Фискалният съвет: Липсата на бюджет към 1 януари не е новост, случвало се е в 3 от последните 5 години
В България не е извънредно страната да влезе в новата година без признат бюджет, акцентира Фискалният съвет в собствен разбор. Законът за обществените финанси категорично позволява сходна обстановка и планува механизъм, който подсигурява, че институциите няма да спрат да работят. А и практиката демонстрира, че това надалеч не е непозната обстановка у нас.
Нещо повече, това се случва по-често, в сравнение с обществото си дава сметка, напомнят от съвета. Още през 90-те години бюджетът закъснява 6 пъти, а в границите на последното десетилетие сходни случаи дотук са 3. Като най-честа причина за това се акцентира политическата неустойчивост, която затруднява сформирането на постоянно държавно управление и приемането на навременна финансова рамка.
Какво се случва на процедура?
Когато Парламентът не е одобрил нов бюджет до 1 януари, страната минава към краткотраен режим на работа. Приходите не престават да се събират според съществуващите правила, до момента в който разноските се лимитират до нивата за същия интервал от миналата година. Например, в случай че предходната година обещано министерство е похарчило избрана сума през януари, през актуалната година то няма право да я надвишава, в случай че към този момент настоящ закон не постанова промяна.
Освен това разноските не могат да надвишават действително събраните доходи, а страната може да поеме нов дълг само за рефинансиране на остарял. Законодателят е планувал и времеви небосвод за действие в сходен режим: срокът е до 3 месеца, като интервал без настоящ парламент не се брои. Ако до приключването на този период бюджет още веднъж не е признат, Народното събрание би трябвало да вземе особено решение, което да удължи действието на краткотрайните правила.
Ситуацията не е нова
Исторически видяно, последните години постоянно поставяха страната точно в такава обстановка. Бюджетът за 2022 година се забави поради серия избори и краткотрайни парламенти, които затрудниха навременното внасяне на бюджетния план. Новият кабинет встъпи в служба едвам в края на 2021 година, а това остави незадоволително време за подготовка на финансовата рамка. Затова Народното събрание одобри Закона за държавния бюджет чак на 25 февруари 2022 година, а до този миг страната функционираше по член 87 от Закона за обществените финанси.
В 23:57 часа в петък: МФ сподели втория опит за Бюджет 2026
По-рано денем властта се споразумя със обществените сътрудници за него
Сходна е и обстановката през 2023 година, когато страната още веднъж мина през избори и работеше с служебно държавно управление. Проектът за бюджет беше импортиран едвам през април, надалеч след законовите периоди, а окончателният закон беше признат в края на юли. За да бъде обезпечена естествената работа на институциите, Народното събрание този път утвърди и специфичен удължаващ закон.
През 2025 година страната още веднъж започва годината без призната финансова рамка. Множеството избори и промяната на държавни управления забавиха внасянето на проектобюджета, а Народното събрание реши да одобри обособен закон за събиране на приходите и осъществяване на разноските до окончателното завършване на бюджета. Той влезе в действие едвам напролет на 2025 година
Кристофор Павлов: Държавният бюджет за 2026-та е добър
Мнението на Главния икономист на " УниКредит Булбанк " за българската стопанска система и финанси, както и за тези на Съединени американски щати и Китай
Плюсове и минуси
Фискалният съвет отбелязва, че закъснението при приемането на бюджета може да има както позитивни, по този начин и негативни последствия. От една страна, краткотрайният режим постоянно води до по-строга фискална дисциплинираност - когато разноските са лимитирани до " бюджетни дванадесетини ", се заобикалят ненужни разходи, а планирането се базира на действителни данни от миналата година.
От друга страна, сходно закъснение изпраща отрицателни сигнали към вложителите и интернационалните кредитни организации. Публичните вложения се забавят, усвояването на европейски средства се затруднява, а общините постоянно изпитват дефицит на финансиране в първите месеци. В обществената сфера това може да докара до отсрочване на политики, индексации и промени, което води до евентуално по-голям късмет от напрежение.
Като значим детайл Фискалният съвет слага несигурността за бизнеса - до момента в който няма признат бюджет, остават неразбираеми параметрите на бъдещите данъчни и осигурителни промени.
Любомир Дацов: Не може да заложиш нереалистични доходи в държавния бюджет, а да ти се получи нещо реалистично
Когато се натрупва дълг, е мъчно да се прави обществена политика, сподели финансистът в студиото на Money.bg
Нещо повече, това се случва по-често, в сравнение с обществото си дава сметка, напомнят от съвета. Още през 90-те години бюджетът закъснява 6 пъти, а в границите на последното десетилетие сходни случаи дотук са 3. Като най-честа причина за това се акцентира политическата неустойчивост, която затруднява сформирането на постоянно държавно управление и приемането на навременна финансова рамка.
Какво се случва на процедура?
Когато Парламентът не е одобрил нов бюджет до 1 януари, страната минава към краткотраен режим на работа. Приходите не престават да се събират според съществуващите правила, до момента в който разноските се лимитират до нивата за същия интервал от миналата година. Например, в случай че предходната година обещано министерство е похарчило избрана сума през януари, през актуалната година то няма право да я надвишава, в случай че към този момент настоящ закон не постанова промяна.
Освен това разноските не могат да надвишават действително събраните доходи, а страната може да поеме нов дълг само за рефинансиране на остарял. Законодателят е планувал и времеви небосвод за действие в сходен режим: срокът е до 3 месеца, като интервал без настоящ парламент не се брои. Ако до приключването на този период бюджет още веднъж не е признат, Народното събрание би трябвало да вземе особено решение, което да удължи действието на краткотрайните правила.
Ситуацията не е нова
Исторически видяно, последните години постоянно поставяха страната точно в такава обстановка. Бюджетът за 2022 година се забави поради серия избори и краткотрайни парламенти, които затрудниха навременното внасяне на бюджетния план. Новият кабинет встъпи в служба едвам в края на 2021 година, а това остави незадоволително време за подготовка на финансовата рамка. Затова Народното събрание одобри Закона за държавния бюджет чак на 25 февруари 2022 година, а до този миг страната функционираше по член 87 от Закона за обществените финанси.
В 23:57 часа в петък: МФ сподели втория опит за Бюджет 2026
По-рано денем властта се споразумя със обществените сътрудници за него
Сходна е и обстановката през 2023 година, когато страната още веднъж мина през избори и работеше с служебно държавно управление. Проектът за бюджет беше импортиран едвам през април, надалеч след законовите периоди, а окончателният закон беше признат в края на юли. За да бъде обезпечена естествената работа на институциите, Народното събрание този път утвърди и специфичен удължаващ закон.
През 2025 година страната още веднъж започва годината без призната финансова рамка. Множеството избори и промяната на държавни управления забавиха внасянето на проектобюджета, а Народното събрание реши да одобри обособен закон за събиране на приходите и осъществяване на разноските до окончателното завършване на бюджета. Той влезе в действие едвам напролет на 2025 година
Кристофор Павлов: Държавният бюджет за 2026-та е добър
Мнението на Главния икономист на " УниКредит Булбанк " за българската стопанска система и финанси, както и за тези на Съединени американски щати и Китай
Плюсове и минуси
Фискалният съвет отбелязва, че закъснението при приемането на бюджета може да има както позитивни, по този начин и негативни последствия. От една страна, краткотрайният режим постоянно води до по-строга фискална дисциплинираност - когато разноските са лимитирани до " бюджетни дванадесетини ", се заобикалят ненужни разходи, а планирането се базира на действителни данни от миналата година.
От друга страна, сходно закъснение изпраща отрицателни сигнали към вложителите и интернационалните кредитни организации. Публичните вложения се забавят, усвояването на европейски средства се затруднява, а общините постоянно изпитват дефицит на финансиране в първите месеци. В обществената сфера това може да докара до отсрочване на политики, индексации и промени, което води до евентуално по-голям късмет от напрежение.
Като значим детайл Фискалният съвет слага несигурността за бизнеса - до момента в който няма признат бюджет, остават неразбираеми параметрите на бъдещите данъчни и осигурителни промени.
Любомир Дацов: Не може да заложиш нереалистични доходи в държавния бюджет, а да ти се получи нещо реалистично
Когато се натрупва дълг, е мъчно да се прави обществена политика, сподели финансистът в студиото на Money.bg
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ