Три дена кървиш, но психическата травма остава. Защо изнасилването на мъже е табу в България
В България изнасилването на мъже е тематика табу. Тя е една от единствено трите страни в Европейски Съюз, в чието законодателство то не съществува. Една същинска история обаче демонстрира какви могат да бъдат следствията за един изнасилен мъж. И по какъв начин стигмата и предразсъдъците водят до несъответстващо правораздаване.
Какво значи „ обезчестяване “? Отговорът наподобява елементарен, само че страните от Европейския съюз не могат да се обединят към обща формулировка. В центъра на разногласията е въпросът дали неналичието на единодушие е задоволителна, с цел да се приказва за обезчестяване.
Има обаче и различен проблем, за който рядко се приказва. Дебатите за изнасилването нормално се водят в подтекста на насилието против дами. Но, съгласно чието законодателство могат да бъдат изнасилвани единствено дамите, но не и мъжете. Това са България , Кипър и Словакия .
Според българския Наказателен кодекс за изнасилването е съвкупление с жена, която е лишена от опция за самозащита и не е съгласна, принудена е със мощ или закани или е в безпомощно положение.
„ Съвкупление “ ще рече пенетрация на пениса във вагината. Тоест при тази формулировка се изключват други разновидности на принудително навлизане. Не се позволява и че жена би могла да изнасили мъж.
Животът на един изнасилен мъж в България
Нека го назовем Иван. Името е измислено, само че историята му е същинска. Днес той е на междинна възраст и е управител в интернационална компания. И съвсем никой няма визия какво е претърпял.
В началото на 90-те Иван е възпитаник в елитна столична гимназия. Тогава се случва нещо, което белязва целия му живот. Иван отива на ваучър, където се озовава самичък измежду група непознати мъже. Те го изнасилват неведнъж и го държат заключен повече от денонощие. Мисли, че ще го убият, само че най-после съумява да си тръгне.
Това групово обезчестяване е първият полов опит на Иван.
Заради контузията част от спомените му се губят. Не е сигурен какъв брой тъкмо са били мъжете и помни лицето единствено на един от тях. Струва му се, че е бил по-голям, само че като реконструираме събитията, стигаме до извода, че би трябвало да е бил на 15-16 години.
Прибира се вкъщи и влиза в банята. Разказва ми, че тогава персонално е претърпял „ филмовото факсимиле с безкрайния душ “ след обезчестяване.
Питам го за физическите контузии. „ Три дни кървиш и ти минава “, дава отговор, само че прибавя, че сериозните контузии са не тези, а психическите.
Размерът на следствията
Повече от 15 години Иван не намира сили да опише на никого за изнасилването. Опитва се да компенсира контузията с учене и става още по-добър и порядъчен възпитаник. Той е от младежите, които съгласно учителите „ не основават проблеми “.
Ала ученето не може да го избави от спомените, срама, възприятието за виновност и самоомразата. Иван изпада в меланхолия. Тръгва по психолози, само че те не могат да му оказват помощ, тъй като той не може да им каже какъв е казусът.
Иван взема решение да се самоубие. Проучва разнообразни способи по какъв начин да постави завършек на живота си. Иска да почине „ красиво “, тъй че външният му тип да не уплаши в допълнение родителите му, когато го намерят. Избира си един способ и… това някак го успокоява. Знаейки, че е взел решение, той незабелязано стартира да отсрочва момента на осъществяването му.
Вече в зрелост Иван събира сили да опише на непосредствен човек за изнасилването. Среща схващане и приемане, което му оказва помощ да стартира да приема самичък себе си. После споделя и с втори, и с трети. Така намира от ден на ден поддръжка.
Но суицидната меланхолия е постоянно на една ръка разстояние. В някои интервали го обзема, в други Иван е съвсем благополучен, а тя се е спотаила надълбоко, само че в никакъв случай не си отива изцяло.
Иван все по този начин не върви на психолог. Шегува се, че случай като неговия ще е „ таралеж в гащите “ за терапевта, който ще се чуди по какъв начин след всичко претърпяно „ аз съм още жив и от малко малко работещ “.
Табу, стигма, предубеждения и нищожна статистика
Иван напълно не е единственият изнасилен мъж, който не е докладвал публично за претърпяното. Заради срама и стигмата и доста дами не оповестяват, че са станали обект на полово принуждение, само че във връзка с мъжете съществува и табу върху тематиката. Особено в страни като България, в които изнасилените мъже по закон не съществуват.
Че мъж не може да бъде изнасилен, е единствено един от многото предубеждения по отношение на половото принуждение над мъже.
Един от най-разпространените предубеждения е, че в случай че причинителите са мъже, те са хомосексуални. Това не е правилно, тъй като половото принуждение постоянно е проява на власт, а не въпросна полова ориентировка. То всеобщо се случва по време на война, в затвори, институции за деца, религиозни учебни заведения и така нататък
Друг фатализъм е, че в случай че някой е претърпял полово принуждение от страна на мъж или мъже, би трябвало да е хомосексуален. По подобен метод се предпоставя, че жертвата „ си го търси “.
Трети фатализъм е, че единствено мъжете правят полово принуждение, а дамите – не. Макар и по-рядко, срещат се и полови насилнички – както във връзка с мъже, по този начин и по отношение на други дами.
По делът мъжете измежду всички докладвали полово принуждение в полицията в 16 европейски страни варира от 4,4% в Гърция до 23,4% в Ирландия.
Това не значи безусловно, че в Гърция мъжете са в по-малка степен изложени на полово принуждение, а по-скоро е знак, че в Ирландия тематиката не е табу, или най-малко не в такава степен.
Предразсъдъци, правораздаване и общество
Не единствено законовата наредба на половото принуждение над мъже играе роля върху правосъдните решения, а и предразсъдъците. Ето един образец.
През 2008 година софийски зрелостник убива собствен съученик. Един от причините, които акцентира в своя отбрана, е, че убитият го е подлагал на полов тормоз.
Съдът, като да откри не дали причинителят на убийството е претърпял полово принуждение, а… дали е с хомосексуални пристрастености.
Заключението на доктор Врабчев е, че момчето е хетеросексуално. Той счита, че този факт не значи, че не е претърпяло хомосексуално принуждение. Но съдът не го пита за това, а отхвърля показанията за насилието на съображение на експертизата, че обвиненият не е хомосексуален. И осъжда зрелостника на пожизнен затвор. По-късно присъдата е понижена на 20 години.
Проблемът не е в това дали младежът фактически е претърпял полово принуждение и дали този факт би трябвало да има отношение към присъдата му, а в предразсъдъците на съда. Но когато една тематика е табу в обществото, мъчно можем да чакаме съответно правораздаване.
Може би това, че преди време Иван не се е оплакал за претърпяното обезчестяване, в действителност го е избавило. Хроничната суицидна меланхолия, която някак е съумял да „ опитоми “, може да е за предпочитане пред общественото отказване, неразбирането и подигравките. Поне до момента в който не се разчупи табуто.
* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Какво значи „ обезчестяване “? Отговорът наподобява елементарен, само че страните от Европейския съюз не могат да се обединят към обща формулировка. В центъра на разногласията е въпросът дали неналичието на единодушие е задоволителна, с цел да се приказва за обезчестяване.
Има обаче и различен проблем, за който рядко се приказва. Дебатите за изнасилването нормално се водят в подтекста на насилието против дами. Но, съгласно чието законодателство могат да бъдат изнасилвани единствено дамите, но не и мъжете. Това са България , Кипър и Словакия .
Според българския Наказателен кодекс за изнасилването е съвкупление с жена, която е лишена от опция за самозащита и не е съгласна, принудена е със мощ или закани или е в безпомощно положение.
„ Съвкупление “ ще рече пенетрация на пениса във вагината. Тоест при тази формулировка се изключват други разновидности на принудително навлизане. Не се позволява и че жена би могла да изнасили мъж.
Животът на един изнасилен мъж в България
Нека го назовем Иван. Името е измислено, само че историята му е същинска. Днес той е на междинна възраст и е управител в интернационална компания. И съвсем никой няма визия какво е претърпял.
В началото на 90-те Иван е възпитаник в елитна столична гимназия. Тогава се случва нещо, което белязва целия му живот. Иван отива на ваучър, където се озовава самичък измежду група непознати мъже. Те го изнасилват неведнъж и го държат заключен повече от денонощие. Мисли, че ще го убият, само че най-после съумява да си тръгне.
Това групово обезчестяване е първият полов опит на Иван.
Заради контузията част от спомените му се губят. Не е сигурен какъв брой тъкмо са били мъжете и помни лицето единствено на един от тях. Струва му се, че е бил по-голям, само че като реконструираме събитията, стигаме до извода, че би трябвало да е бил на 15-16 години.
Прибира се вкъщи и влиза в банята. Разказва ми, че тогава персонално е претърпял „ филмовото факсимиле с безкрайния душ “ след обезчестяване.
Питам го за физическите контузии. „ Три дни кървиш и ти минава “, дава отговор, само че прибавя, че сериозните контузии са не тези, а психическите.
Размерът на следствията
Повече от 15 години Иван не намира сили да опише на никого за изнасилването. Опитва се да компенсира контузията с учене и става още по-добър и порядъчен възпитаник. Той е от младежите, които съгласно учителите „ не основават проблеми “.
Ала ученето не може да го избави от спомените, срама, възприятието за виновност и самоомразата. Иван изпада в меланхолия. Тръгва по психолози, само че те не могат да му оказват помощ, тъй като той не може да им каже какъв е казусът.
Иван взема решение да се самоубие. Проучва разнообразни способи по какъв начин да постави завършек на живота си. Иска да почине „ красиво “, тъй че външният му тип да не уплаши в допълнение родителите му, когато го намерят. Избира си един способ и… това някак го успокоява. Знаейки, че е взел решение, той незабелязано стартира да отсрочва момента на осъществяването му.
Вече в зрелост Иван събира сили да опише на непосредствен човек за изнасилването. Среща схващане и приемане, което му оказва помощ да стартира да приема самичък себе си. После споделя и с втори, и с трети. Така намира от ден на ден поддръжка.
Но суицидната меланхолия е постоянно на една ръка разстояние. В някои интервали го обзема, в други Иван е съвсем благополучен, а тя се е спотаила надълбоко, само че в никакъв случай не си отива изцяло.
Иван все по този начин не върви на психолог. Шегува се, че случай като неговия ще е „ таралеж в гащите “ за терапевта, който ще се чуди по какъв начин след всичко претърпяно „ аз съм още жив и от малко малко работещ “.
Табу, стигма, предубеждения и нищожна статистика
Иван напълно не е единственият изнасилен мъж, който не е докладвал публично за претърпяното. Заради срама и стигмата и доста дами не оповестяват, че са станали обект на полово принуждение, само че във връзка с мъжете съществува и табу върху тематиката. Особено в страни като България, в които изнасилените мъже по закон не съществуват.
Че мъж не може да бъде изнасилен, е единствено един от многото предубеждения по отношение на половото принуждение над мъже.
Един от най-разпространените предубеждения е, че в случай че причинителите са мъже, те са хомосексуални. Това не е правилно, тъй като половото принуждение постоянно е проява на власт, а не въпросна полова ориентировка. То всеобщо се случва по време на война, в затвори, институции за деца, религиозни учебни заведения и така нататък
Друг фатализъм е, че в случай че някой е претърпял полово принуждение от страна на мъж или мъже, би трябвало да е хомосексуален. По подобен метод се предпоставя, че жертвата „ си го търси “.
Трети фатализъм е, че единствено мъжете правят полово принуждение, а дамите – не. Макар и по-рядко, срещат се и полови насилнички – както във връзка с мъже, по този начин и по отношение на други дами.
По делът мъжете измежду всички докладвали полово принуждение в полицията в 16 европейски страни варира от 4,4% в Гърция до 23,4% в Ирландия.
Това не значи безусловно, че в Гърция мъжете са в по-малка степен изложени на полово принуждение, а по-скоро е знак, че в Ирландия тематиката не е табу, или най-малко не в такава степен.
Предразсъдъци, правораздаване и общество
Не единствено законовата наредба на половото принуждение над мъже играе роля върху правосъдните решения, а и предразсъдъците. Ето един образец.
През 2008 година софийски зрелостник убива собствен съученик. Един от причините, които акцентира в своя отбрана, е, че убитият го е подлагал на полов тормоз.
Съдът, като да откри не дали причинителят на убийството е претърпял полово принуждение, а… дали е с хомосексуални пристрастености.
Заключението на доктор Врабчев е, че момчето е хетеросексуално. Той счита, че този факт не значи, че не е претърпяло хомосексуално принуждение. Но съдът не го пита за това, а отхвърля показанията за насилието на съображение на експертизата, че обвиненият не е хомосексуален. И осъжда зрелостника на пожизнен затвор. По-късно присъдата е понижена на 20 години.
Проблемът не е в това дали младежът фактически е претърпял полово принуждение и дали този факт би трябвало да има отношение към присъдата му, а в предразсъдъците на съда. Но когато една тематика е табу в обществото, мъчно можем да чакаме съответно правораздаване.
Може би това, че преди време Иван не се е оплакал за претърпяното обезчестяване, в действителност го е избавило. Хроничната суицидна меланхолия, която някак е съумял да „ опитоми “, може да е за предпочитане пред общественото отказване, неразбирането и подигравките. Поне до момента в който не се разчупи табуто.
* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ