В България малко или почти нищо не се знае за

В България малко или съвсем нищо не се знае за кулинарно Перу. На българския хедонист надали е известно, че Перу е новата гурме дестинация и там има най-вече Мишлен звезди на запад от Европа. Перуанската кухня е резултат и комбинация на доста етноси, техники и неповторими артикули. Първо идва храната на инките и другите индианци, населявали тази красива земя. Основна храна са били зърнените и картофените култури – царевица, батат, касава, маниока, фасул, домати, тиква, фъстъци и толкоз модерните в последно време амарант и киноа. От месото са предпочитали морските артикули, както и стекове от Алпака и Лама. Най-често са го сушели, с цел да получат нещо като пастърма, която са консумирали дълго, откакто животното е било заколено. Планинците не са отказвали и еленското, както и някои типове плъхове и гущери, до момента в който племената от крайбрежието са се прехранвали основно с лов на риба. Приготвяли са и бира от… царевица. Легенди се носят за персоналния готвач на императора на инките Найламп – началник Очоколо. Испанците донасят андалуските си обичаи, нови техники и артикули като телешко, свинско, пилешко, лук, чесън. Главните гурме пунктове стават манастирите, където монахините с изключение на на служене на Бог се отдават и на създаването на доста и разнообразни предписания въз основата на захар и плодове, които тази екзотична страна предлага в обилие. По-късно кулинарните нововъведения се допълват от негрите плебеи, които способстват с техните яхнии и супи, а през 19-и век се намесват и италианските, и японските имигранти с ориз, паста, соев сос, с цел да се получи благосъстоянието на днешно гурме Перу.

Ще ви показва няколко емблематични перуански ястия, които демонстрират за какво от 2006 година насам страната е постоянно избирана за кулинарната точка на американския континент:

Най-известното предястие в Перу - севиче Севичето е резултат от комбинация на японското сашими с индианските порядки за консумация на риба. Може да употребявате всевъзможен тип морски блага, като скаридите, калмарите, октоподът би трябвало авансово да се бланшират (потапят за малко във вряща, подсолена вода), само че рибите се употребяват сурови – като при сашими. Всички артикули би трябвало да престоят най-малко 1 вечер в маринатата, преди да се поднесат.

Продукти: По 100 грама филе от риба звук, сьомга, тресчица (може и други риби, само че наложително да са морски, а не речни), по 100 г обелени и бланширани миди, скариди, калмари. Нарежете всичко на приблизително огромни части. Трябват ви още 2 люти чушлета, няколко стръка селъри, 1 алена камба, няколко стръка кориандър (в краен случай магданоз) – тези артикули нарежете на ситно. 1 глава червен, 1 глава кромид и 1 глава шалот лук – лукът се реже на тънки полумесеци. В купа смесете 1 ч.л. пресован чесън, сок от лайм – 1.5 ч.ч., сол и надробен пипер на усет. Добавете вътре всички артикули, размесете добре и оставете да престои в хладилника най-малко за една вечер. Порцията севиче се сервира с шайби варена царевица или с печен сладостен картоф.

Най-популярното национално ядене е пиле с ориз Надявам се, че българската стопанка ще рискува и ще изненада прелестно фамилията си с един другоземен вид на толкоз добре познатата рецепта в България.

Продукти: 8 пилешки бутчета (горната част), половин ч.ч. олио, 1 глава лук, нарязана на дребно, 3-4 скилидки чесън – счукан, половин ч.ч. сока на смляна жълта камба (най-добре в сокоизстисквачката), 1 ч.ч. ситно нарязан магданоз или кориандър, 2 зелени чушки – нарязани на дребни кубчета, 3 ч.ч. дългозърнест ориз – авансово почистен в цедилка под течаща вода, до момента в който престане да пуска нишесте, изсушен, по 1 ч.ч. грах и царевични зърна (може замразени, само че не и от консерва, че ще се разкашкат), 2,5 ч.ч. врящ зеленчуков или пилешки бульон, половин ч.ч. бира, сол и надробен пипер.

Запържете пилето в олиото и го извадете от тигана. Сипете вътре лука, чушките и запържете до златисто. Върнете още веднъж пилето и сипете бирата, като оставите всичко да къкри до сготвянето на месото. Извадете го още веднъж и сипете да се запържи оризът – да се получи като порцеланов на цвят, тогава изсипете всички останали артикули, разбъркайте добре, намалете котлона на най-малко, похлупете съда и оставете да се сготви оризът. Поне половин час не отхлупвайте. След това изключете котлона и още 20 минути не вдигайте капака. Ястието се сглобява по следния метод – сипва се от ориза, от горната страна се подреждат 2 части пиле, а най-отгоре се поръсва със ситно нарязан кориандър/магданоз и с тънки полумесеци червен лук.
Много известни са

Гъстите супи чупе Тази рецепта е на чупе от жито.

Продукти: 4-5 кубчета говежди бульон, 1 праз лук, 3-4 стръка селъри, 1 ч.ч. фасул – най-добре е да намерите червен, само че и с бял става, 2 моркова, нарязани на дребно, филиз джоджен, 3-4 с.л. олио, 1 глава лук, няколко слайса пастърма или филе „ Елена “ – нарязани на фини кубченца, половин ряпа – нарязана на дребни кубчета, 1 кг обелени картофи, 1 ч.ч. ситно нарязано зеле, 2 с.л. лют/сладък червен пипер – сухи чушлета, нарязани или счукани на едро, 1 с.л. надробен чесън, половин кг жито (най-добре грухана пшеница – зърната да са натрошени, счукани). Накиснете житото и боба от предната вечер в студена вода. Пригответе най-малко 2,5 л парещ бульон. В мазнината запържете ситно нарязания лук, селъри, морковите, праза – нарязан на колелца. Когато се сотират добре зеленчуците, прибавете сухите чушлета и чесъна, разбъркайте добре и залейте с горещия бульон. Добавете боба, зелето, картофите, частите филе/пастърма, ряпата и пшеницата, оставете на ниска температура да покъкри, до момента в който бобът омекне изцяло. От време на време разбъркайте, с цел да ви се получи гладка консистенция. Трябва да се получи гъста крем чорба. Овкусете със сол и надробен пипер, ситно нарязан свеж или изсъхнал джоджен и гарнирайте с колелца праз лук.
И за десерт ще ви предложа доста известното

„ Печено мляко “ или лече асада Това е вариация на нашия общоизвестен крем-карамел, само че с екзотична нотка.

Продукти: 1 консервена кутия (стандартните са по 397 г) кондензирано мляко, 1 кутия сгъстено (евапорирано мляко) - това е малко прочут артикул в България, само че към този момент може да се откри в огромните вериги супери. 60% от водата на това мляко е отстранено и се получава консистенция с огромна плътност. Ако желаете да си го приготвите в домашни условия, кипнете 1 л мляко в съд с дебело дъно, след това намалете температурата на приблизително и оставете най-малко час и половина, като постоянно разбърквайте, с цел да не ви загори на дъното и да не се получи сметана. След това прецедете през фина цедилка или марля. За „ Печеното мляко” ще ви трябват и 4 яйца, настърганата кора на 1 лимон/лайм, 1 ч.л. сок от лимон/лайм, 1 прахче ванилия и 1 ч.ч. захар.

Смесете двете млека, разделете жълтъците от белтъците, като разбиете жълтъците с 2-3 с.л. от млечната примес до цялостно инкорпориране. Белтъците разбийте с лимоновия сок на твърда пяна. Смесете деликатно белтъчния сняг с жълтъците и млеката, като бъркате деликатно с шпатула. Овкусете с настъргания лимон и ванилията. Захарта я разтопете с 1-2 ч.л. вода в съд с дебело дъно да стане на течен карамел и облейте с него огнеупорна форма или от йена глас. Изсипете след това вътре сместа и поставете формата в различен съд, цялостен с леко затоплена вода, само че по този начин, че водата да не доближава до ръба на формата. Трябва да остане най-малко 1/3 разстояние непокрито до върха на формата, с цел да не влезе водата вътре, до момента в който се пече фланът. Може да употребявате вместо огромна формичка и дребни – самостоятелни. Поставете деликатно тавата с водата и формата в авансово загрята на 150-160 С фурна и печете най-малко 30 мин или до подготвеност. Оставете да изстине и тогава обърнете крема върху поднос. Поднесете, като поръсите с малко настъргана кора от лимон/лайм.

Надявам се да съм съумяла да ви пренеса най-малко за малко в царството на инките и да събудя интереса ви към тази антична и непозната страна!