В България имаме добро здравеопазване на европейско ниво, което е

В България имаме положително опазване на здравето на европейско равнище, което е извънредно налично. Това е реалност, защото доста от българските жители, които живеят в Европа, се връщат в България да се лекуват. Проблемът е по какъв начин реализираме това качество.

Това сподели зам.-председателят на БЛС доктор Иван Маджаров пред bTV във връзка

„ Не отхвърляме, че има районни несъответствия в системата, несъответствия във финансирането на обособени потребности, и това е за сметка на работещите в системата и за сметка на пациентите. Вместо да признаем, че финансирането на опазването на здравето у нас не е на европейско равнище, продължаваме да приказваме с безспорни цифри. Когато обаче приказваме за милиарди, забравяме да кажем, че приблизително на човек в Европа се поставят 3000 евро за опазване на здравето, а в България – към 1000 евро. Средно в Европа е над 10% здравноосигурителната вноска, а в България е 8%. Няма по какъв начин да не се дават милиарди, само че те са три пъти по-малко от милиардите, които се дават в Европа, и са незадоволителни “, сподели още той.

Във връзка с установени от Министерството на здравеопазването, доктор Маджаров съобщи, че има разнообразни аргументи за това.

„ Това са медикаменти за редки заболявания и има разпоредба, която разрешава тяхното потребление макар неналичието на регистрация в ПЛС у нас. Лекарите знаят това и ги ползват. Този, който е написал наредбата обаче е оставил управлението на болничното заведение с опцията или да бъде изнудван от търговеца, който доставя медикамента, или самият шеф да не е правилен. Основният проблем обаче е в разпоредбите, които се пишат от страната и се извършват от НЗОК “, сподели той.

Зам.-председателят на БЛС посочи, че такива разлики се регистрират повече от 15 години, а е било редно още при първия случай този, който написа разпоредбите, да ги промени. „ Няма по какъв начин шефът на болничното заведение да знае, че в различен град това лекарство има друга цена. Възможността за корист е нормативно заложена “, сподели доктор Маджаров.

Той добави, че БЛС доста пъти е осветлявал проблемите, заложени в нормативната уредба. „ Например се споделя, че правото на избор на пациента къде да се лекува е нещо неправилно. Напротив – това е едно от най-хубавите неща на системата, само че разпоредбите за надзор са архаични. Пациентът отива при съответен доктор, той регистрира лекуването по правила от преди 20 години, а след два месеца НЗОК ревизира тази активност, само че на хартия. За да бъде тази система ефикасна, би трябвало да има опция за верификация на осъществената активност от пациента. Всеки пациент би трябвало да има електронна здравна карта и да удостовери посредством своето електронно досие, че фактически е получил описаната здравна помощ. Тогава евентуално ще се окаже, че потребностите на популацията са доста по-големи, в сравнение с твърди страната, криейки се зад това, че има доста злоупотреби. Нека премахнем злоупотребите, да има политическа воля това да се случи “, сподели доктор Маджаров.

По думите му обаче даже това да се случи, в случай че здравната вноска остане 8%, няма да може да бъдат задоволени всички потребности на пациентите. „ Продължаващото лекуване след дейното в България не е въобще застъпено и това би трябвало да се промени “, сподели зам.-председателят на БЛС. Той напомни, че при старта на промяната е заложено здравната вноска да стане 12% сега, в който НЗОК стартира да заплаща всички действия.