Димитров: У нас около 2000 души годишно умират от рак, причинен на работното място
В България към две хиляди души годишно умират от рак, породен на работното място. Това съобщи пред публицисти президентът на КНСБ Пламен Димитров, представен от Българска телеграфна агенция. Димитров взе участие в полемика, проведена от КНСБ и отдадена на Пътната карта за канцерогените.
Раковите болести, които се получават на работното място, не се наблюдават в България и в страната ни няма надеждна статистика, добави той. У нас единствено две такива заболявания са приети за професионално заболяване, уточни още Димитров. По думите му в Европейски Съюз ракът е измежду главните заболявания, които водят до смъртност, а годишно 4-7 милиарда евро се харчат за служащи, които са болни и умряли от рак. В Европейски Съюз годишно към 120 хиляди души умират от рак, породен на работното място, сподели още той.
В страната ни годишно към 35 хиляди души умират от раково заболяване. Нямаме ограничения, подхванати от институциите, и по тази причина желаеме да стартираме акция, включваща профилактични ограничения, да има тласъци за предприятията за използване на механизми за предварителна защита и за понижаване на експозицията на служащите на канцерогени, добави Димитров. По думите му над 50 са канцерогените, за които е открито, че са най-опасни.
Все още данните, които идват в Национален осигурителен институт от центровете за професионални болести и от персоналните лекари, не откриват причина и връзка сред раковите болести и риска, които имат рисковите субстанции на работното място, сподели Весела Караиванова, подуправител на Национален осигурителен институт. От Национален осигурителен институт са обърнали внимание на този факт, сподели още тя и уточни, че са нужни взаимни дейности със службите по трудова медицина. По думите ѝ рискът от злополуки в работна среда е максимален измежду хората с минимален опит или при работодатели, които не съблюдават инструкциите за работа с рискови субстанции. Опасните субстанции оказват влияние върху физическото и психическото здраве, както и индиректно – посредством попадане в околната среда, и е значимо да се търси причинно-следствената връзка, да се изследват събитията в работната среда, да се прави предварителна защита, изключително на работни места, където не могат да се избегнат рисковите субстанции, добави Караиванова.
Огнян Атанасов, вицепрезидент на КНСБ, напомни, че през предходната година КНСБ стартира акция за здравословни работни места за прекъсване на рак на работното място, само че посочи, че акцията протича мъчно поради липса на подпомагане от държавните институции и от работодателите. По думите му от КНСБ имат упоритостта в идната една година в акцията им да привлекат институциите и работодателите и дружно с тях да разработят проект за битка с рака на работното място, да се обърне съществено внимание на профилактиката, на ранното разкриване и на качествено лекуване на засегнатите.
Раковите болести, които се получават на работното място, не се наблюдават в България и в страната ни няма надеждна статистика, добави той. У нас единствено две такива заболявания са приети за професионално заболяване, уточни още Димитров. По думите му в Европейски Съюз ракът е измежду главните заболявания, които водят до смъртност, а годишно 4-7 милиарда евро се харчат за служащи, които са болни и умряли от рак. В Европейски Съюз годишно към 120 хиляди души умират от рак, породен на работното място, сподели още той.
В страната ни годишно към 35 хиляди души умират от раково заболяване. Нямаме ограничения, подхванати от институциите, и по тази причина желаеме да стартираме акция, включваща профилактични ограничения, да има тласъци за предприятията за използване на механизми за предварителна защита и за понижаване на експозицията на служащите на канцерогени, добави Димитров. По думите му над 50 са канцерогените, за които е открито, че са най-опасни.
Все още данните, които идват в Национален осигурителен институт от центровете за професионални болести и от персоналните лекари, не откриват причина и връзка сред раковите болести и риска, които имат рисковите субстанции на работното място, сподели Весела Караиванова, подуправител на Национален осигурителен институт. От Национален осигурителен институт са обърнали внимание на този факт, сподели още тя и уточни, че са нужни взаимни дейности със службите по трудова медицина. По думите ѝ рискът от злополуки в работна среда е максимален измежду хората с минимален опит или при работодатели, които не съблюдават инструкциите за работа с рискови субстанции. Опасните субстанции оказват влияние върху физическото и психическото здраве, както и индиректно – посредством попадане в околната среда, и е значимо да се търси причинно-следствената връзка, да се изследват събитията в работната среда, да се прави предварителна защита, изключително на работни места, където не могат да се избегнат рисковите субстанции, добави Караиванова.
Огнян Атанасов, вицепрезидент на КНСБ, напомни, че през предходната година КНСБ стартира акция за здравословни работни места за прекъсване на рак на работното място, само че посочи, че акцията протича мъчно поради липса на подпомагане от държавните институции и от работодателите. По думите му от КНСБ имат упоритостта в идната една година в акцията им да привлекат институциите и работодателите и дружно с тях да разработят проект за битка с рака на работното място, да се обърне съществено внимание на профилактиката, на ранното разкриване и на качествено лекуване на засегнатите.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ