Ще падне ли валутният борд? На ръба сме, предупреди икономист
„ В България пада плоският налог “, съобщи пред БНР икономистът Кузман Илиев. „ Това, което вкарваме с този бюджет, е един световен корпоративен налог за огромните мултинационални компании с обороти над 750 милиона евро. То е краят на плоския налог, натрапен извън.
Плоският налог беше гледан като ставка, равна за всички. Сега ще има компании, които ще заплащат 15% налог, а други - 10%. Ние губим едно конкурентно преимущество. Опасявам се, че ще станем още по-невзрачни от позиция на капиталов интерес.
Няма по какъв начин страни като Ирландия и България да имат ниски налози, с което въпреки всичко да притеглят някакви вложения и тук да се образува междинна класа. Големите играчи в Европейски Съюз желаят високи налози, с цел да имат голяма обществена страна, с която да хранят електорални групи.
Полека-лека тези дънъци ще станат за всички – освен за огромните компании. Да не вършим конкуренция на нашите сътрудници, които се държат егоистично и заплашват икономическия ни напредък.
Плоският налог не е свещена крава, само че ставките бяха ниски и привличахме външни вложения.
Като се вкарат и екологични критерии, които до 2026-та ще обзет целия бизнес – в случай че не сте задоволително зелени, няма да съществувате и няма да може да вземете заем, това ще се смаже дребния и междинния бизнис. Ние вършим едно монополизиране на пазара - единствено огромните ще могат да си разрешат да извършват тези безумни критерии. Чудя се за какво депутатите ни проспиват опциите за някакви облекчения. Всички в Европа си ги вършат ".
Кузман Илиев не схваща „ за какво в среда, в която залагаме подобен огромен напредък, продължаваме да трупаме дефицити “.
„ Това дълготрайно значи повдигане на дънъците. Няма по какъв начин като трупаш непрекъснато дълг, в един миг да не го плащаш ".
Той предизвести, че може да бъде обиден валутният ръб.
„ България не би трябвало да гледа единствено това, че има относително по-нисък дълг, а и ужасяваща конструкция на стопанската система, ниски вложения и ужасяваща демография, която непрекъснато натрупа дефицити в Национален осигурителен институт - ние сме на ръба на ликвидна рецесия непрекъснато и застрашаваме борда.
Няма по какъв начин през бюджета да станеш по-богат. Ние не произвеждаме повече.
Българската страна харчи крепко. Харчат политиците, а не хората от дребния и междинния бизнес ".
Този бюджет няма по какъв начин да има различен вид философия при тази политическа настройка, регистрира икономистът.
„ Философията би трябвало да е такава, че да взима по-малко от нас, само че да харчи по-ефективно. Няма по какъв начин без стопанската система ти да създава, този, който събира, да събира от ден на ден. Той просто си натрупа политически дивиденти ".
В момента има симулация на политически живот в България, съобщи Кузман Илиев.
„ Няма борба за някаква философия. Всеки ден е някаква водевилна сцена. Всичко се взема решение от властови център, който е външен.
Нашите търговски вериги се трансформират в комфортен инструмент за налагане на една човеконенавистна идеология, която прави по този начин, че да има по-малко храна. Европа сега не желае да създава храна. Намалява с десетина % обработваемите площи. Затова цените на храните са по-високи. Това води до политически разтърсвания ".
Присъединяването към валутния съюз е по-скоро политически въпрос, изясни икономистът.
„ Ние не отговаряме на критериите – нито за инфлацията, нито за недостига. 10 години отговаряхме на всички критерии, само че не ни одобриха. Сега има някаква самодейност от тях. Питам се за какво. От началото на ноември сме в тестови интервал на цифрово евро. Идеята е всички да влезем в тази система. Така по-лесно се управлява въглеродният отпечатък. Ще ние одобряват в еврозоната, даже да сме тоталните двойкари. Но еврозоната, сама по себе си, няма да ни направи по-богати ".
Не мисля, че депутатите имат смелостта да режат непродуктивни разноски, регистрира още Илиев.
„ Това е бюджетът - първенец по разхищаване в нашата история. Виждам едно извънредно раздуване на политическия харчлък, което с цел да бъде попълнено, би трябвало против него да стоят безумни дънъци и извращения “.
Идеята за в допълнение облагането на облагите на банките е късогледо, изясни още той.
„ Нека да хванем всички интервали - като теглим чертата, ще забележим, че няма нищо свръх. Краткосрочното вторачване е проблем, в случай че не се вижда цялата картина ".
Плоският налог беше гледан като ставка, равна за всички. Сега ще има компании, които ще заплащат 15% налог, а други - 10%. Ние губим едно конкурентно преимущество. Опасявам се, че ще станем още по-невзрачни от позиция на капиталов интерес.
Няма по какъв начин страни като Ирландия и България да имат ниски налози, с което въпреки всичко да притеглят някакви вложения и тук да се образува междинна класа. Големите играчи в Европейски Съюз желаят високи налози, с цел да имат голяма обществена страна, с която да хранят електорални групи.
Полека-лека тези дънъци ще станат за всички – освен за огромните компании. Да не вършим конкуренция на нашите сътрудници, които се държат егоистично и заплашват икономическия ни напредък.
Плоският налог не е свещена крава, само че ставките бяха ниски и привличахме външни вложения.
Като се вкарат и екологични критерии, които до 2026-та ще обзет целия бизнес – в случай че не сте задоволително зелени, няма да съществувате и няма да може да вземете заем, това ще се смаже дребния и междинния бизнис. Ние вършим едно монополизиране на пазара - единствено огромните ще могат да си разрешат да извършват тези безумни критерии. Чудя се за какво депутатите ни проспиват опциите за някакви облекчения. Всички в Европа си ги вършат ".
Кузман Илиев не схваща „ за какво в среда, в която залагаме подобен огромен напредък, продължаваме да трупаме дефицити “.
„ Това дълготрайно значи повдигане на дънъците. Няма по какъв начин като трупаш непрекъснато дълг, в един миг да не го плащаш ".
Той предизвести, че може да бъде обиден валутният ръб.
„ България не би трябвало да гледа единствено това, че има относително по-нисък дълг, а и ужасяваща конструкция на стопанската система, ниски вложения и ужасяваща демография, която непрекъснато натрупа дефицити в Национален осигурителен институт - ние сме на ръба на ликвидна рецесия непрекъснато и застрашаваме борда.
Няма по какъв начин през бюджета да станеш по-богат. Ние не произвеждаме повече.
Българската страна харчи крепко. Харчат политиците, а не хората от дребния и междинния бизнес ".
Този бюджет няма по какъв начин да има различен вид философия при тази политическа настройка, регистрира икономистът.
„ Философията би трябвало да е такава, че да взима по-малко от нас, само че да харчи по-ефективно. Няма по какъв начин без стопанската система ти да създава, този, който събира, да събира от ден на ден. Той просто си натрупа политически дивиденти ".
В момента има симулация на политически живот в България, съобщи Кузман Илиев.
„ Няма борба за някаква философия. Всеки ден е някаква водевилна сцена. Всичко се взема решение от властови център, който е външен.
Нашите търговски вериги се трансформират в комфортен инструмент за налагане на една човеконенавистна идеология, която прави по този начин, че да има по-малко храна. Европа сега не желае да създава храна. Намалява с десетина % обработваемите площи. Затова цените на храните са по-високи. Това води до политически разтърсвания ".
Присъединяването към валутния съюз е по-скоро политически въпрос, изясни икономистът.
„ Ние не отговаряме на критериите – нито за инфлацията, нито за недостига. 10 години отговаряхме на всички критерии, само че не ни одобриха. Сега има някаква самодейност от тях. Питам се за какво. От началото на ноември сме в тестови интервал на цифрово евро. Идеята е всички да влезем в тази система. Така по-лесно се управлява въглеродният отпечатък. Ще ние одобряват в еврозоната, даже да сме тоталните двойкари. Но еврозоната, сама по себе си, няма да ни направи по-богати ".
Не мисля, че депутатите имат смелостта да режат непродуктивни разноски, регистрира още Илиев.
„ Това е бюджетът - първенец по разхищаване в нашата история. Виждам едно извънредно раздуване на политическия харчлък, което с цел да бъде попълнено, би трябвало против него да стоят безумни дънъци и извращения “.
Идеята за в допълнение облагането на облагите на банките е късогледо, изясни още той.
„ Нека да хванем всички интервали - като теглим чертата, ще забележим, че няма нищо свръх. Краткосрочното вторачване е проблем, в случай че не се вижда цялата картина ".
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ