Преподавателският състав в България е сред най-бързо застаряващите в ЕС
В България преподавателският състав е измежду най-бързо застаряващите в Европейски Съюз. През 2015 година съвсем 50 % от учителите ни са били на възраст над 50 години, а 28 % са били на 55 и повече години, което значи, че ще се пенсионират през идващите няколко години. Това установи в Мониторинга на образованието и образованието през 2017 година в България в границите на Партньорското консултиране " Приобщаващо обучение за всички. Отключване на капацитета на лицата и основаване на устойчиви партньорства за приобщаващо и стабилно бъдеще на България ". Докладът беше показан през днешния ден от Стефан Херманс - шеф на Дирекцията " Политическа тактика и разбор " към Генералната дирекция " Образование, юноша, спорт и просвета " на Европейска комисия, в наличието на заместник-министъра на образованието и науката Деница Сачева.
През последните пет години (2012-2016 г.) общият брой на учащите у нас понижава на всички равнища, като се изключи началния стадий на главното обучение. В отчета се показва, че броят на учениците през 2016 година в България е намалял със 17% спрямо 2002 година и с 11% след 2006 година поради ниската раждаемост и емиграцията.
Фроят на учащите във висшето ни обучение се е увеличавал до 2009 година, само че от този момент е почнал да понижава.
Със сегашните 33,8% България е на път да реализира своята национална цел от 36 на 100 за приключилите висше обучение /на възраст сред 30 и 34 години/ по тактиката " Европа 2020 ". Това е под междинното за Европейски Съюз /39,1 процента/, разликата понижава, само че към момента е налице огромна неравнопоставеност сред половете - 41 % от дамите по отношение на единствено 27,2 % от мъжете сред 30 и 34 години имат приключено висше обучение.
Делът на приключилите висше обучение демонстрира несъответствия по браншове: през 2015 година 50 % от висшистите са учили обществени науки, стопанско ръководство и право /средно за Европейски Съюз 33 на сто/, а единствено 7 на 100 - науки, свързани със здравето /в Европейски Съюз е 13 на сто/, установи мониторингът.
За пет университетски години /2012-2016 г./ броят на студентите в България е намалял с 12 % и е достигнал 250 000, се отбелязва в отчета и се добавя, че този факт отразява както демографски фактори, по този начин и все по-честото желание на българите да учат в чужбина. През 2014 година броят на българите, учещи в чужбина, е бил към 8 % от всички студенти, а
Сред главните констатации в отчета са, че в България се обръща по-голямо внимание на приобщаващото обучение, почнал е нов метод в битката против преждевременното овакантяване на учебно заведение и се поставят старания за повишение на качеството на професионалното обучение и образование.
„ За първи път образованието е толкоз високо в политическия дневен ред, в това число и на Европейска комисия ”, сподели заместник-министър Сачева, представена от Българска телеграфна агенция. Тя съобщи, че в отчета се регистрира, че в България е повишен делът на отпадналите от учебно заведение в интервала 2013-2016 година, само че Европейска комисия регистрира също и позитивния факт, че държавното управление поставя старания за обгръщане и задържане на децата в учебно заведение.
„ В отчета позитивно се отбелязва, че България обезпечено ще усилва разноските си за обучение, в това число посредством повишение на учителските заплати и с вложения в просветителната инфраструктура ”, уточни Сачева.
През последните пет години (2012-2016 г.) общият брой на учащите у нас понижава на всички равнища, като се изключи началния стадий на главното обучение. В отчета се показва, че броят на учениците през 2016 година в България е намалял със 17% спрямо 2002 година и с 11% след 2006 година поради ниската раждаемост и емиграцията.
Фроят на учащите във висшето ни обучение се е увеличавал до 2009 година, само че от този момент е почнал да понижава.
Със сегашните 33,8% България е на път да реализира своята национална цел от 36 на 100 за приключилите висше обучение /на възраст сред 30 и 34 години/ по тактиката " Европа 2020 ". Това е под междинното за Европейски Съюз /39,1 процента/, разликата понижава, само че към момента е налице огромна неравнопоставеност сред половете - 41 % от дамите по отношение на единствено 27,2 % от мъжете сред 30 и 34 години имат приключено висше обучение.
Делът на приключилите висше обучение демонстрира несъответствия по браншове: през 2015 година 50 % от висшистите са учили обществени науки, стопанско ръководство и право /средно за Европейски Съюз 33 на сто/, а единствено 7 на 100 - науки, свързани със здравето /в Европейски Съюз е 13 на сто/, установи мониторингът.
За пет университетски години /2012-2016 г./ броят на студентите в България е намалял с 12 % и е достигнал 250 000, се отбелязва в отчета и се добавя, че този факт отразява както демографски фактори, по този начин и все по-честото желание на българите да учат в чужбина. През 2014 година броят на българите, учещи в чужбина, е бил към 8 % от всички студенти, а
Сред главните констатации в отчета са, че в България се обръща по-голямо внимание на приобщаващото обучение, почнал е нов метод в битката против преждевременното овакантяване на учебно заведение и се поставят старания за повишение на качеството на професионалното обучение и образование.
„ За първи път образованието е толкоз високо в политическия дневен ред, в това число и на Европейска комисия ”, сподели заместник-министър Сачева, представена от Българска телеграфна агенция. Тя съобщи, че в отчета се регистрира, че в България е повишен делът на отпадналите от учебно заведение в интервала 2013-2016 година, само че Европейска комисия регистрира също и позитивния факт, че държавното управление поставя старания за обгръщане и задържане на децата в учебно заведение.
„ В отчета позитивно се отбелязва, че България обезпечено ще усилва разноските си за обучение, в това число посредством повишение на учителските заплати и с вложения в просветителната инфраструктура ”, уточни Сачева.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ