Трансплантацията на бъбрек и черен дроб – по-добър шанс в Мемориал
В България над 1000 българи са в листата на чакащите за трансплантация на органи, като най-вече са нуждаещите се от бъбрек. Тъй като чакането в страната ни продължава с години, което заплашва живота на болните, от ден на ден българи избират лекуването в чужбина.
Основният проблем, с който се сблъскват нуждаещите се, е, че донорите на органи в България са към 20 души на година, а в страни като Белгия, Австрия и Нидерландия, които са близки по население до нас, те са над 200. Освен това в страната ни са малко лечебните заведения, които оферират сходно лекуване. Това е повода през миналите 10 година към 300 трансплантации на българи да бъдат осъществени в чужбина.
Една от най-близките и евтини дестинации за трансплантации е прилежаща Турция – неоспорим водач в областта на трансплантациите на Балканите, със световноизвестни експерти и нови технологии в използването на лекуване. Турция е на второ място след Съединени американски щати по осъществяване на чернодробни и бъбречни трансплантации годишно, като " Мемориал " е турският лидер в трансплантациите.
Рекордните 98% сполучливи трансплантации сложиха здравна група " Мемориал " в челните ранглисти на най-хубавите медицински достижения в света. За България това е един от главните медицински проблеми, наред с онкологията и ин витрото - по тази причина от ден на ден българи се доверяват на експертите в южната ни съседка Турция.
В турския Център за трансплантация на органи " Мемориал " се лекуват пациенти от всички краища на света. Атрактивна е освен цената – 2-3 пъти по-ниска, в сравнение с в Европа, само че и високото качество на интервенциите. Центърът се намира в Истанбул. Там правят годишно 234 трансплантации на черен дроб, 352 бъбречни и 156 трансплантации на костен мозък. Той има интернационален документ за качество JCI и е измежду десетте водещи центрове за трансплантация в света.
Центърът за трансплантация на органи се оглавява от световноизвестния професор Корай Аджарлъ. За него се носи славата на доктор със златни ръце. Той е направил над 115 чернодробни трансплантации, 155 бъбречни трансплантации и 3 трансплантации на панкреас. В центъра за трансплантация на органи Мемориал са осъществени над 1000 чернодробни трансплантации. Процентът на успеваемост при чернодробните трансплантации е 93.5%, при бъбречните трансплантации е 99%.
За контакт с специалистите от " Мемориал " – тел: 0877 54 54 04, [email protected] или www.memorial.com.tr/bg
БЪБРЕЧНИ ТРАНСПЛАНТАЦИИ
Хроничната бъбречна непълнота значи трайно нарушаване на функционалността на бъбреците. Днес бъбречната трансплантация е единственият прочут метод за лекуване на хронична бъбречна непълнота. Една част от пациентите с трайна бъбречна непълнота употребяват опциите за диализа, само че диализата не трябва да се смята за опция на бъбречната трансплантация, защото извършва единствено част (донякъде) функционалностите на бъбреците. А и при пациентите на диализа са вероятни редица негативи като корав режим на хранене, дефицит на вода, възбрана за пътешестване, уединяване от обществения живот, отделяне от работа или обучение, закъснение на растежа при децата.Tъй като пациентите на диализа са лишени от множеството от функционалностите на бъбреците, те са принудени да употребяват интензивно медикаменти (за кръвно налягане, лекарства за разреждане на кръвта и др.). Именно затова пациентите с бъбречна трансплантация са с по-високо качество и дълготрайност на животa спрямо пациентите на диализа.
Бъбречната непълнота, която е една извънредно подла болест, първоначално може да не демонстрира никакви признаци. Започва най-много с изнемощялост, в напреднал етап може да се следи хипертония, отичане на клепачите и крайниците, болежка в костите, изключително в краката, деформиране на краката и очевидно понижаване на количеството на урината.При още по-напреднал етап на заболяването пациентите могат да получат пристъп, да изпаднат в кома, могат да имат белодробни проблеми и сърдечна непълнота, даже ненадейно могат да се простят с живота.
Когато става дума за деца с хронична бъбречна непълнота, преди да се прибегне към диализа би трябвало първо да се съветва с център за трансплантация, да се проучат опциите и какви са изискванията за трансплантация на органи в този център, след което трансплантацията би трябвало да се схване като първи вид за лекуване.
РАННА ДИАГНОСТИКА – ДОСТАТЪЧНО Е ЕДНО МАЛКО ИЗСЛЕДВАНЕ
Функцията за дестилация на бъбреците, която при естествените хора варира сред 85-100, се появява по подъл метод, като в ранните стадии на болестта не демонстрира никакви признаци и с течение на времето стартира да понижава. Тази функционалност за дестилация стартира да понижава последователно и води до повишение равнището на креатинин, който е най-важният индикатор на бъбречната функционалност в кръвта. Когато равнището на функцииите за дестилация падне от 100 на 30, тогава 70% 80% от функционалността за дестилация на бъбреците изчезва. През този интервал стартират недоволствата на пациентите от изнемощялост, подуване на клепачите при пробуждане заран, лек оток на ръцете и краката. Всъщност бъбречната непълнота може да се откри доста по-рано единствено с едно малко проучване. С едно нормално проучване на урината или кръвта може да се види равнището на креатинин, който е най-важните индикатор за функционалността на бъбреците, и да се подхващат дейности на ранен стадий.
БЪБРЕЧНАТА ТРАНСПЛАНТАЦИЯ СПАСЯВА ЖИВОТ
Успешната бъбречна трансплантация избавя живот. Докато 5-годишната прогноза за живот (оцеляване) при пациенти с трансплантиран бъбрек е 90%, то при пациентите на диализа тя е близо 40%. Бъбречната трансплантация удължава живота на тези пациенти от 2.5 до 3 пъти.
ПАЦИЕНТЪТ съдебна експертиза ИЗПИСВА НА СЛЕДВАЩИЯ ДЕН СЛЕД ОПЕРАЦИЯТА
Бъбречната интервенция по закрит способ се извършвапрез два отвора с размери 0.5-1см, направени в корема на пациента. След привършване на интервенцията бъбрекът се изважда през един 6 см прорез, изработен в слабините на пациента. В съпоставяне с отворената интервенция, пациентите следоперативно усещат по-малко болежка, остават за по-кратък период в болничното заведение, и ного по-бързо се приспособяват към естествения си живот и работа.
При тази хирургическа техника съвсем не се следят нежелани странични резултати на оперираното място като да вземем за пример поява на херния, изтръпване, зараза на раната, натрупването на въздух в белите дробове, които се срещат при пациентите след интервенциите, осъществявани в предишното по метода на отворената нефректомия (хирургическо премахване на бъбрека). Освен това интервенцията, осъществена единствено благодарение на два отвора в тялото и с един дребен прорез, изработен за изваждане на бъбрека, дава сполучливи резултати и от козметична позиция, спрямо отворената хирургическа интервенция.
Донорите стартират да се движат и да пият вода вечерта след интервенцията, а на идната заран към този момент могат да се хранят и да се къпят. Пациентите се изписват на идващия ден след интервенцията.
ЛЕКАРСТВАТА ПОМАГАТ ТЯЛОТО ДА ПРИЕМЕ БЪБРЕКА
Трасплантацията от донор, с изключение на хирургически има и други особености. Всеки човек има имунна система, която е виновна за отбраната на организма против външни фактори. Затова при осъществяването на трансплантация на бъбрек, взет от едно тяло и вкоренен в друго тяло, незабавно се задействуват защитните механизми на организма. Защитният механизъм възприема непознатия орган в тялото като зложелател и желае да се пребори с него. По тази причина би трябвало да се употребяват лекарства за угнетяване на имунната система, с цел да не отхвърли тя присадения орган. Така се предотвратява отхвърлянето на новия бъбрек от организма.
ТРАНСПЛАНТАЦИЯТА ОТ ЖИВ ДОНОР – ЗА ПРЕДПОЧИТАНЕ
Въпреки всички старания, които се поставят в международен мащаб, количеството на трансплантациите, осъществявани от трупове на хора с настъпила мозъчна гибел, не е задоволително и през годините отбелязва многомалък прогрес. Днес добива все по-голяма новост трансплантацията от живи донори за решение на казуса с органната непълнота. “Златният ” стандарт в тази област е хирургическото премахване на бъбрека по закрит способ (лапароскопски метод) с оглед здравето и комфорта на живите донори след интервенцията. При този способ хирургическото премахване на бъбрека се извършвапрез дребни отвори, направени в корема на пациента, вместо да се прави огромен хирургически прорез. През последните 10 години тази техника се популяризира по цялостен и при доста интервенции, осъществявани преди този момент по открития способ, към този момент стартира да се вкарва лапароскопията.
Процентът на трансплантации от жив донор в Турция доближава до 80%. Тази обстановка здига Турция преди всичко в света по осъществяване на трансплантации от жив донор.
ТРАНСПЛАНТАЦИЯТА УВЕЛИЧАВА ШАНСОВЕТЕ ЗА РАЖДАНЕ
При мъжете, подложени на диализа като пациенти с бъбречна непълнота, може да се следи спад в броя на сперматозоидите, заради въздействието на уреята. Успешна бъбречна трансплантация усилва възможностите на пациентите, които не могат да имат деца поради бъбречното си заболяване. След премахване на въздействието на уреята върху организма вследствие на хирургическата интервенция, се усилва репродуктивната дарба на тези пациенти, а параметрите на техните сперматозоиди доближават до естественото равнище. Пациентките могат да забременеят умерено и да родят крепко бебе единствено с един бъбрек, защото бременността на дамите, които живеят с един бъбрек, по нищо не се разграничава от бременността на другите дами.
ТРАНСПЛАНТАЦИЯТА СПАСЯВА ДЕЦА
Със своите дребни телца децата или са наказани на диализа, или държат в боязън и паника своите фамилии заради обстоятелството, че всеки миг могат да изпаднат в сериозно положение с риск за живота. А в действителност е допустимо още веднъж да се върнат към естествен метод на живот с трансплантацията на органи.
Бъбречната непълнота при децата се предизвиква от тежки инфекции на пикочните пътища, рефлукс на пикочния мехур, камъни в бъбреците и от бъбречна дисфункция, а заболяване на жлъчните пътища и разнообразни наследствени болести могат да доведат до чернодробна непълнота.
При децата, които се подлагат на диализа още в ранна детска възраст, може да зародят инфекции и да има закъснение на растежа. А при децата с чернодробно заболяване могат да се следят сърбеж, жълтеница, закъснение на растежа, събиране на вода в корема и в организма. Сексуалното развиване на децата може да изостава и да понижават качествата им за образование. Обикновено тези деца имат проблеми с апетита, поради болестта, нямат уравновесен режим на хранене и не могат да напълнеят. Хроничната органна непълнота може да се съпровожда постоянно и с прояви на интравертност и меланхолия.
В резултат на една сполучлива трансплантация децата могат да продължат живота си. Ако се постанова трансплантация, тя би трябвало да се извърши преди да се утежни ситуацията на пациента. Трансплантацията би трябвало да се извърши преди да настъпи закъснение на растежа и преди да се появят непрекъснато наблюдаващи се проблеми. За страдание детето, което има занимателен напредък заради органна непълнота, не може да доближи своите връстници, даже и след трансплантацията.
Всеки един пациент може да бъде подложен на бъбречна трансплантация във всяка възраст. В Съединени американски щати трансплантация на бъбрек се прави на 86 годишен пациент, а в Турция на пациент на 82 години, като по този метод им се дава опция да продължат живота си по здравословен метод.
ЧЕРНОДРОБНИ ТРАНСПЛАНТАЦИИ
Трансплантацията на черен дроб е единственото лекуване за хроничната чернодробна непълнота. Това е интервенцияза подмяна на болния черен дроб със здрав. Най-често срещаното чернодробно заболяване в целия свят, налагащо трансплантация е цирозата. На второ и следващо място са вродените чернодробни болести и тумори на черния дроб.
КАК съдебна експертиза ИЗБИРА ЧЕРЕН ДРОБ ЗА ТРАНСПЛАНТАЦИЯ
За трансплантация на черен дроб е необходим орган, чийто източници са хората. Подходящият орган за трансплантация може да бъде определен и взет от умряли хора или от живи близки на пациента.С решение на единодушие за “даряване на органи ”, взето от роднините на пациентите, умряли в реанимация (състояние на мозъчна смърт), се избавят животи на доста пациенти с тези органи. Чернодробната трансплантация, осъществена с дарени органи се назовава “трупна чернодробна трансплантация ”. Поради дребната численост на подаяние на органи, доста от пациентите губят живота си до момента в който чакат нов черен дроб. Като позволение на този проблем, се прави трансплантация, вземайки част от черния дроб на жив човек (роднина на пациента) и да се избави живота на пациента(трансплантация на черен дроб от жив донор). За тази процедура е нужно доброволното единодушие за приемане на тази интервенция от родственик, притежаващ същата кръвна група с пациента. Кандидатът за донор се подлага на интензивни прегледи и проучвания. Ако не се откри спънка за потреблението на черния му дроб, се взема част (лява или дясна) от черния дроб на донора, преценена в сходство с тежестта на пациента и се присажда на мястото на черния дроб на пациента.
ВАЖНИ КРИТЕРИИ ПРИ ТРАНСПЛАНТАЦИЯТА НА ЧЕРЕН ДРОБ
Първото условие за трансплантация на черен дроб е съвместимостта на кръвните групи на пациента и донора. След това се пристъпва към проучванията на претендента донора. Този развой е оценяване от обществена, психична и здравна позиция. Разглеждането от здравна позиция се състои от: кръвни проучвания и урина, проучвания за заразни заболявания, радиологични проучвания и взимане на отзиви от други отделения (кардиология, пулмология и др.)
Нужното количество размер от черен дроб за пациента, общото здравословно положение на донора, подобаващото делене на черния дроб, структурата на жлъчните пътища и доста други фактори играят значима роля за осъществяването на тази интервенция.
ТРЯБВА ЛИ ТРАНСПЛАНТИРАНИТЕ ПАЦИЕНТИ ДА ИЗПОЛЗВАТ ЛЕКАРСТВА ЦЯЛ ЖИВОТ?
Както при всички пациенти минали през трансплантация на органи, пациентите трансплантирани с черен дроб също би трябвало да одобряват медикаменти цялостен живот, за прилепяне и преодоляване на имунната им система. Това е главното изискване за триумф на лекуването. Ако медикаментите не бъдат признати или са признати нередовно, имунната система стартира да се бори с непознатия за нея орган и това положение може да докара до загуба на живота.
Основният проблем, с който се сблъскват нуждаещите се, е, че донорите на органи в България са към 20 души на година, а в страни като Белгия, Австрия и Нидерландия, които са близки по население до нас, те са над 200. Освен това в страната ни са малко лечебните заведения, които оферират сходно лекуване. Това е повода през миналите 10 година към 300 трансплантации на българи да бъдат осъществени в чужбина.
Една от най-близките и евтини дестинации за трансплантации е прилежаща Турция – неоспорим водач в областта на трансплантациите на Балканите, със световноизвестни експерти и нови технологии в използването на лекуване. Турция е на второ място след Съединени американски щати по осъществяване на чернодробни и бъбречни трансплантации годишно, като " Мемориал " е турският лидер в трансплантациите.
Рекордните 98% сполучливи трансплантации сложиха здравна група " Мемориал " в челните ранглисти на най-хубавите медицински достижения в света. За България това е един от главните медицински проблеми, наред с онкологията и ин витрото - по тази причина от ден на ден българи се доверяват на експертите в южната ни съседка Турция.
В турския Център за трансплантация на органи " Мемориал " се лекуват пациенти от всички краища на света. Атрактивна е освен цената – 2-3 пъти по-ниска, в сравнение с в Европа, само че и високото качество на интервенциите. Центърът се намира в Истанбул. Там правят годишно 234 трансплантации на черен дроб, 352 бъбречни и 156 трансплантации на костен мозък. Той има интернационален документ за качество JCI и е измежду десетте водещи центрове за трансплантация в света.
Центърът за трансплантация на органи се оглавява от световноизвестния професор Корай Аджарлъ. За него се носи славата на доктор със златни ръце. Той е направил над 115 чернодробни трансплантации, 155 бъбречни трансплантации и 3 трансплантации на панкреас. В центъра за трансплантация на органи Мемориал са осъществени над 1000 чернодробни трансплантации. Процентът на успеваемост при чернодробните трансплантации е 93.5%, при бъбречните трансплантации е 99%.
За контакт с специалистите от " Мемориал " – тел: 0877 54 54 04, [email protected] или www.memorial.com.tr/bg
БЪБРЕЧНИ ТРАНСПЛАНТАЦИИ
Хроничната бъбречна непълнота значи трайно нарушаване на функционалността на бъбреците. Днес бъбречната трансплантация е единственият прочут метод за лекуване на хронична бъбречна непълнота. Една част от пациентите с трайна бъбречна непълнота употребяват опциите за диализа, само че диализата не трябва да се смята за опция на бъбречната трансплантация, защото извършва единствено част (донякъде) функционалностите на бъбреците. А и при пациентите на диализа са вероятни редица негативи като корав режим на хранене, дефицит на вода, възбрана за пътешестване, уединяване от обществения живот, отделяне от работа или обучение, закъснение на растежа при децата.Tъй като пациентите на диализа са лишени от множеството от функционалностите на бъбреците, те са принудени да употребяват интензивно медикаменти (за кръвно налягане, лекарства за разреждане на кръвта и др.). Именно затова пациентите с бъбречна трансплантация са с по-високо качество и дълготрайност на животa спрямо пациентите на диализа.
Бъбречната непълнота, която е една извънредно подла болест, първоначално може да не демонстрира никакви признаци. Започва най-много с изнемощялост, в напреднал етап може да се следи хипертония, отичане на клепачите и крайниците, болежка в костите, изключително в краката, деформиране на краката и очевидно понижаване на количеството на урината.При още по-напреднал етап на заболяването пациентите могат да получат пристъп, да изпаднат в кома, могат да имат белодробни проблеми и сърдечна непълнота, даже ненадейно могат да се простят с живота.
Когато става дума за деца с хронична бъбречна непълнота, преди да се прибегне към диализа би трябвало първо да се съветва с център за трансплантация, да се проучат опциите и какви са изискванията за трансплантация на органи в този център, след което трансплантацията би трябвало да се схване като първи вид за лекуване.
РАННА ДИАГНОСТИКА – ДОСТАТЪЧНО Е ЕДНО МАЛКО ИЗСЛЕДВАНЕ
Функцията за дестилация на бъбреците, която при естествените хора варира сред 85-100, се появява по подъл метод, като в ранните стадии на болестта не демонстрира никакви признаци и с течение на времето стартира да понижава. Тази функционалност за дестилация стартира да понижава последователно и води до повишение равнището на креатинин, който е най-важният индикатор на бъбречната функционалност в кръвта. Когато равнището на функцииите за дестилация падне от 100 на 30, тогава 70% 80% от функционалността за дестилация на бъбреците изчезва. През този интервал стартират недоволствата на пациентите от изнемощялост, подуване на клепачите при пробуждане заран, лек оток на ръцете и краката. Всъщност бъбречната непълнота може да се откри доста по-рано единствено с едно малко проучване. С едно нормално проучване на урината или кръвта може да се види равнището на креатинин, който е най-важните индикатор за функционалността на бъбреците, и да се подхващат дейности на ранен стадий.
БЪБРЕЧНАТА ТРАНСПЛАНТАЦИЯ СПАСЯВА ЖИВОТ
Успешната бъбречна трансплантация избавя живот. Докато 5-годишната прогноза за живот (оцеляване) при пациенти с трансплантиран бъбрек е 90%, то при пациентите на диализа тя е близо 40%. Бъбречната трансплантация удължава живота на тези пациенти от 2.5 до 3 пъти.
ПАЦИЕНТЪТ съдебна експертиза ИЗПИСВА НА СЛЕДВАЩИЯ ДЕН СЛЕД ОПЕРАЦИЯТА
Бъбречната интервенция по закрит способ се извършвапрез два отвора с размери 0.5-1см, направени в корема на пациента. След привършване на интервенцията бъбрекът се изважда през един 6 см прорез, изработен в слабините на пациента. В съпоставяне с отворената интервенция, пациентите следоперативно усещат по-малко болежка, остават за по-кратък период в болничното заведение, и ного по-бързо се приспособяват към естествения си живот и работа.
При тази хирургическа техника съвсем не се следят нежелани странични резултати на оперираното място като да вземем за пример поява на херния, изтръпване, зараза на раната, натрупването на въздух в белите дробове, които се срещат при пациентите след интервенциите, осъществявани в предишното по метода на отворената нефректомия (хирургическо премахване на бъбрека). Освен това интервенцията, осъществена единствено благодарение на два отвора в тялото и с един дребен прорез, изработен за изваждане на бъбрека, дава сполучливи резултати и от козметична позиция, спрямо отворената хирургическа интервенция.
Донорите стартират да се движат и да пият вода вечерта след интервенцията, а на идната заран към този момент могат да се хранят и да се къпят. Пациентите се изписват на идващия ден след интервенцията.
ЛЕКАРСТВАТА ПОМАГАТ ТЯЛОТО ДА ПРИЕМЕ БЪБРЕКА
Трасплантацията от донор, с изключение на хирургически има и други особености. Всеки човек има имунна система, която е виновна за отбраната на организма против външни фактори. Затова при осъществяването на трансплантация на бъбрек, взет от едно тяло и вкоренен в друго тяло, незабавно се задействуват защитните механизми на организма. Защитният механизъм възприема непознатия орган в тялото като зложелател и желае да се пребори с него. По тази причина би трябвало да се употребяват лекарства за угнетяване на имунната система, с цел да не отхвърли тя присадения орган. Така се предотвратява отхвърлянето на новия бъбрек от организма.
ТРАНСПЛАНТАЦИЯТА ОТ ЖИВ ДОНОР – ЗА ПРЕДПОЧИТАНЕ
Въпреки всички старания, които се поставят в международен мащаб, количеството на трансплантациите, осъществявани от трупове на хора с настъпила мозъчна гибел, не е задоволително и през годините отбелязва многомалък прогрес. Днес добива все по-голяма новост трансплантацията от живи донори за решение на казуса с органната непълнота. “Златният ” стандарт в тази област е хирургическото премахване на бъбрека по закрит способ (лапароскопски метод) с оглед здравето и комфорта на живите донори след интервенцията. При този способ хирургическото премахване на бъбрека се извършвапрез дребни отвори, направени в корема на пациента, вместо да се прави огромен хирургически прорез. През последните 10 години тази техника се популяризира по цялостен и при доста интервенции, осъществявани преди този момент по открития способ, към този момент стартира да се вкарва лапароскопията.
Процентът на трансплантации от жив донор в Турция доближава до 80%. Тази обстановка здига Турция преди всичко в света по осъществяване на трансплантации от жив донор.
ТРАНСПЛАНТАЦИЯТА УВЕЛИЧАВА ШАНСОВЕТЕ ЗА РАЖДАНЕ
При мъжете, подложени на диализа като пациенти с бъбречна непълнота, може да се следи спад в броя на сперматозоидите, заради въздействието на уреята. Успешна бъбречна трансплантация усилва възможностите на пациентите, които не могат да имат деца поради бъбречното си заболяване. След премахване на въздействието на уреята върху организма вследствие на хирургическата интервенция, се усилва репродуктивната дарба на тези пациенти, а параметрите на техните сперматозоиди доближават до естественото равнище. Пациентките могат да забременеят умерено и да родят крепко бебе единствено с един бъбрек, защото бременността на дамите, които живеят с един бъбрек, по нищо не се разграничава от бременността на другите дами.
ТРАНСПЛАНТАЦИЯТА СПАСЯВА ДЕЦА
Със своите дребни телца децата или са наказани на диализа, или държат в боязън и паника своите фамилии заради обстоятелството, че всеки миг могат да изпаднат в сериозно положение с риск за живота. А в действителност е допустимо още веднъж да се върнат към естествен метод на живот с трансплантацията на органи.
Бъбречната непълнота при децата се предизвиква от тежки инфекции на пикочните пътища, рефлукс на пикочния мехур, камъни в бъбреците и от бъбречна дисфункция, а заболяване на жлъчните пътища и разнообразни наследствени болести могат да доведат до чернодробна непълнота.
При децата, които се подлагат на диализа още в ранна детска възраст, може да зародят инфекции и да има закъснение на растежа. А при децата с чернодробно заболяване могат да се следят сърбеж, жълтеница, закъснение на растежа, събиране на вода в корема и в организма. Сексуалното развиване на децата може да изостава и да понижават качествата им за образование. Обикновено тези деца имат проблеми с апетита, поради болестта, нямат уравновесен режим на хранене и не могат да напълнеят. Хроничната органна непълнота може да се съпровожда постоянно и с прояви на интравертност и меланхолия.
В резултат на една сполучлива трансплантация децата могат да продължат живота си. Ако се постанова трансплантация, тя би трябвало да се извърши преди да се утежни ситуацията на пациента. Трансплантацията би трябвало да се извърши преди да настъпи закъснение на растежа и преди да се появят непрекъснато наблюдаващи се проблеми. За страдание детето, което има занимателен напредък заради органна непълнота, не може да доближи своите връстници, даже и след трансплантацията.
Всеки един пациент може да бъде подложен на бъбречна трансплантация във всяка възраст. В Съединени американски щати трансплантация на бъбрек се прави на 86 годишен пациент, а в Турция на пациент на 82 години, като по този метод им се дава опция да продължат живота си по здравословен метод.
ЧЕРНОДРОБНИ ТРАНСПЛАНТАЦИИ
Трансплантацията на черен дроб е единственото лекуване за хроничната чернодробна непълнота. Това е интервенцияза подмяна на болния черен дроб със здрав. Най-често срещаното чернодробно заболяване в целия свят, налагащо трансплантация е цирозата. На второ и следващо място са вродените чернодробни болести и тумори на черния дроб.
КАК съдебна експертиза ИЗБИРА ЧЕРЕН ДРОБ ЗА ТРАНСПЛАНТАЦИЯ
За трансплантация на черен дроб е необходим орган, чийто източници са хората. Подходящият орган за трансплантация може да бъде определен и взет от умряли хора или от живи близки на пациента.С решение на единодушие за “даряване на органи ”, взето от роднините на пациентите, умряли в реанимация (състояние на мозъчна смърт), се избавят животи на доста пациенти с тези органи. Чернодробната трансплантация, осъществена с дарени органи се назовава “трупна чернодробна трансплантация ”. Поради дребната численост на подаяние на органи, доста от пациентите губят живота си до момента в който чакат нов черен дроб. Като позволение на този проблем, се прави трансплантация, вземайки част от черния дроб на жив човек (роднина на пациента) и да се избави живота на пациента(трансплантация на черен дроб от жив донор). За тази процедура е нужно доброволното единодушие за приемане на тази интервенция от родственик, притежаващ същата кръвна група с пациента. Кандидатът за донор се подлага на интензивни прегледи и проучвания. Ако не се откри спънка за потреблението на черния му дроб, се взема част (лява или дясна) от черния дроб на донора, преценена в сходство с тежестта на пациента и се присажда на мястото на черния дроб на пациента.
ВАЖНИ КРИТЕРИИ ПРИ ТРАНСПЛАНТАЦИЯТА НА ЧЕРЕН ДРОБ
Първото условие за трансплантация на черен дроб е съвместимостта на кръвните групи на пациента и донора. След това се пристъпва към проучванията на претендента донора. Този развой е оценяване от обществена, психична и здравна позиция. Разглеждането от здравна позиция се състои от: кръвни проучвания и урина, проучвания за заразни заболявания, радиологични проучвания и взимане на отзиви от други отделения (кардиология, пулмология и др.)
Нужното количество размер от черен дроб за пациента, общото здравословно положение на донора, подобаващото делене на черния дроб, структурата на жлъчните пътища и доста други фактори играят значима роля за осъществяването на тази интервенция.
ТРЯБВА ЛИ ТРАНСПЛАНТИРАНИТЕ ПАЦИЕНТИ ДА ИЗПОЛЗВАТ ЛЕКАРСТВА ЦЯЛ ЖИВОТ?
Както при всички пациенти минали през трансплантация на органи, пациентите трансплантирани с черен дроб също би трябвало да одобряват медикаменти цялостен живот, за прилепяне и преодоляване на имунната им система. Това е главното изискване за триумф на лекуването. Ако медикаментите не бъдат признати или са признати нередовно, имунната система стартира да се бори с непознатия за нея орган и това положение може да докара до загуба на живота.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ