Пловдив 2019 задоволи очакванията на западния турист
В България не обичаме да харчим пари за реклама. От тази позиция рекламата на събитието и въобще на Европейска столица на културата не беше задоволително ярка. Но когато наближи 12 януари, в публичното пространство се появиха суперлативи за това какво ще видят феновете на откриването. По този метод уредниците сътвориха един доста висок небосвод на упования у хората какво ще се случи на тази кула. Същевременно не беше обяснена метафората на кулата, нито за какво тя беше издигната навръх бул. „ Цар Борис Трети Обединител “. Аз имам своето пояснение за какво тя беше ситуирана там: това е кръстопът на главните градски линии изток-запад и север-юг. Зрителните проекции на фона на тепето, Античния спектакъл и отворените пространства сътвориха впечатляващ резултат в телевизионния ефир, изключително по време на зарята.
В полемиката за качеството на откриването обаче влязоха доста субективни фактори. На първо място това бе блокажът на града.
Пловдивчани несъмнено щяха да го преглътнат,
в случай че това не бе венецът на няколкогодишно мъчение. Дискусията за тапите в Пловдив се смеси с реториката за художествените стойности на спектакъла. Свързахме говоренето за постановката с всичко това, което изтърпяхме и не успяхме да създадем, с цел да се подготвим за Пловдив - Европейска столица на културата.
Сигурен съм, че в случай че бяха построени Концертна зала, кино " Космос ", площадът, интонацията щеше да е друга. Щяхме да открием годината със самочувствието, че имаме нови качествени места за просвета, тъй като в Пловдив имаме какво да покажем, а нямаме къде. Какво се случва в другите градове, когато станат център на сходно събитие? Когато някой семейства международно състезание по футбол да вземем за пример, усвоява пари за толкоз игрища, че след това се чуди какво да ги прави. А ние, откривайки знаменателната година,
към момента чакаме да се сдобием с пространствата за просвета.
Но има и друго значимо нещо. Аз съм от тези, които през 2011-а подписахме Меморандума за издигане на кандидатурата на Пловдив за ЕСК, и зная, че Европа не ни даде купата поради това, което ще построим до 2019-а. В този аспект никой не е очаквал от нас чудеса, беше просто една опция. Ние получихме номинацията поради всички тези 6000 години уникалност, които Пловдив ни е дал. Той постоянно е бил менталната културна столица на България. Това, че не сме съумели да го афишираме качествено, е наша неточност. Но да желаеме за 60-те минути на откриването да кажем всичко за себе си, е нереалистично.
На откриването
показахме на света двама извънземни български създатели.
Песента на единия пътува в Космоса. Вторият - Теодосий Спасов, е дипломат за мир на ЮНЕСКО. Какво още да извадим на това разкриване? Не съм склонен и с упреците, че на сцената не е имало пловдивски създатели. Там бяха учениците от Сценични фрагменти, пловдивски хора...
Кое обаче тормози хората - озвучаването на живата аудитория не беше на равнище. И то в случай че съществуват технологии, с които рок групи озвучават игрища. Аз съм водещ и се сетих за едни думи, казани още от Хачо Бояджиев: в случай че се прави събитие навън и то се излъчва по малкия екран, постоянно става по този начин, че озвучаването е положително или за феновете пред екраните, или за живата аудитория. В случая беше положително за телевизионните фенове, само че за живата аудитория не се получи.
Лично на мен не ми хареса и
заклинателната реторика,
която звучеше на моменти от сцената. Говоря за едни викания с атакуваща сугестия, които не изпратиха послания, близки до нашия нрав. Художествената еклектика на думи и образни знаци също бе присъща за светогледа на други културни пространства. Лично аз усетих в спектакъла полъха на привнесено културно въздействие. Според мен тъкмо тук е въпросът: това издирван резултат ли беше?
Ако задачата е била събитието да се впише в европейския културен подтекст и да получи отзив на открито, резултатът наподобява реализиран. За това приказват окуражаващите изявления в американски, немски и други медии. Проследих публикациите, тонът е позитивен. За съпоставяне, сега италианските сътрудници от Матера не се оправят добре с спешния пиар. В медиите се четат рецензии за тяхната подготовка. От тази позиция мисля, че привлякохме към Пловдив вниманието на западния посетител и евентуалния странник. Него успяхме да предизвикваме, само че въпросът е
удовлетворихме ли хоризонта на личните си упования?
Според мнозина нямаше смисъл от тази кула. Но тези, които считат, че кулата е била самоцел, бъркат. Сигурен съм, че концепцията е била да се осъществя нещо обемно по форма, което да компенсира неналичието на размер в наличието. Видимото се възприема по-лесно, а нали си представяте какво щеше да е, в случай че на фона на неслучилите се досега планове откриването беше минало семпло и незабележимо?
Преподавам PR и изучавам студентите, че едно и също обръщение се възприема от другите публики по друг метод според от техните особености. От тази позиция в горещия спор за откриването не виждам нищо учудващо. За мен скъпото е, че събитието предизвика полемика. Ако един живописен факт не провокира дискусия, значи в него е нямало сила.
В полемиката за качеството на откриването обаче влязоха доста субективни фактори. На първо място това бе блокажът на града.
Пловдивчани несъмнено щяха да го преглътнат,
в случай че това не бе венецът на няколкогодишно мъчение. Дискусията за тапите в Пловдив се смеси с реториката за художествените стойности на спектакъла. Свързахме говоренето за постановката с всичко това, което изтърпяхме и не успяхме да създадем, с цел да се подготвим за Пловдив - Европейска столица на културата.
Сигурен съм, че в случай че бяха построени Концертна зала, кино " Космос ", площадът, интонацията щеше да е друга. Щяхме да открием годината със самочувствието, че имаме нови качествени места за просвета, тъй като в Пловдив имаме какво да покажем, а нямаме къде. Какво се случва в другите градове, когато станат център на сходно събитие? Когато някой семейства международно състезание по футбол да вземем за пример, усвоява пари за толкоз игрища, че след това се чуди какво да ги прави. А ние, откривайки знаменателната година,
към момента чакаме да се сдобием с пространствата за просвета.
Но има и друго значимо нещо. Аз съм от тези, които през 2011-а подписахме Меморандума за издигане на кандидатурата на Пловдив за ЕСК, и зная, че Европа не ни даде купата поради това, което ще построим до 2019-а. В този аспект никой не е очаквал от нас чудеса, беше просто една опция. Ние получихме номинацията поради всички тези 6000 години уникалност, които Пловдив ни е дал. Той постоянно е бил менталната културна столица на България. Това, че не сме съумели да го афишираме качествено, е наша неточност. Но да желаеме за 60-те минути на откриването да кажем всичко за себе си, е нереалистично.
На откриването
показахме на света двама извънземни български създатели.
Песента на единия пътува в Космоса. Вторият - Теодосий Спасов, е дипломат за мир на ЮНЕСКО. Какво още да извадим на това разкриване? Не съм склонен и с упреците, че на сцената не е имало пловдивски създатели. Там бяха учениците от Сценични фрагменти, пловдивски хора...
Кое обаче тормози хората - озвучаването на живата аудитория не беше на равнище. И то в случай че съществуват технологии, с които рок групи озвучават игрища. Аз съм водещ и се сетих за едни думи, казани още от Хачо Бояджиев: в случай че се прави събитие навън и то се излъчва по малкия екран, постоянно става по този начин, че озвучаването е положително или за феновете пред екраните, или за живата аудитория. В случая беше положително за телевизионните фенове, само че за живата аудитория не се получи.
Лично на мен не ми хареса и
заклинателната реторика,
която звучеше на моменти от сцената. Говоря за едни викания с атакуваща сугестия, които не изпратиха послания, близки до нашия нрав. Художествената еклектика на думи и образни знаци също бе присъща за светогледа на други културни пространства. Лично аз усетих в спектакъла полъха на привнесено културно въздействие. Според мен тъкмо тук е въпросът: това издирван резултат ли беше?
Ако задачата е била събитието да се впише в европейския културен подтекст и да получи отзив на открито, резултатът наподобява реализиран. За това приказват окуражаващите изявления в американски, немски и други медии. Проследих публикациите, тонът е позитивен. За съпоставяне, сега италианските сътрудници от Матера не се оправят добре с спешния пиар. В медиите се четат рецензии за тяхната подготовка. От тази позиция мисля, че привлякохме към Пловдив вниманието на западния посетител и евентуалния странник. Него успяхме да предизвикваме, само че въпросът е
удовлетворихме ли хоризонта на личните си упования?
Според мнозина нямаше смисъл от тази кула. Но тези, които считат, че кулата е била самоцел, бъркат. Сигурен съм, че концепцията е била да се осъществя нещо обемно по форма, което да компенсира неналичието на размер в наличието. Видимото се възприема по-лесно, а нали си представяте какво щеше да е, в случай че на фона на неслучилите се досега планове откриването беше минало семпло и незабележимо?
Преподавам PR и изучавам студентите, че едно и също обръщение се възприема от другите публики по друг метод според от техните особености. От тази позиция в горещия спор за откриването не виждам нищо учудващо. За мен скъпото е, че събитието предизвика полемика. Ако един живописен факт не провокира дискусия, значи в него е нямало сила.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ