Проект на силистренска неправителствена организация ще инициира законодателно промени във връзка с домашното насилие
В България като цяло и, в частност - в Силистренско, продължава почналият доскоро повече от една година план „ Социалнопсихологическа биография на насилието в българското семейство и интерпретиране на етнопсихологическите особености по отношение на европейските полезности и политики ”, оповестиха от Сдружение с нестопанска цел Женско съдружие „ Екатерина Каравелова “, бенефициент в плана с сътрудник Великотърновския университет „ Св. св. Кирил и Методий ”. Проектът се извършва с финансова поддръжка предоставена от Исландия,Лихтенщайн и Норвегия, по линия на Финансовия механизъм на ЕИП, като неговияткрай е 19 януари 2024 година
С дейностите по плана на процедура се изследват аргументите, следствията и вероятните подходи за попречване на насилието,основано на пола, и по отношение на равенството във връзка с пола, като самодейността е ориентирана на вниманието на политици на национално и европейско равнище, както и на академични институции.В интервала август – ноември 2021 бе извършенот.нар. теоретично проучване на българското семейство, съдържащо данни и обстоятелства за насилието и взаимоотношенията в местен, народен, етнически и трансгенерационен проект.
От проучването излиза наяве, че главните групи фактори, предпоставящи домашно принуждение, учредено на пола, са в разнообразни посоки. Например, тези от културно естество включват патриархални и сексистки възгледи, половите стандарти и предразсъдъци; нормативни упования за женственост и мъжественост; социализиране на пола; схващане на фамилната сфера като частна и безусловно под мъжка власт; религиозни и исторически традиции; половост, обвързвана с концепцията за така наречен фамилна чест и така нататък
В казуса са видяни и правни фактори – да бъдеш жертва на домашно принуждение, учредено на пола, се възприема в доста общества като срамно и слабо(много дами и деца към момента се считат за отговорни за привличането на принуждение против себе си посредством свое държание в разнообразни житейски ситуации). Доскоро законът в някои страни към момента разграничава публично и частно пространство, което прави дамите изключително уязвими към домашно принуждение. Докато множеството форми на домашното принуждение, учредено на пола, са криминализирани в множеството европейски страни, практиките на правоприлагаето в доста случаи са в интерес на причинителите. Това оказва помощ да се отчетат ниски равнища на доверие в обществените органи и е реалност, че множеството от тези закононарушения остават недекларирани.
Има и стопански фактори – неналичието на приходи в фамилията като цяло прави извънредно мъчно жертвите да се измъкнат от своята фамилна среда. Когато безработицата и бедността засягат мъжете, това също може да ги накара да отстояват своята неустрашимост посредством насилствени средства. Намират се и образци за политически фактори – тематиката за насилието, учредено на пола, в някои случаи се смята за неважна, заради което не се отделят задоволително запаси и внимание на въпроса.
Най-честите резултати от психическата корист при дамите жертви са: 7 от 10 психически измъчвани дами демонстрират признаци на посттравматично стресово разстройство (ПТСР)и/или депресия;жените, страдащи от психическо принуждение, са доста по-склонни да оповестяват за неприятно физическо и психическо здраве, както и да са с повече от 5 визити при доктор през последните години; психическата корист е по-силен прогностичен периметър за ПТСР, в сравнение с физическото принуждение измежду дамите. Животът в насилническа фамилна среда като потърпевш (жертва или свидетел) води до две извънредно негативни следствия: причина е за образуване на настройки за насилническо поведение(потенциален принудител т.е. всеки, расъл в сходна среда); причина е и за дисторция на личността.
Психологическите характерности, които преобладават в личностния профил на насилника, най-често са:лица с ниска самокритика, обезщетена в идеализиране на физическото предимство като средство за покоряване на хората, с които общува; лица с прочувствена нестабилност, водеща до липса на хладнокръвие в екстремална обстановка (конфликт, стрес, загуба); лица с краен егоцентризъм при угаждане на личните потребности и подготвеност непременно да се „ вземе своето “; лица със засилена настъпателност и свирепост (с дефицити в способите за приемане и прошка); лица, смятащи се за недосегаеми – отмъстителни и изпълнени с ненавист, към всеки, който се изпречи на пътя им; лица с примитивно схващане за дамата и нейната роля в фамилията и обществения живот на обществото;лица с алкохолна и друга корист с вещества; постоянно демонстриращ експанзия и садизъм към домашни любимци;с невисок надзор на гнева и с недостиг на уменията за ръководство на гнева.
По-значими модерни фактори на средата (външни за индивида), които ускоряват наклонността за практикуване на принуждение от страна на българите сао социално-икономическата рецесия – фактор, грозящ физическото оцеляване на обособени жители или цели фамилиите и пораждащ духовно обезверяване;средствата за всеобща информация са фактор, който грозящ построяването на ценностна система у подрастващите и в прочут смисъл дразнещ потребление на насилието като механизъм за решение на спорове или за бързо завоюване на триумф.
Глобализацията е фактор, грозящ себереализицията на личността: в световното общество човек осъзнава своето несъвършенство и по-често изпада в меланхолия, израз на духовната незадоволеност. Отчуждението е фактор, който заплашва сплотеността на общността като група и дразнещ неустановеност и съмнение към външният свят на ниво персона. Социалната аномия, т.е.изкореняването или разпадането на всевъзможни морални полезности, стандарти или насоки, които хората да следвае фактор, грозящ съхраняването на духовната еднаквост, а това се отразява най-вече регресивно на човешкия жанр.
В 14 области на страната, определени по присъщи особености в социално-икономически аспект и фолклор, към този момент е реализацията на проучването. То става посредством директен контакт с хората по метода на така наречен фокус групи по отношение на полово-ролевите стандарти и взаимоотношенията в българското семейство все още. Факт са дейностите, извършени във областите София, София – град, Монтана, Смолян, Силистра, Шумен, Ловеч, Перник, Велико Търново, Сливен, Пазарджик,Варна и Пловдив. Модератори на срещите са преподаватели в катедра „ Психология ” към Великотърновския университет.
В интервала м. ноември 2022 – м. февруари 2023 година следва разбор на получените данни от извършените проучвания и правене на два броя наръчници на негова база – насоката им е предварителна защита и намеса на домашното принуждение. Първият ще е ориентиран към помагащите специалности и просветителни институции, а вторият – към обществени персони, влияещи на политиката в региона на домашното принуждение и насилието, учредено на пола.
В следващ интервал – м. март – м. май 2023 година следва онлайн интернационална научна конференция за по-широко разискване на проблемите, свързани с принуждение, учредено на пола, и тъждество във връзка с пола.За присъединяване ще бъдат поканени учени от български и задгранични университети. Участниците ще показват отчети по тематиката, което ще даде опция за запознаване на научната общественост със спецификата на насилието учредено на пола в другите страни. Докладите ще бъдат събрани в алманах, който ще се даде в електронен вид на участниците в конференцията. Сборникът ще бъде отпечатан в тираж 200 бр., които ще се разпространят измежду библиотеки в България.
Също в развой на подготовка със съдействието на български евродепутат, член на комисията, работна среща, планувана за интервала м. юни – м. август сл. година в Комисия по правата на дамите и равенството сред половете (SEMM) към Европейския парламент. За присъединяване в нея ще бъде образувана делегация от 6 души, взели участие директно в осъществяване на дейностите по плана. Работни срещи са замислени в Народното събрание на Република България с представители на Комисия по правни въпроси, Комисия по образованието и науката, Комисия по труда, обществената и демографска политика.
С дейностите по плана на процедура се изследват аргументите, следствията и вероятните подходи за попречване на насилието,основано на пола, и по отношение на равенството във връзка с пола, като самодейността е ориентирана на вниманието на политици на национално и европейско равнище, както и на академични институции.В интервала август – ноември 2021 бе извършенот.нар. теоретично проучване на българското семейство, съдържащо данни и обстоятелства за насилието и взаимоотношенията в местен, народен, етнически и трансгенерационен проект.
От проучването излиза наяве, че главните групи фактори, предпоставящи домашно принуждение, учредено на пола, са в разнообразни посоки. Например, тези от културно естество включват патриархални и сексистки възгледи, половите стандарти и предразсъдъци; нормативни упования за женственост и мъжественост; социализиране на пола; схващане на фамилната сфера като частна и безусловно под мъжка власт; религиозни и исторически традиции; половост, обвързвана с концепцията за така наречен фамилна чест и така нататък
В казуса са видяни и правни фактори – да бъдеш жертва на домашно принуждение, учредено на пола, се възприема в доста общества като срамно и слабо(много дами и деца към момента се считат за отговорни за привличането на принуждение против себе си посредством свое държание в разнообразни житейски ситуации). Доскоро законът в някои страни към момента разграничава публично и частно пространство, което прави дамите изключително уязвими към домашно принуждение. Докато множеството форми на домашното принуждение, учредено на пола, са криминализирани в множеството европейски страни, практиките на правоприлагаето в доста случаи са в интерес на причинителите. Това оказва помощ да се отчетат ниски равнища на доверие в обществените органи и е реалност, че множеството от тези закононарушения остават недекларирани.
Има и стопански фактори – неналичието на приходи в фамилията като цяло прави извънредно мъчно жертвите да се измъкнат от своята фамилна среда. Когато безработицата и бедността засягат мъжете, това също може да ги накара да отстояват своята неустрашимост посредством насилствени средства. Намират се и образци за политически фактори – тематиката за насилието, учредено на пола, в някои случаи се смята за неважна, заради което не се отделят задоволително запаси и внимание на въпроса.
Най-честите резултати от психическата корист при дамите жертви са: 7 от 10 психически измъчвани дами демонстрират признаци на посттравматично стресово разстройство (ПТСР)и/или депресия;жените, страдащи от психическо принуждение, са доста по-склонни да оповестяват за неприятно физическо и психическо здраве, както и да са с повече от 5 визити при доктор през последните години; психическата корист е по-силен прогностичен периметър за ПТСР, в сравнение с физическото принуждение измежду дамите. Животът в насилническа фамилна среда като потърпевш (жертва или свидетел) води до две извънредно негативни следствия: причина е за образуване на настройки за насилническо поведение(потенциален принудител т.е. всеки, расъл в сходна среда); причина е и за дисторция на личността.
Психологическите характерности, които преобладават в личностния профил на насилника, най-често са:лица с ниска самокритика, обезщетена в идеализиране на физическото предимство като средство за покоряване на хората, с които общува; лица с прочувствена нестабилност, водеща до липса на хладнокръвие в екстремална обстановка (конфликт, стрес, загуба); лица с краен егоцентризъм при угаждане на личните потребности и подготвеност непременно да се „ вземе своето “; лица със засилена настъпателност и свирепост (с дефицити в способите за приемане и прошка); лица, смятащи се за недосегаеми – отмъстителни и изпълнени с ненавист, към всеки, който се изпречи на пътя им; лица с примитивно схващане за дамата и нейната роля в фамилията и обществения живот на обществото;лица с алкохолна и друга корист с вещества; постоянно демонстриращ експанзия и садизъм към домашни любимци;с невисок надзор на гнева и с недостиг на уменията за ръководство на гнева.
По-значими модерни фактори на средата (външни за индивида), които ускоряват наклонността за практикуване на принуждение от страна на българите сао социално-икономическата рецесия – фактор, грозящ физическото оцеляване на обособени жители или цели фамилиите и пораждащ духовно обезверяване;средствата за всеобща информация са фактор, който грозящ построяването на ценностна система у подрастващите и в прочут смисъл дразнещ потребление на насилието като механизъм за решение на спорове или за бързо завоюване на триумф.
Глобализацията е фактор, грозящ себереализицията на личността: в световното общество човек осъзнава своето несъвършенство и по-често изпада в меланхолия, израз на духовната незадоволеност. Отчуждението е фактор, който заплашва сплотеността на общността като група и дразнещ неустановеност и съмнение към външният свят на ниво персона. Социалната аномия, т.е.изкореняването или разпадането на всевъзможни морални полезности, стандарти или насоки, които хората да следвае фактор, грозящ съхраняването на духовната еднаквост, а това се отразява най-вече регресивно на човешкия жанр.
В 14 области на страната, определени по присъщи особености в социално-икономически аспект и фолклор, към този момент е реализацията на проучването. То става посредством директен контакт с хората по метода на така наречен фокус групи по отношение на полово-ролевите стандарти и взаимоотношенията в българското семейство все още. Факт са дейностите, извършени във областите София, София – град, Монтана, Смолян, Силистра, Шумен, Ловеч, Перник, Велико Търново, Сливен, Пазарджик,Варна и Пловдив. Модератори на срещите са преподаватели в катедра „ Психология ” към Великотърновския университет.
В интервала м. ноември 2022 – м. февруари 2023 година следва разбор на получените данни от извършените проучвания и правене на два броя наръчници на негова база – насоката им е предварителна защита и намеса на домашното принуждение. Първият ще е ориентиран към помагащите специалности и просветителни институции, а вторият – към обществени персони, влияещи на политиката в региона на домашното принуждение и насилието, учредено на пола.
В следващ интервал – м. март – м. май 2023 година следва онлайн интернационална научна конференция за по-широко разискване на проблемите, свързани с принуждение, учредено на пола, и тъждество във връзка с пола.За присъединяване ще бъдат поканени учени от български и задгранични университети. Участниците ще показват отчети по тематиката, което ще даде опция за запознаване на научната общественост със спецификата на насилието учредено на пола в другите страни. Докладите ще бъдат събрани в алманах, който ще се даде в електронен вид на участниците в конференцията. Сборникът ще бъде отпечатан в тираж 200 бр., които ще се разпространят измежду библиотеки в България.
Също в развой на подготовка със съдействието на български евродепутат, член на комисията, работна среща, планувана за интервала м. юни – м. август сл. година в Комисия по правата на дамите и равенството сред половете (SEMM) към Европейския парламент. За присъединяване в нея ще бъде образувана делегация от 6 души, взели участие директно в осъществяване на дейностите по плана. Работни срещи са замислени в Народното събрание на Република България с представители на Комисия по правни въпроси, Комисия по образованието и науката, Комисия по труда, обществената и демографска политика.
Източник: dnews.bg
КОМЕНТАРИ