прогрес, като делът варира към 12-14%.
Сред другите заключения е, че демографските трендове и увеличаващият се дефицит на умения значат, че България би трябвало да влага повече в квалификацията на своята сегашна и бъдеща работна мощ. Нуждата от повишение на квалификацията и преквалификация на възрастното население е огромна, само че присъединяване в образованията за възрастни е едва.
Предприети са стъпки за повишение на приложимостта на професионалното обучение и образование за пазара на труда.
Преподавателите
Престижът на преподавателската специалност е невисок. Въпреки че процентът на приключилите стратегии за образование на преподаватели е почти колкото междинния за Европейски Съюз, единствено 60% от приключилите в реалност стартират да упражняват специалността. Ниските заплати са главният фактор, който възпира младежите да изберат преподавателската специалност. Други негативни фактори са непривлекателните условия на работа, намерили отражение да вземем за пример в незадоволителните благоприятни условия за професионално развиване или във утежняването на дисциплината в час.
Преподавателската специалност е изключително непривлекателна за мъжете, които съставляват едвам 17% от преподавателите в учебните заведения (средна стойност за Европейски Съюз: 28%).
Само 17.7% от преподавателите считат, че специалността им се прави оценка от обществото, а единствено 57% считат, че преимуществата на това да бъдеш учител надвишават минусите (OИСР, 2019 г.).
Почти половината от преподавателите са на възраст над 50 години и надлежно е евентуално да доближат възрастта за пенсиониране в границите на идващите 10 години; 10% към този момент са над 60 години. Започва да се обрисува дефицит и се чака той да се задълбочи.
Нуждата от по-добра подготовка на преподавателите за справяне с провокациите в класните стаи е огромна.
В отчета се показва, че от началото на просветителната промяна през 2016 година със Закона за предучилищното и учебното обучение, са подхванати редица стъпки за повишение привлекателността на специалността. Въпреки това тя продължава да е изправена пред значими провокации.
Изтъква се, че с цел да се избегне възможна рецесия заради високия брой пенсиониращи се преподаватели, се извършват проекти за удвояване на заплатите на преподавателите до 2021 година спрямо размера им от 2017 година, като заплатите ще доближат 120% от междинната за България работна заплата.
Инвестиции
Според Еврокомисията макар че обществените разноски за обучение се усилват, системата продължава да бъде незадоволително финансирана.
През 2017 година общите бюджетни разноски в България за обучение се покачиха с 8% в действително изражение спрямо миналата година, като се равняват на 3.6% от Брутният вътрешен продукт. Въпреки това усъвършенстване обществените разноски за обучение са към момента измежду най-ниските в Европейски Съюз и са доста под междинната стойност за Европейски Съюз от 4.6%.
Образователната инфраструктура незабавно се нуждае от рационализация. Съществуват обилни разлики в качеството на образователните заведения, като по-бедните общини са сложени в изключително неподходящо състояние (УНИЦЕФ, 2018 г.). В учебните заведения постоянно липсват съществени уреди или съоръжение, а също така те не разполагат с лаборатории или спортни уреди. В допълнение поддържането на уместно отопление през зимата е предизвикателство в редица учебни заведения в по-бедните общини. Налице са по-малко на брой добре снабдени с цифрови технологии учебни заведения и свързани учебни заведения в съпоставяне със междинните стойности за Европейски Съюз. Мрежата на детските градини и яслите също не е задоволително развита.
Образованието в ранна детска възраст
Участието в образованието и грижите в ранна детска възраст продължава да бъде едва, което попречва ранното придобиване на познавателни и социално-емоционални умения. От 2014 година насам в България процентът на присъединяване за деца на възраст от 4 години до наложителната учебна възраст понижава. Последните налични данни демонстрират ниво на записване от 83.9%, което е доста по-ниско от междинната стойност за Европейски Съюз от 95.4%.
Въпреки настоящите старания, преждевременното овакантяване на учебно заведение продължава да бъде проблем. През 2018 година делът на лицата, прибързано напускащи системата за обучение и образование (възрастова група 18-24 години), е 12.7%, което към момента надвишава националната цел на България по тактиката " Европа 2020 " от 11% и междинната стойност за Европейски Съюз от 10.6%. От 2010 година насам не е маркиран значителен прогрес, като делът варира към 12-14%.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ