Дълъг въжен мост или единственият път към наше село, където времето е спряло
В България има от ден на ден села с малко и непрекъснато намаляващо население. Те обаче резервират своя сексапил по един или различен метод.
Едно от тях е кърджалийското село Лисиците. То се намира на към 8 км от Кърджали, но до него може да се стигне единствено с лодка по язовир Студен бунар или по най-дългият в България въжен мост.
Според последното национално броене от предходната година - популацията на селото е едвам 29 души.
Лисиците безусловно е откъснато по света и няма път, който води до там.
Всички пътища до селото са останали под водата, когато през 1954 година стартират да строят язовира, а преди време мостът е бил на друго място, само че през 1993 година водната буря го отнася.
Вместо асфалт има кози пътечки, а вместо коли - домашни животни. Няма магазин, нито аптеки, нито доктор...улиците са в действителност пътеки, потънали в зеленина и билки, които криволичат сред каменните зидове на къщите.
Основното прехранване на локалните е развъждането на животни и земеделието. Ако някой има потребност от нещо, се постанова да премине моста и да иде до града. Те живеят непретенциозно и са дрюжелюбни към гостите на селото.
Мястото е уместно и за туризъм. Изкачите ли се на някое от възвишенията над селото, ще ви се открие прелестна панорама към въжения мост.
Минавайки по моста, в посока с. Лисиците, зад вас ще видите платото Моняк, на което се намира едноименната цитадела. Можете да я срещнете и с името Монек. Това е една от най-големите и най-високо разположените замъци в Родопите. Изградена е през XII – XIII век и се простира на повърхност от 50 декара. Крепостта Моняк се намира на към 2 км южно от с. Широко поле, тъй че можете да посетите и нея.
Ако добрината е едно от вашите качества, не ходете в село Лисиците с празни ръце. Дори да е малко, безусловно вземете по нещичко за хората, те ще се зарадват и също така ще ви върнат жеста с... букети от чесън и локум.
Едно от тях е кърджалийското село Лисиците. То се намира на към 8 км от Кърджали, но до него може да се стигне единствено с лодка по язовир Студен бунар или по най-дългият в България въжен мост.
Според последното национално броене от предходната година - популацията на селото е едвам 29 души.
Лисиците безусловно е откъснато по света и няма път, който води до там.
Всички пътища до селото са останали под водата, когато през 1954 година стартират да строят язовира, а преди време мостът е бил на друго място, само че през 1993 година водната буря го отнася.
Вместо асфалт има кози пътечки, а вместо коли - домашни животни. Няма магазин, нито аптеки, нито доктор...улиците са в действителност пътеки, потънали в зеленина и билки, които криволичат сред каменните зидове на къщите.
Основното прехранване на локалните е развъждането на животни и земеделието. Ако някой има потребност от нещо, се постанова да премине моста и да иде до града. Те живеят непретенциозно и са дрюжелюбни към гостите на селото.
Мястото е уместно и за туризъм. Изкачите ли се на някое от възвишенията над селото, ще ви се открие прелестна панорама към въжения мост.
Минавайки по моста, в посока с. Лисиците, зад вас ще видите платото Моняк, на което се намира едноименната цитадела. Можете да я срещнете и с името Монек. Това е една от най-големите и най-високо разположените замъци в Родопите. Изградена е през XII – XIII век и се простира на повърхност от 50 декара. Крепостта Моняк се намира на към 2 км южно от с. Широко поле, тъй че можете да посетите и нея.
Ако добрината е едно от вашите качества, не ходете в село Лисиците с празни ръце. Дори да е малко, безусловно вземете по нещичко за хората, те ще се зарадват и също така ще ви върнат жеста с... букети от чесън и локум.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ