България има недостиг от 340 лекари в спешната помощ, но парамедици не се предлагат
В България липсват 340 лекари в Спешната помощ, само че никой не предлага част от местата да се заемат от парамедици, сочи разбор на Съюза на парамедиците в България. Данните са на база питане по Закона за достъп до социална информация до Министерството на здравеопазването (МЗ) и Центъра за незабавна здравна помощ (ЦСМП).
В София свободните места са 102 или над 40% от всички, в Силистра неналичието е в размер на 60 на 100, в Монтана, Кюстендил, Варна, Русе и Сливен не доближават над 30% медици в Спешната помощ. През летния сезон в Бургас липсват 20 фелдшери, а популацията доближава до 2 млн. души. Най-малък дефицит се следи в Кърджали, Стара Загора и Перник.
Има дни, в които цели регионални градове остават без нито един лекарски екип. Смолян, Благоевград, Ямбол, Велико Търново разчитат на едвам 4–6 коли за спешна помощ за целия град и близките села. В цялата страна има трайно незаети 340 лекарски места. Въпреки увеличеното заплащане, лекарите изрично отхвърлят да работят в Спешната помощ, а с незаетите бройки не се прави нищо, пишат още от Съюза на парамедиците.
„ Причината не е единствено в парите, а в хаоса, унизителните условия, неналичието на вероятност и връзка, свързаността сред екипите, лечебните заведения и полицията. Не се провеждат годишни образования, няма съвременни лекарства, няма държавна политика за продължаващо здравно обучение, а хората са оставени да се борят сами в система, която ги изцежда и обезкуражава “, показва доктор Теодор Цанков, реаниматор и зам.-председател на Съюза.
Оказва се, че като се изключи че не се трансформират в места за парамедици, свободните бройки са недостъпни и за лекари на цивилен контракт, поради бюрократични правила.
От Съюза на парамедиците упорстват за законодателна промяна, която да разрешава назначението на парамедици с явен стандарт за тяхната активност, опция лекари да дежурят на цивилен контракт и гъвкави модели на претовареност.
Сред предложенията са още специализантите държавна поръчка да поставят най-малко три добре платени наряди в ЦСМП на месец. Според Съюза на парамедиците щатните написания в системата на Спешната помощ не отразяват действителността. Времето за идване на екип – 8-10 мин. в града и 20 мин. в селата, е заблуда, допълват парамедиците.
България е десетилетия обратно от европейските стандарти – и по брой екипи, и по съоръжение, и по условия за личния състав. За действителна смяна са нужни както фрапантно нарастване на финансирането и делене на незабавните от неотложни повиквания, по този начин и инвестиция в човешки запас – посредством почтени условия на труд и продължаващо образование, пишат още от Съюза на парамедиците.
В началото на годината от Съюза предложиха парамедици да бъдат назначавани в учебните заведения, като това ще помогне за решаването на рецесията с неналичието на медицински сестри.
Техен разбор демонстрира, че в учебните заведения най-честите произшествия са контузии и неотложни положения. Парамедиците са квалифицирани точно в оказването на първа помощ. Наредбата за здравните кабинети в учебните заведения обаче лимитира учебните управления да наемат единствено медицински сестри и фелдшери. Според организацията в България не доближават 30 000 медицински сестри, а специалността „ фелдшер “ към този момент не съществува – сменена е от „ лекарски помощник “. Поради тази причина има и образователни заведения, които не могат да обезпечат нужното „ здравно лице “.
В София свободните места са 102 или над 40% от всички, в Силистра неналичието е в размер на 60 на 100, в Монтана, Кюстендил, Варна, Русе и Сливен не доближават над 30% медици в Спешната помощ. През летния сезон в Бургас липсват 20 фелдшери, а популацията доближава до 2 млн. души. Най-малък дефицит се следи в Кърджали, Стара Загора и Перник.
Има дни, в които цели регионални градове остават без нито един лекарски екип. Смолян, Благоевград, Ямбол, Велико Търново разчитат на едвам 4–6 коли за спешна помощ за целия град и близките села. В цялата страна има трайно незаети 340 лекарски места. Въпреки увеличеното заплащане, лекарите изрично отхвърлят да работят в Спешната помощ, а с незаетите бройки не се прави нищо, пишат още от Съюза на парамедиците.
„ Причината не е единствено в парите, а в хаоса, унизителните условия, неналичието на вероятност и връзка, свързаността сред екипите, лечебните заведения и полицията. Не се провеждат годишни образования, няма съвременни лекарства, няма държавна политика за продължаващо здравно обучение, а хората са оставени да се борят сами в система, която ги изцежда и обезкуражава “, показва доктор Теодор Цанков, реаниматор и зам.-председател на Съюза.
Оказва се, че като се изключи че не се трансформират в места за парамедици, свободните бройки са недостъпни и за лекари на цивилен контракт, поради бюрократични правила.
От Съюза на парамедиците упорстват за законодателна промяна, която да разрешава назначението на парамедици с явен стандарт за тяхната активност, опция лекари да дежурят на цивилен контракт и гъвкави модели на претовареност.
Сред предложенията са още специализантите държавна поръчка да поставят най-малко три добре платени наряди в ЦСМП на месец. Според Съюза на парамедиците щатните написания в системата на Спешната помощ не отразяват действителността. Времето за идване на екип – 8-10 мин. в града и 20 мин. в селата, е заблуда, допълват парамедиците.
България е десетилетия обратно от европейските стандарти – и по брой екипи, и по съоръжение, и по условия за личния състав. За действителна смяна са нужни както фрапантно нарастване на финансирането и делене на незабавните от неотложни повиквания, по този начин и инвестиция в човешки запас – посредством почтени условия на труд и продължаващо образование, пишат още от Съюза на парамедиците.
В началото на годината от Съюза предложиха парамедици да бъдат назначавани в учебните заведения, като това ще помогне за решаването на рецесията с неналичието на медицински сестри.
Техен разбор демонстрира, че в учебните заведения най-честите произшествия са контузии и неотложни положения. Парамедиците са квалифицирани точно в оказването на първа помощ. Наредбата за здравните кабинети в учебните заведения обаче лимитира учебните управления да наемат единствено медицински сестри и фелдшери. Според организацията в България не доближават 30 000 медицински сестри, а специалността „ фелдшер “ към този момент не съществува – сменена е от „ лекарски помощник “. Поради тази причина има и образователни заведения, които не могат да обезпечат нужното „ здравно лице “.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ