В България не се живее добре. Живее си се направо

В България не се живее добре. Живее си се напряко зле. Защото едикой си ръководи, едикой си ръководещ не обръща внимание на това или на това. Но в действителност дали фактически единствено в България или най-вече в България е по този начин? Какви са признаците за цялостен разпад на една страна? Със сигурност са доста, само че някои са по този начин очебийни, че не могат да бъдат пропуснати, защото става въпрос за фундаменти, без които никоя страна не може.
Тази седмица се случиха две събития, които даже и за България са прекомерно доста. Подреждам ги в последователен ред, тъй като не мога да преценява кое е по-ужасното, с цел да ги класирам по състезание на страхотия.
1. ПОЛИЦИЯТА СЪВЕТВА РОДНИНИ НА ПРЕГАЗЕНО ДЕТЕ ДА НЕ РАЗГЛАСЯВАТ СЛУЧАЯ ПРЕД МЕДИИТЕ
Става въпрос за случай, при който локален властник, по неофициална информация началник на фармацевтична компания, ранява доста тежко, с заплаха за живота, 11-годишно момиче. И вместо служителите на реда да намерят метод да успокоят потресените семейство и другари, те гледат по какъв начин да опазят кожата – личната и на обвинения. Наказателният кодекс не е конфиденциален, в случай че изнасяте информация, сте носите отговорност, реди един от " блюстителите на реда ". Преклонена глава сабя не я сече, пък ние ще понамажем, а той, животът си продължава...
Пълно проваляне – няма по какъв начин по различен метод да бъдат разказани нещата. И не може да е другояче, като забележим да вземем за пример какво стана с някогашния кмет на Трън Станислав Николов, който беше дефинитивно оневинен откакто прегази дете. Преди да се стигне до съд още, проверяващи изкараха версията, че момченцето се блъснало в джипа. И при ей такива образци, по какъв начин някой да има вяра на полицията? А като не вярваш на органа, предназначен да залавя нарушителите, за каква страна приказваме?
2. БОРИСОВ БЪРЗО-БЪРЗО ОБЯВИ, ЧЕ БПЦ НЯМА ДА съдебна експертиза ОТЧИТА НА ДЪРЖАВАТА ЗА ДАРЕНИЯТА СИ
Най-после някой ( " Обединени патриоти " ) се сети да предложи да се ревизира какво се подарява на вероизповеданията у нас. Задната мисъл е, несъмнено, Главното мюфтийство и какво влиза там основно от чужбина, само че няма по какъв начин да правиш закон единствено за един индивид. И, несъмнено, Светият синод подскочи – но по какъв начин по този начин ще се отчитаме на страната? Тя не може да ни се бърка, на нас имущество ни би трябвало, че да си изпъляваме ролята на Земята. А министър председателят Бойко Борисов бързо увери разтревожените попове, че няма да им гледа в касичките.
И какво излезе в този момент – Борисов, нали е доста набожен, очевидно не има вяра, че през даренията за вяра могат да станат големи пакости. Например – даренията от турската страна, които са целеустремен инструмент за налагане на непознат интерес. Или парични потоци под форма на дарения, които са предопределени за надалеч по-зловеща активност. Или някой прекомерно притиснат от властта да вземе да си подари имуществото на Църквата – тя употребява безплатно една част, пък другата си я употребява донорът, но сякаш я употребява другояче дядо поп. Коли по този начин дали не вървят – от тия, скъпите, дето прокуратурата разгласи, че ще гледа при някои богаташи при започване на годината?
На Дядо Поп Борисов трябваше да му каже следното – откакто намесата на страната във вашите финанси е неприемлива, тъй като я считате за гонение, тогава вие сте отвън страната. Щом е по този начин, за какво страната би трябвало да ви дава дотация да си плащате заплатите? Нали не желаете държавна интервенция – оправяйте се по дарения. Само че ние по този начин ще променим закона, че в случай че някой бъде заловен в избран тип непозволено подаяние, отговорност ще носите и вие. Такива ми ти работи за държавността – тази, която няма да я забележим дълго, дълго, дълго време...
Автор: Ивайло Ачев