Има ли липсващи лекарства в аптеките?
В България от доста години има дефицит на медикаменти в аптеките. В това е безапелационен ръководителят на " Националната аптечна камара " Антон Вълев.
По думите му има липса в извънредно огромен набор от медикаменти в напълно разнообразни типове болести. " Основната причина се назовава несъответстваща лекарствена политика във връзка с това кои медикаменти да има в България, както и във връзка с това какви цени да желаеме да бъдат регистрирани на територията на България ", съобщи Антон Вълев.
Към момента медикаментите у нас се записват на най-ниската допустима цена в Европейския съюз, заради което доста компании отхвърлят да вземат участие на българския пазар.
" Едновременно с това обаче в България имаме 20% Данък добавена стойност. Има страни, в които Данък добавена стойност за медикаментите е 0 ", акцентира Антон Вълев.
Според него това също способства доста лекарствени артикули изобщо да не навлизат в родните аптеки и да са недостъпни за българските пациенти. Сред другите аргументи за липса на лекарства е и износът на медикаменти от България.
" Системата е по този начин недобре премислена, че ние забраняваме износа на медикаменти, когато свършат. Законът не планува възбрана превантивно на медикаменти, които считаме за стратегически ", означи Антон Вълев.
Най-сериозен е казусът при 100% реимбурсираните скъпоструващи медикаменти.
" За една не дребна част от медикаментите, изключително най-скъпоструващите - страната ще заплаща цена на производител, ще заплати надценката на вносителя, ще заплати надценката и на търговеца на едро, само че единствено на българските аптеки няма да даде и една стотинка ", добави Антон Вълев.
Аптеките получават такса от 4 лева за обработка на предписания с такива лекарства, само че тя е надалеч от задоволителна. В множеството случаи тези медикаменти костват стотици, даже хиляди левове, закупуват се за сметка на аптеките, а парите им се възвръщат месеци, откакто медикаментите стигнат до пациентите.
" Тези медикаменти за жалост доста постоянно липсват. Такава неверна политика - тя наподобява доста популистка, видите ли да понижим цените, като махнем надценката на аптеките - не, не става. Първо по този метод се обезкървяват аптеките. От финансова позиция аптеките не могат да ви дадат лекарството без да го закупят авансово. Никой не ни дава на нас медикаментите гратис, или на отсрочено заплащане безпределно. В края на краищата какво се случва? Огромна част от аптеките, които съществуват в България не работят изобщо със Здравна каса заради икономическо неизгодните условия, а в допълнение, в случай че имат контракт със Здравната каса не обслужват тези скъпо струващи, тъй като нямат финансов запас. В последна сметка кой страда? Страда българският пациент ", съобщи Антон Вълев.
Относно основания преди време от страната лист с лекарствени артикули с незадоволителна наличност, ръководителят на Националната аптечна камара беше сбит - " Държавата сътвори лист. Точка. Имаме лист - нищо не се прави ".
А като решение на казуса с неналичието на медикаменти от аптечната камара оферират замяната на генеричното наставление. По този метод съответно комерсиално название на лекарство ще може да бъде заменяно с друго при равни лечебни благоприятни условия.
По думите му има липса в извънредно огромен набор от медикаменти в напълно разнообразни типове болести. " Основната причина се назовава несъответстваща лекарствена политика във връзка с това кои медикаменти да има в България, както и във връзка с това какви цени да желаеме да бъдат регистрирани на територията на България ", съобщи Антон Вълев.
Към момента медикаментите у нас се записват на най-ниската допустима цена в Европейския съюз, заради което доста компании отхвърлят да вземат участие на българския пазар.
" Едновременно с това обаче в България имаме 20% Данък добавена стойност. Има страни, в които Данък добавена стойност за медикаментите е 0 ", акцентира Антон Вълев.
Според него това също способства доста лекарствени артикули изобщо да не навлизат в родните аптеки и да са недостъпни за българските пациенти. Сред другите аргументи за липса на лекарства е и износът на медикаменти от България.
" Системата е по този начин недобре премислена, че ние забраняваме износа на медикаменти, когато свършат. Законът не планува възбрана превантивно на медикаменти, които считаме за стратегически ", означи Антон Вълев.
Най-сериозен е казусът при 100% реимбурсираните скъпоструващи медикаменти.
" За една не дребна част от медикаментите, изключително най-скъпоструващите - страната ще заплаща цена на производител, ще заплати надценката на вносителя, ще заплати надценката и на търговеца на едро, само че единствено на българските аптеки няма да даде и една стотинка ", добави Антон Вълев.
Аптеките получават такса от 4 лева за обработка на предписания с такива лекарства, само че тя е надалеч от задоволителна. В множеството случаи тези медикаменти костват стотици, даже хиляди левове, закупуват се за сметка на аптеките, а парите им се възвръщат месеци, откакто медикаментите стигнат до пациентите.
" Тези медикаменти за жалост доста постоянно липсват. Такава неверна политика - тя наподобява доста популистка, видите ли да понижим цените, като махнем надценката на аптеките - не, не става. Първо по този метод се обезкървяват аптеките. От финансова позиция аптеките не могат да ви дадат лекарството без да го закупят авансово. Никой не ни дава на нас медикаментите гратис, или на отсрочено заплащане безпределно. В края на краищата какво се случва? Огромна част от аптеките, които съществуват в България не работят изобщо със Здравна каса заради икономическо неизгодните условия, а в допълнение, в случай че имат контракт със Здравната каса не обслужват тези скъпо струващи, тъй като нямат финансов запас. В последна сметка кой страда? Страда българският пациент ", съобщи Антон Вълев.
Относно основания преди време от страната лист с лекарствени артикули с незадоволителна наличност, ръководителят на Националната аптечна камара беше сбит - " Държавата сътвори лист. Точка. Имаме лист - нищо не се прави ".
А като решение на казуса с неналичието на медикаменти от аптечната камара оферират замяната на генеричното наставление. По този метод съответно комерсиално название на лекарство ще може да бъде заменяно с друго при равни лечебни благоприятни условия.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ