В България не се говори постоянно за проблема Северна Македония,

В България не се приказва непрекъснато за казуса Северна Македония, до момента в който в Република Северна Македония единствено това се прави.

Това сподели пред БНР историкът проф. Христо Матанов, който направи преглед по тематиката за миналата 2022 година

 

Той открои така наречен френско или европейско предложение за вписването на българите като държавотворен народ в конституцията на РСМ като главно събитие за годината, касаещо двустранните връзки сред София и Скопие.

" Абсурдно е в северномакедонската конституция да има босненци, а да няма българи. Нещата за нас могат да се разделят на две – до и по-късно предложение. "

Засега в Народното събрание в Скопие няма квалифицирано болшинство за приемане на френското предложение. Опозицията го бойкотира и по този метод бойкотира самото влизане на Северна Македония в Европейски Съюз, посочи той.

" Северна Македония сякаш не желае да влезе и това сякаш си проличава. "

Преди френското предложение живеехме с усещането, че България изостава от процесите, означи Христо Матанов.

По думите му видимо езикът на омразата се е нараснал, защото в Северна Македония " омразата е институционална ".

" Но не бих споделил, че тази ненавист, която лъха от средствата за всеобщо осведомление, обгръща цялото македонско общество. Има региони, които си траят, това траене го пояснявам като съпричастност с българската позиция. Това не би трябвало да ни успокоява ", разяснява Матанов в предаването " Преди всички ".

Българската страна продължава да прави малко по въпроса, счита историкът, който даде образец с версията за татарите.

Според него следва да забележим дали Северна Македония желае да стане в действителност член на Европейския съюз, " или единствено маркира ".

" Европейски Съюз ще си има проблеми с интеграцията на Западните Балкани. Всички те са проблематични. Ще има огромни проблеми и това ще трае десетилетия ", предвижда още проф. Христо Матанов.