Петков в HARDTalk по BBC: В България не вярваме в сферите на влияние
" В България не имаме вяра в сферите на въздействие - това е история от предишния век, когато някой е рисувал линии на салфетка ", съобщи Кирил Петков по отношение на спора сред Русия и НАТО, в изявление за предаването " HARDTalk " по BBC.
Българският министър председател беседва посредством видеоконферентна връзка с водещия Стивън Сакур на 10 февруари (четвъртък) и му описа за листата с 19 имена, свързани с корупцията у нас, който съобщи на " 20-ия човек " - Иван Гешев. Петков приказва за инструментите за битка с корупцията, за опита за промяна на основния прокурор, за връзките сред София и Скопие.
Много добре квалифицираният Сакур акцентира на тематиката за сигурността и попита премиера по какъв начин желае НАТО да приказва " в един глас " против Русия, когато в личната му страна той и президентът Румен Радев са на разнообразни отзиви. Петков обаче съобщи, че няма разлики с президента, тъй като и двамата считат, че деескалацията на напрежението е главен приоритет, а най-важният метод е дипломацията.
" HARDTalk " е един от водещите формати на английската телевизия. Създаден е през 1997 година и показва задълбочени изявленията с " ударни въпроси по наболелите тематики в международен мащаб ", както е показано предаването в уеб страницата на BBC.
Петков не е единственият български политик, взел участие във формата. През 2016 Стивън Сакур интервюира тогавашния вицепремиер по съгласуваност на европейските политики и институционалните въпроси Меглена Кунева. Тя не се оправи приемливо, за разлика от сегашния министър-председател, който беше квалифициран с елементи по всяка тематика.
Представяме ви цялото наличие от интервюто на Кирил Петков пред BBC:
Стивън Сакур: Владимир Путин търси слаби звена в НАТО. Мислите ли, че България е едва звено в Алианса?
Кирил Петков: Не, въобще. Ние изразихме ясната позиция, че сме мощен глас в НАТО и в Европейски Съюз. Това, което виждате от България, е доста предвидим член на НАТО. Не мисля, че думата уязвимост би трябвало въобще да се свързва с нас.
Стивън Сакур: НАТО желаят да подсилят източния фланг, а Англия, Нидерландия, Испания ви оферират самолети. Искате ли ги?
Кирил Петков: Всички фенове би трябвало да знаят, че българските войски са също и войски на НАТО. Това, в което имаме вяра, е, че без значение от къде са войските по генезис, ние действаме като едно. Като държавно управление, ние взехме решение да сложим България като рамкова страна с батальон и този батальон да бъде под българско командване, само че в цялостна съгласуваност с командването на НАТО. Напълно осъзнаваме, че нямаме изискваните качества за един изцяло ефикасен батальон, тъй че, поради всички дефицити от позиция на съоръжение и войски, каним нашите сътрудници да се причислят и да имаме в действителност ефикасна сухоземна бойна група.
Това е първият път, в който България взема решение освен да бъде потребител на сигурност, а градивен сътрудник.
Стивън Сакур: Важно е обаче кой взема решенията - НАТО ли ви споделя какво ще вършиме и какво не, или го взема решение държавното управление ви в София? Защото министърът на защитата, наподобява, мисли по друг метод? Янев споделя: " Никой няма да ни постанова решения за нашата сигурност ".
Кирил Петков: Да, ние каним сътрудниците ни от НАТО заради цялата тактика у нас. Опитваме обаче първо да сложим българския батальон заради две аргументи. Първо, с цел да сме деен участник в процеса. Второ, в последните години вложенията ни в защита са доста спорадични. Няма последователен метод по отношение на вложенията. Опитваме да използваме рецесията като опция – да формираме батальон под българско командване, да идентифицираме къде имаме дефицити, да поканим сътрудниците от НАТО и тогава да влагаме във военния потенциал в бъдеще, с цел да запълним тези дефицити.
Стивън Сакур: Какво е известието ви към Путин, тъй като съгласно Русия това е провокация? Звучите по този начин, като че ли желаете да провокирате Путин.
Кирил Петков: Искам да кажа доста ясно – в България не имаме вяра в сферите на въздействие. Това е история от предишния век, когато някой е рисувал линии на салфетка. Вече няма такова нещо. Всяка страна има способността да реши сама за себе си. Русия не може да ни каже каква да е числеността на нашата войска. Малките страни имат еднакъв и силен глас за това какво да вършат в техните граници. Няма значение дали си дребен, или огромен – ти си член на НАТО. Не може да имаме членки на НАТО първи и втори клас, не можем да се разделяме на Изток и Запад. Ние сме в НАТО, би трябвало да имаме обединен глас и да действаме в съгласуваност. Това е цялата концепция на НАТО, в която имам вяра.
Стивън Сакур: Президентът Радев обаче приказва по друг метод. Преди месеци той сподели, че Крим е съветски, а западните наказания за Москва не работят. Путин може би се радва да чува повече неговите думи, не вашите.
Кирил Петков: С президента имаме обща позиция, в която имаме вяра – че деескалацията е нашият първи приоритет. Трябва да бъде топ приоритет за цяла Европа, за НАТО. Дипломацията би трябвало да е първият метод. Санкциите и военното скупчване са единствено при положение, когато няма различен вид.
Стивън Сакур: Санкциите работят - това имате поради, нали? Защото Джо Байдън желае най-строгите наказания при нова военна интервенция на Русия в Украйна. България ще бъде ли част от въвеждането на възможни наказания?
Кирил Петков: Искам да кажа нещо значимо за НАТО и Европейски Съюз – може да дискутираме всичко, само че когато се обръщаме към Русия, би трябвало да приказваме в един глас. Една от силите ни е да сме свързани, да сме координирани. Ако вътре в НАТО стартираме да приказваме с разнообразни гласове, автоматизирано ставаме слаби.
Стивън Сакур: Трябва да го кажете обаче на личния ви президент.
Кирил Петков: Потвърждавам, че позицията на България по отношение на Крим е същата, каквато е позицията на Европейски Съюз. Крим не е част от Русия.
Стивън Сакур: Ако има строги наказания, Путин ще отговори с ограничения против Европейски Съюз и НАТО. България е уязвима, тъй като е подвластна от Русия. Енергийният ви бранш е доминиран от " Газпром ", " Лукойл ". 25% от хората във вашата страна споделят, че Русия е съдружник, който споделя вашите ползи и полезности. Вярвате ли, че вашите хора ще са щастливи при такова стичане на събитията?
Кирил Петков: Санкциите и енергийният риск са огромен проблем. Затова ние желаеме да открием всички вероятни стъпки в дипломацията, с цел да достигнем до деескалация преди налагане на каквито и да е наказания. Прави сте, че нашата взаимозависимост от съветския газ е над половината от междинната за Европа. Зависими сме и от позиция на електричество поради нуклеарната централа. Да, за нас ще бъде огромен проблем, в случай че има такива реципрочни наказания. Имах опцията да приказвам с нашите другари в Брюксел, в Европейска комисия и имаме план в случай на специфични наказания. България към момента е чист експортьор на електричество – може би за къс интервал от време може да има изключения.
Бързо строим конектора ни с Гърция, където в действителност имаме евентуален достъп до други източници на газ, сложили сме го като топ приоритет – чакам да е подготвен до 4-5 месеца. Опитваме да понижим тези опасности. Но още веднъж те би трябвало да бъдат признати като общи за съдружниците, не можем да разделяме цената, която ще бъде платена, към обособени страни. Трябва да сме сигурни, че всеки ще заплати идентична цена в Европейски Съюз и НАТО (б.а. - при възможни санкции). Да сме дружно, когато се обръщаме към Русия, само че и да споделяме цената, ако има такава.
Стивън Сакур: Можете ли да оцелеете, в случай че Русия ви спре газта?
Кирил Петков: Ако това се случи, можем да оцелеем, само че ще би трябвало да ограничим износа на електричество. Това значи, че общият европейски пазар ще би трябвало да направи изключение за този случай единствено за този интервал от време.
Стивън Сакур: Вие дойдохте от нищото и станахте министър председател. Обещавате на хората, че ще спрете корупцията, само че единствено 25% от българите гласоподаваха за вас при 38% интензивност. Сега желаете промяна за унищожаване на корупцията. Можете ли да я осъществите?
Кирил Петков: Да. Наистина имам вяра, че можем – другояче нямаше да съм в тази позиция. Цялата наша партия идва най-вече от частния бранш, от бизнеса. На всички ни е омръзнало България да се свързва с корупцията. Нашата същинска фантазия е да приказваме с вас след 4 години и когато споделяме корупция, България да е положителен образец, че поради мощното водачество в антикорупционната акция тя е съумяла най-бързо да заричи високите равнища на корупция, които е имала. Надявам се да имаме харвардска полемика, в която да се споделя, че водачеството може да убие корупцията по доста бърз метод.
За да не звуча единствено като идеалист, желая да ви кажа, че подхващаме дейни стъпки по тази тематика. Още в първата седмица откакто поехме властта, създадохме Антикорупционна комисия в Народното събрание. Един от първите закони, по които работим, е за проверяващите функционалности на Антикорупционната комисия. Използвахме доста мощни послания в Плана ни за възобновяване и развиване, в който желаеме специфичен арбитър да може да проверява основния прокурор – там е скрита огромна част от казуса. Много ясно обявихме, че ще имаме нулева приемливост към корупцията.
И дано ви кажа нещо – преди да поемем властта, събрах всички министри и им споделих: „ Ако някой от вас вземе неверно решение в идващите 4 години, ще бъда благополучен да покажем образец, започващ от нашата лична група, а не от опозицията “. Причината за какво сме на власт и за какво ще останем на власт, е, че няма да поносим корупцията. Ако това ще коства стабилността на нашата коалиция, сме подготвени да платим цената.
Стивън Сакур: Вие сте най-корумпираната страна в Европейски Съюз. " Transparency International " казва, че корупцията във вашата страна се утежнява. Проблемът е, че вие нямате инструментите да извършите вашите обещания. Разбирам, че желаете да премахнете основния прокурор, тъй като той към момента носи със себе си режима на Борисов. Но не можете да го извършите, той ви упреква в нелегитимна война против неговата власт. Тук имате значителен проблем.
Кирил Петков: Вярно е, в случай че беше елементарно, до момента щяхме да го сменим. Според Конституцията ни е нужно болшинство най-малко 2/3 от депутатите, с цел да сменим основния прокурор, с цел да променим Конституцията по метод, който няма да разреши това да се повтори още веднъж. Напълно имам вяра обаче, че когато има воля, постоянно има метод. Може би няма да се случи толкоз бързо, колкото на всеки наш гласоподавател би му се желало, в това число на мен и на нашия екип. Но към този момент подхващаме стъпки. Миналата седмица успяпме за първи път в българската история да дадем право на министъра на правораздаването да внася обвинения непосредствено основния прокурор пред Висшия правосъден съвет – и Конституционният съд утвърди това.
Стивън Сакур: Много българи несъмнено гледат това изявление и се питат по кое време ще тръгнете след олигарсите - хората, които години наред ръководят вашата страна. Сигурно ще желаят да знаят и по кое време ще тръгнете след Борисов – вашият предходник с известните фотоси от спалнята със златото и оръжията. Той отхвърля достоверността на фотосите, отхвърля и обвиняванията в корупция. Разследвате ли него и олигарсите?
Кирил Петков: Вчера бях в прокуратурата и им предадох данни за 19 души, за които към този момент има обществена информация, че са свързани с корупция. Казах на основния прокурор – ние към този момент разполагаме с тази информация, по-добре да стартирате да работите по нея. Един от тези 19 души е господин Борисов. Това не е класическият образец за обвинявания по оста съпротива – власт. Въпросът е да създадем разделяне сред хората, които са се възползвали от публични средства, и хората, които не са. Кражбата и корупцията нямат име, нямат политическа партия. Дори в случай че намерим някой от нашата коалиция да го прави, ще имаме нулева толерантност към него.
Не ме е боязън от никакви олигарси. Заявих го пред националната телевизия, споделям го и тук. Всички тези хора, които през годините бяха споменавани като извънредно авторитетни и рискови – ние сме тук, с цел да създадем смяна. Ако смяната би трябвало да се случи посредством премахването им, тъкмо това ще създадем.
Стивън Сакур: Обещахте на българите, че ще се присъедините към Шенген, както и към Еврозоната до 1 януари 2024 година Като се вземе поради положението на стопанската система ви, положението на проведената престъпност и корупцията, както и неналичието на доверие у България в Брюксел – по какъв начин се чака да извършите тези цели?
Кирил Петков: Хубавото нещо е, че сме единствено 6,5 милиона души. От позиция на доста хора по света, това са два квартала на Ню Йорк или на Истанбул. Изглежда като огромен проблем, само че когато помислите, че става дума за 6,5 милиона души, то казусът е разгадаем. Първо, положението на стопанската система ни е много положително. Данъчните доходи са на положително равнище, дефицитът е под надзор, съотношението дълг към Брутният вътрешен продукт наподобява в положително положение...
Стивън Сакур: Все отново сте най-бедната страна в Европейски Съюз, това е действителността.
Кирил Петков: Наистина се надявам, че сега, в който почистим страната от проблемите с корупцията и в който имаме транспарантно и насочено към бизнеса държавно управление, конвергенцията, която ще видите от страна на България, и достигането до европейските стандарти ще бъдат напълно интегрирани с това изчистване на корупцията. Очаквам висок стопански напредък в идващите години, само че сте прав, че проблемите са налице и по тази причина сме в тази позиция. Ако ги нямаше проблемите, които описахте, аз щях да се занимавам с бизнеса си и въобще нямаше да вляза в политическия живот на България. Проблемите ни принудиха да се насочим към властта.
Стивън Сакур: Има още един проблем за репутацията на страната ви в Европейски Съюз и това е въпросът със Северна Македония. Вие блокирате всички техни пътища, които съгласно тях са им обещани от Европейски Съюз. Българите споделят: „ Не може да продължите към еврочленство “. Българите да вземем за пример настояват, че македонският език не е законен, тъй като е български. Искате всичко това да бъде записано в тяхната Конституция. Ако би трябвало да изтъквам един самостоятелен професор от София – Ивайло Дичев, той споделя: „ Няма рационално пояснение за българското несъгласие над Северна Македония “. Ще измененията ли политиката си?
Кирил Петков: Абсолютно. Още на първия ден, в който моят сътрудник Димитър (б.а. - Ковачевски) пое властта в Северна Македония, отидох на аудиенция в Скопие. Седмица по-късно направихме обща среща, на която подписахме 3 меморандума. Още една седмица по-късно имахме среща за превоза. Утре (б.а. - 11 февруари) е първият полет София-Скопие. Променихме дневния ред – гледаме синергията, която имаме, а не всички проблеми. Забравете за историята, един от тези проблеми за нас е, че българите в Северна Македония към момента нямат права за правна протекция.
Стивън Сакур: Но това важи и за етническите македонци в България. Европейски съд по правата на човека е разгледал повече такива случаи, в сравнение с случаи на българи в Северна Македония. Вашият президент споделя, че фактът, че сте се обърнали толкоз рано към държавното управление в Скопие, е „ неточност “. Вие ще би трябвало да се изправите пред доста авторитетни хора в личната ви страна, в случай че желаете да възстановявате връзките със Северна Македония.
Кирил Петков: Добрите вести са, че когато говорихме с премиера на Северна Македония, изцяло се съгласихме с обстоятелството, че българите би трябвало да разполагат с правата, които имат всички македонци и всички други нации, вписани в Конституцията им. Хубавото е, че се разбираме. Въпросът е какъв е пътят, по който да стигнем до такава степен, както и какво е публичното мнение от двете страни на границата и дали ще ни разреши да осъществим задачата си по-бързо.
Стивън Сакур: Искате ли Северна Македония да бъде в Европейски Съюз?
Кирил Петков: Абсолютно, няма подозрения в това.
Стивън Сакур: Последен въпрос, който е малко по-личен – учили сте в Съединени американски щати, работили сте в корпоративна Америка, по-късно сте се върнали в България. Много млади българи не следват образеца ви, а просто си потеглят и остават в чужбина. Имате голям демографски проблем, тъй като е налице приключване на мозъци. Как ще убедите интелигентните млади българи да останат в страната ви?
Кирил Петков: Половината от политическата ни партия е образувана от млади и умни българи, които са се завърнали у нас. Потенциалът на България е извънреден. Учил съм стопанска система в Харвард и всички стопански модели демонстрират, че имаме доста мощен напредък, достъп до най-големите пазари, имаме огромен човешки капитал, положително географско състояние. Когато имаме тези предпоставки, би трябвало да сме една бързорастяща нация, да сме източният портал на европейския пазар. Имаме най-ниските налози в цяла Европа. Нека почистим тази страна, както споделих, и доста от 6,5-те милиона българи ще видят опцията да бъдат част от смяната. Вече виждаме по какъв начин се случва това, виждаме по какъв начин българите се връщат.
Прочетете още:
Българският министър председател беседва посредством видеоконферентна връзка с водещия Стивън Сакур на 10 февруари (четвъртък) и му описа за листата с 19 имена, свързани с корупцията у нас, който съобщи на " 20-ия човек " - Иван Гешев. Петков приказва за инструментите за битка с корупцията, за опита за промяна на основния прокурор, за връзките сред София и Скопие.
Много добре квалифицираният Сакур акцентира на тематиката за сигурността и попита премиера по какъв начин желае НАТО да приказва " в един глас " против Русия, когато в личната му страна той и президентът Румен Радев са на разнообразни отзиви. Петков обаче съобщи, че няма разлики с президента, тъй като и двамата считат, че деескалацията на напрежението е главен приоритет, а най-важният метод е дипломацията.
" HARDTalk " е един от водещите формати на английската телевизия. Създаден е през 1997 година и показва задълбочени изявленията с " ударни въпроси по наболелите тематики в международен мащаб ", както е показано предаването в уеб страницата на BBC.
Петков не е единственият български политик, взел участие във формата. През 2016 Стивън Сакур интервюира тогавашния вицепремиер по съгласуваност на европейските политики и институционалните въпроси Меглена Кунева. Тя не се оправи приемливо, за разлика от сегашния министър-председател, който беше квалифициран с елементи по всяка тематика.
Представяме ви цялото наличие от интервюто на Кирил Петков пред BBC:
Стивън Сакур: Владимир Путин търси слаби звена в НАТО. Мислите ли, че България е едва звено в Алианса?
Кирил Петков: Не, въобще. Ние изразихме ясната позиция, че сме мощен глас в НАТО и в Европейски Съюз. Това, което виждате от България, е доста предвидим член на НАТО. Не мисля, че думата уязвимост би трябвало въобще да се свързва с нас.
Стивън Сакур: НАТО желаят да подсилят източния фланг, а Англия, Нидерландия, Испания ви оферират самолети. Искате ли ги?
Кирил Петков: Всички фенове би трябвало да знаят, че българските войски са също и войски на НАТО. Това, в което имаме вяра, е, че без значение от къде са войските по генезис, ние действаме като едно. Като държавно управление, ние взехме решение да сложим България като рамкова страна с батальон и този батальон да бъде под българско командване, само че в цялостна съгласуваност с командването на НАТО. Напълно осъзнаваме, че нямаме изискваните качества за един изцяло ефикасен батальон, тъй че, поради всички дефицити от позиция на съоръжение и войски, каним нашите сътрудници да се причислят и да имаме в действителност ефикасна сухоземна бойна група.
Това е първият път, в който България взема решение освен да бъде потребител на сигурност, а градивен сътрудник.
Стивън Сакур: Важно е обаче кой взема решенията - НАТО ли ви споделя какво ще вършиме и какво не, или го взема решение държавното управление ви в София? Защото министърът на защитата, наподобява, мисли по друг метод? Янев споделя: " Никой няма да ни постанова решения за нашата сигурност ".
Кирил Петков: Да, ние каним сътрудниците ни от НАТО заради цялата тактика у нас. Опитваме обаче първо да сложим българския батальон заради две аргументи. Първо, с цел да сме деен участник в процеса. Второ, в последните години вложенията ни в защита са доста спорадични. Няма последователен метод по отношение на вложенията. Опитваме да използваме рецесията като опция – да формираме батальон под българско командване, да идентифицираме къде имаме дефицити, да поканим сътрудниците от НАТО и тогава да влагаме във военния потенциал в бъдеще, с цел да запълним тези дефицити.
Стивън Сакур: Какво е известието ви към Путин, тъй като съгласно Русия това е провокация? Звучите по този начин, като че ли желаете да провокирате Путин.
Кирил Петков: Искам да кажа доста ясно – в България не имаме вяра в сферите на въздействие. Това е история от предишния век, когато някой е рисувал линии на салфетка. Вече няма такова нещо. Всяка страна има способността да реши сама за себе си. Русия не може да ни каже каква да е числеността на нашата войска. Малките страни имат еднакъв и силен глас за това какво да вършат в техните граници. Няма значение дали си дребен, или огромен – ти си член на НАТО. Не може да имаме членки на НАТО първи и втори клас, не можем да се разделяме на Изток и Запад. Ние сме в НАТО, би трябвало да имаме обединен глас и да действаме в съгласуваност. Това е цялата концепция на НАТО, в която имам вяра.
Стивън Сакур: Президентът Радев обаче приказва по друг метод. Преди месеци той сподели, че Крим е съветски, а западните наказания за Москва не работят. Путин може би се радва да чува повече неговите думи, не вашите.
Кирил Петков: С президента имаме обща позиция, в която имаме вяра – че деескалацията е нашият първи приоритет. Трябва да бъде топ приоритет за цяла Европа, за НАТО. Дипломацията би трябвало да е първият метод. Санкциите и военното скупчване са единствено при положение, когато няма различен вид.
Стивън Сакур: Санкциите работят - това имате поради, нали? Защото Джо Байдън желае най-строгите наказания при нова военна интервенция на Русия в Украйна. България ще бъде ли част от въвеждането на възможни наказания?
Кирил Петков: Искам да кажа нещо значимо за НАТО и Европейски Съюз – може да дискутираме всичко, само че когато се обръщаме към Русия, би трябвало да приказваме в един глас. Една от силите ни е да сме свързани, да сме координирани. Ако вътре в НАТО стартираме да приказваме с разнообразни гласове, автоматизирано ставаме слаби.
Стивън Сакур: Трябва да го кажете обаче на личния ви президент.
Кирил Петков: Потвърждавам, че позицията на България по отношение на Крим е същата, каквато е позицията на Европейски Съюз. Крим не е част от Русия.
Стивън Сакур: Ако има строги наказания, Путин ще отговори с ограничения против Европейски Съюз и НАТО. България е уязвима, тъй като е подвластна от Русия. Енергийният ви бранш е доминиран от " Газпром ", " Лукойл ". 25% от хората във вашата страна споделят, че Русия е съдружник, който споделя вашите ползи и полезности. Вярвате ли, че вашите хора ще са щастливи при такова стичане на събитията?
Кирил Петков: Санкциите и енергийният риск са огромен проблем. Затова ние желаеме да открием всички вероятни стъпки в дипломацията, с цел да достигнем до деескалация преди налагане на каквито и да е наказания. Прави сте, че нашата взаимозависимост от съветския газ е над половината от междинната за Европа. Зависими сме и от позиция на електричество поради нуклеарната централа. Да, за нас ще бъде огромен проблем, в случай че има такива реципрочни наказания. Имах опцията да приказвам с нашите другари в Брюксел, в Европейска комисия и имаме план в случай на специфични наказания. България към момента е чист експортьор на електричество – може би за къс интервал от време може да има изключения.
Бързо строим конектора ни с Гърция, където в действителност имаме евентуален достъп до други източници на газ, сложили сме го като топ приоритет – чакам да е подготвен до 4-5 месеца. Опитваме да понижим тези опасности. Но още веднъж те би трябвало да бъдат признати като общи за съдружниците, не можем да разделяме цената, която ще бъде платена, към обособени страни. Трябва да сме сигурни, че всеки ще заплати идентична цена в Европейски Съюз и НАТО (б.а. - при възможни санкции). Да сме дружно, когато се обръщаме към Русия, само че и да споделяме цената, ако има такава.
Стивън Сакур: Можете ли да оцелеете, в случай че Русия ви спре газта?
Кирил Петков: Ако това се случи, можем да оцелеем, само че ще би трябвало да ограничим износа на електричество. Това значи, че общият европейски пазар ще би трябвало да направи изключение за този случай единствено за този интервал от време.
Стивън Сакур: Вие дойдохте от нищото и станахте министър председател. Обещавате на хората, че ще спрете корупцията, само че единствено 25% от българите гласоподаваха за вас при 38% интензивност. Сега желаете промяна за унищожаване на корупцията. Можете ли да я осъществите?
Кирил Петков: Да. Наистина имам вяра, че можем – другояче нямаше да съм в тази позиция. Цялата наша партия идва най-вече от частния бранш, от бизнеса. На всички ни е омръзнало България да се свързва с корупцията. Нашата същинска фантазия е да приказваме с вас след 4 години и когато споделяме корупция, България да е положителен образец, че поради мощното водачество в антикорупционната акция тя е съумяла най-бързо да заричи високите равнища на корупция, които е имала. Надявам се да имаме харвардска полемика, в която да се споделя, че водачеството може да убие корупцията по доста бърз метод.
За да не звуча единствено като идеалист, желая да ви кажа, че подхващаме дейни стъпки по тази тематика. Още в първата седмица откакто поехме властта, създадохме Антикорупционна комисия в Народното събрание. Един от първите закони, по които работим, е за проверяващите функционалности на Антикорупционната комисия. Използвахме доста мощни послания в Плана ни за възобновяване и развиване, в който желаеме специфичен арбитър да може да проверява основния прокурор – там е скрита огромна част от казуса. Много ясно обявихме, че ще имаме нулева приемливост към корупцията.
И дано ви кажа нещо – преди да поемем властта, събрах всички министри и им споделих: „ Ако някой от вас вземе неверно решение в идващите 4 години, ще бъда благополучен да покажем образец, започващ от нашата лична група, а не от опозицията “. Причината за какво сме на власт и за какво ще останем на власт, е, че няма да поносим корупцията. Ако това ще коства стабилността на нашата коалиция, сме подготвени да платим цената.
Стивън Сакур: Вие сте най-корумпираната страна в Европейски Съюз. " Transparency International " казва, че корупцията във вашата страна се утежнява. Проблемът е, че вие нямате инструментите да извършите вашите обещания. Разбирам, че желаете да премахнете основния прокурор, тъй като той към момента носи със себе си режима на Борисов. Но не можете да го извършите, той ви упреква в нелегитимна война против неговата власт. Тук имате значителен проблем.
Кирил Петков: Вярно е, в случай че беше елементарно, до момента щяхме да го сменим. Според Конституцията ни е нужно болшинство най-малко 2/3 от депутатите, с цел да сменим основния прокурор, с цел да променим Конституцията по метод, който няма да разреши това да се повтори още веднъж. Напълно имам вяра обаче, че когато има воля, постоянно има метод. Може би няма да се случи толкоз бързо, колкото на всеки наш гласоподавател би му се желало, в това число на мен и на нашия екип. Но към този момент подхващаме стъпки. Миналата седмица успяпме за първи път в българската история да дадем право на министъра на правораздаването да внася обвинения непосредствено основния прокурор пред Висшия правосъден съвет – и Конституционният съд утвърди това.
Стивън Сакур: Много българи несъмнено гледат това изявление и се питат по кое време ще тръгнете след олигарсите - хората, които години наред ръководят вашата страна. Сигурно ще желаят да знаят и по кое време ще тръгнете след Борисов – вашият предходник с известните фотоси от спалнята със златото и оръжията. Той отхвърля достоверността на фотосите, отхвърля и обвиняванията в корупция. Разследвате ли него и олигарсите?
Кирил Петков: Вчера бях в прокуратурата и им предадох данни за 19 души, за които към този момент има обществена информация, че са свързани с корупция. Казах на основния прокурор – ние към този момент разполагаме с тази информация, по-добре да стартирате да работите по нея. Един от тези 19 души е господин Борисов. Това не е класическият образец за обвинявания по оста съпротива – власт. Въпросът е да създадем разделяне сред хората, които са се възползвали от публични средства, и хората, които не са. Кражбата и корупцията нямат име, нямат политическа партия. Дори в случай че намерим някой от нашата коалиция да го прави, ще имаме нулева толерантност към него.
Не ме е боязън от никакви олигарси. Заявих го пред националната телевизия, споделям го и тук. Всички тези хора, които през годините бяха споменавани като извънредно авторитетни и рискови – ние сме тук, с цел да създадем смяна. Ако смяната би трябвало да се случи посредством премахването им, тъкмо това ще създадем.
Стивън Сакур: Обещахте на българите, че ще се присъедините към Шенген, както и към Еврозоната до 1 януари 2024 година Като се вземе поради положението на стопанската система ви, положението на проведената престъпност и корупцията, както и неналичието на доверие у България в Брюксел – по какъв начин се чака да извършите тези цели?
Кирил Петков: Хубавото нещо е, че сме единствено 6,5 милиона души. От позиция на доста хора по света, това са два квартала на Ню Йорк или на Истанбул. Изглежда като огромен проблем, само че когато помислите, че става дума за 6,5 милиона души, то казусът е разгадаем. Първо, положението на стопанската система ни е много положително. Данъчните доходи са на положително равнище, дефицитът е под надзор, съотношението дълг към Брутният вътрешен продукт наподобява в положително положение...
Стивън Сакур: Все отново сте най-бедната страна в Европейски Съюз, това е действителността.
Кирил Петков: Наистина се надявам, че сега, в който почистим страната от проблемите с корупцията и в който имаме транспарантно и насочено към бизнеса държавно управление, конвергенцията, която ще видите от страна на България, и достигането до европейските стандарти ще бъдат напълно интегрирани с това изчистване на корупцията. Очаквам висок стопански напредък в идващите години, само че сте прав, че проблемите са налице и по тази причина сме в тази позиция. Ако ги нямаше проблемите, които описахте, аз щях да се занимавам с бизнеса си и въобще нямаше да вляза в политическия живот на България. Проблемите ни принудиха да се насочим към властта.
Стивън Сакур: Има още един проблем за репутацията на страната ви в Европейски Съюз и това е въпросът със Северна Македония. Вие блокирате всички техни пътища, които съгласно тях са им обещани от Европейски Съюз. Българите споделят: „ Не може да продължите към еврочленство “. Българите да вземем за пример настояват, че македонският език не е законен, тъй като е български. Искате всичко това да бъде записано в тяхната Конституция. Ако би трябвало да изтъквам един самостоятелен професор от София – Ивайло Дичев, той споделя: „ Няма рационално пояснение за българското несъгласие над Северна Македония “. Ще измененията ли политиката си?
Кирил Петков: Абсолютно. Още на първия ден, в който моят сътрудник Димитър (б.а. - Ковачевски) пое властта в Северна Македония, отидох на аудиенция в Скопие. Седмица по-късно направихме обща среща, на която подписахме 3 меморандума. Още една седмица по-късно имахме среща за превоза. Утре (б.а. - 11 февруари) е първият полет София-Скопие. Променихме дневния ред – гледаме синергията, която имаме, а не всички проблеми. Забравете за историята, един от тези проблеми за нас е, че българите в Северна Македония към момента нямат права за правна протекция.
Стивън Сакур: Но това важи и за етническите македонци в България. Европейски съд по правата на човека е разгледал повече такива случаи, в сравнение с случаи на българи в Северна Македония. Вашият президент споделя, че фактът, че сте се обърнали толкоз рано към държавното управление в Скопие, е „ неточност “. Вие ще би трябвало да се изправите пред доста авторитетни хора в личната ви страна, в случай че желаете да възстановявате връзките със Северна Македония.
Кирил Петков: Добрите вести са, че когато говорихме с премиера на Северна Македония, изцяло се съгласихме с обстоятелството, че българите би трябвало да разполагат с правата, които имат всички македонци и всички други нации, вписани в Конституцията им. Хубавото е, че се разбираме. Въпросът е какъв е пътят, по който да стигнем до такава степен, както и какво е публичното мнение от двете страни на границата и дали ще ни разреши да осъществим задачата си по-бързо.
Стивън Сакур: Искате ли Северна Македония да бъде в Европейски Съюз?
Кирил Петков: Абсолютно, няма подозрения в това.
Стивън Сакур: Последен въпрос, който е малко по-личен – учили сте в Съединени американски щати, работили сте в корпоративна Америка, по-късно сте се върнали в България. Много млади българи не следват образеца ви, а просто си потеглят и остават в чужбина. Имате голям демографски проблем, тъй като е налице приключване на мозъци. Как ще убедите интелигентните млади българи да останат в страната ви?
Кирил Петков: Половината от политическата ни партия е образувана от млади и умни българи, които са се завърнали у нас. Потенциалът на България е извънреден. Учил съм стопанска система в Харвард и всички стопански модели демонстрират, че имаме доста мощен напредък, достъп до най-големите пазари, имаме огромен човешки капитал, положително географско състояние. Когато имаме тези предпоставки, би трябвало да сме една бързорастяща нация, да сме източният портал на европейския пазар. Имаме най-ниските налози в цяла Европа. Нека почистим тази страна, както споделих, и доста от 6,5-те милиона българи ще видят опцията да бъдат част от смяната. Вече виждаме по какъв начин се случва това, виждаме по какъв начин българите се връщат.
Прочетете още:
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ