Икономист: Научихме се да живеем с 1000 лева на месец, работим по 10–12 часа, гонейки сметки, а не мечти
В България от дълго време се научихме по какъв начин " да претърпяваме месеца с 1000 лева “, само че към момента не знаем по какъв начин да живеем почтено, без да броим стотинките преди края на всеки месец. Живеем в абсурд – от ден на ден от удобствата на съвремието са към нас, а чувството за непоклатимост и нормалност става все по-далечно.
Икономистът Любослав Костов разказва в обществените мрежи тази реалност по този начин:
" Имаме по-големи къщи (с ипотеки до живот) и по-малки фамилии (защото няма кой да ги издържа), повече улеснения (кредити), само че по-малко време. “
Това е действителността на българското домакинство – пространство в квадратни метри, само че не и в независимост. Работим по 10–12 часа, гонейки сметки, а не фантазии. И макар че медицината удължава живота, както показва Костов,
" Не добавихме живот към тези години – те са изпълнени с паники и ограничения. “
Европа – близо и надалеч по едно и също време
Ние сме в Европейски Съюз, усвояваме милиарди, най-малко в докладите. Но пропастта сред статистиката и всекидневието не се съкратява. Богатият комшия със скъпия SUV паркиран пред входа се трансформира в знак на неравенството, което виждаме, само че се преструваме, че не ни визира. Костов го споделя непосредствено:
" Трудно ни е да прекосим обществената и икономическа бездна. “
Проблемът не е, че другите имат повече. Проблемът е, че от ден на ден хора нямат задоволително, с цел да живеят умерено.
Гордеем се с дигитализацията, бързия интернет, започващите IT компании. Но зад софтуерния прогрес стои един по-дълбок недостиг.
" Покорихме цифровите ширини… само че не покорихме душевните – завистта, разделянето и несправедливостта ни разяждат от вътрешната страна. “
Това е най-тежкият абсурд на съвремието ни: външен прогрес и вътрешна ерозия.
Молове, супермаркети, автомагистрали – всичко пораства. Но качеството остава подозрително, а обществената система – мъчително нежна. Костов акцентира:
" Правим по-големи неща… само че не вършим по-добри неща. “
Пенсионерите оцеляват, работещите на междинна заплата едвам свързват двата края. А обещаното " европейско бъдеще “ към момента наподобява като отдалечаваща се точка на хоризонта.
" Бедността не е статистика, тя е лицето на старата жена, която рови в кофите. “
В умозаключение Костов приканва да спрем да се утешаваме с лозунги и официални триумфи:
" Време е да спрем да се самозалъгваме с празни приказки и да стартираме да живеем същински! “
