Болници точат пари с фалшиви диагнози на деца
В България има свръхприем на деца в лечебните заведения с подправени диагнози и по тази причина наличната статистика за острите положения въобще не би трябвало да бъде употребена при разбора на потребностите на детското опазване на здравето, върху който ще стъпи бъдещата Национална детска болница.
За това предизвести водещият педиатър доцент Рада Маркова във вторник по време на кръгла маса в Народното събрание, на тематика ”Анализ на потребностите за създаване на Национална детска болница ”.
Маркова посочи, че детското опазване на здравето, както и опазването на здравето като цяло у нас, страдат от " превръщане на пирамидата ": преобладават болничните структури и лекуване и липсва задоволително добра и квалифицирана доболнична помощ.
Маркова уточни, че бъдещата Национална детска болница би трябвало да се финансира 100% от страната и да сплоти разпилените сега педиатрични структури в София и България, осигурявайки сложно лекуване. Но и че насочването на деца към нея би трябвало да става по специфични критерии.
" Националната детска болница не може да се финансира от пътеки. Пътечната система би трябвало да бъде забравена за детското опазване на здравето ", акцентира категорично Маркова.
" В България хоспитализациите за деца са от порядъка на 35%-40%, за разлика от европейските страни, където хоспитализациите са сред 3.5 и 4% ", сподели Маркова.
По думите ѝ статистиката за острата патология при децата би трябвало да бъде забравена, тъй като е " подправена отвред ". " СЗО са споделили, че това, което ние даваме като статистика на Европа, е плашещо. Няма дете до 5 години в България, което да не се е разболявало от пневмония ", даде образец Маркова.
Трябва да изградим голям брой педиатрични структури по места, които да са качествени и да действат в доболничната помощ и оттова да се насочват тежките случаи към Националната детска болница болница по избрани критерии, продължи тя.
" Не може всяка пневмония да се лекува в национална детска болница ", съобщи Маркова. По думите ѝ в случай че детската болница се финансира напълно от страната, тогава няма да има проблем с комерсиализацията на обслужването на децата.
Маркова съобщи, че в този момент преглежда ежедневно двегодишни деца, чиято здравна документи е дебела по една педя в следствие от свръххоспитализация и така наречен " опътечване ".
" Стресират се хората за тежки положения, каквито децата нямат, с цел да могат да действат съответните болнични структури. Всеки човек, който е приблизително образован и може да си направи информация или втора консултация, отхвърля хоспитализация ", сподели Маркова. Тя уточни, че 90% от детсокто здравепазване изобщо не би трябвало да доближава до болнични структури.
Маркова направи ангажимента, че данните за хроничните болести при децата са ясни и предвидими и статистиката за тях е елементарно прогнозируема.
Депутатът от Демократична България доктор Александър Симидчиев добави данните за свръххоспитализациите при децата, като заяви, че годишно се правят по 300 000 хоспитализации на деца. 100 000 са хоспитализациите на деца до 1 година, а в същото време годишно у нас се раждат по 50-60 000 бебета.
" Преди да тръгнем към лекуване, би трябвало да създадем съответна диагноза. Част от повода в този момент да се върви крачка напред и крачка обратно е поради недобре дефинирана ясна цел ", уточни той.
Председателят на парламентарната здравна комисия доцент Антон Тонев също съобщи, че е належащо превръщане на пирамидата. Той счита, че у нас има задоволителен запас, който обаче би трябвало да се разходва вярно и това ще разреши реализирането на доста планове като Националната детска болница.
Доц. Боряна Аврамова от детската онкохематология в ИСУЛ разяснява, че анализът на потребностите на детското опазване на здравето е единствената неполитическа тематика от плана за детската болница и интервалът на политическа неустойчивост може да се употребява за спокойното правене на подобен разбор. Тя прикани да се проучат европейските практики при правенето на такива разбори.
Други участници в полемиката се сплотиха към концепцията да се употребява външен опит за правенето на разбора, а не той да се прави в Министерството на здравеопазването заради неналичието на задоволително опит и потенциал.
За това предизвести водещият педиатър доцент Рада Маркова във вторник по време на кръгла маса в Народното събрание, на тематика ”Анализ на потребностите за създаване на Национална детска болница ”.
Маркова посочи, че детското опазване на здравето, както и опазването на здравето като цяло у нас, страдат от " превръщане на пирамидата ": преобладават болничните структури и лекуване и липсва задоволително добра и квалифицирана доболнична помощ.
Маркова уточни, че бъдещата Национална детска болница би трябвало да се финансира 100% от страната и да сплоти разпилените сега педиатрични структури в София и България, осигурявайки сложно лекуване. Но и че насочването на деца към нея би трябвало да става по специфични критерии.
" Националната детска болница не може да се финансира от пътеки. Пътечната система би трябвало да бъде забравена за детското опазване на здравето ", акцентира категорично Маркова.
" В България хоспитализациите за деца са от порядъка на 35%-40%, за разлика от европейските страни, където хоспитализациите са сред 3.5 и 4% ", сподели Маркова.
По думите ѝ статистиката за острата патология при децата би трябвало да бъде забравена, тъй като е " подправена отвред ". " СЗО са споделили, че това, което ние даваме като статистика на Европа, е плашещо. Няма дете до 5 години в България, което да не се е разболявало от пневмония ", даде образец Маркова.
Трябва да изградим голям брой педиатрични структури по места, които да са качествени и да действат в доболничната помощ и оттова да се насочват тежките случаи към Националната детска болница болница по избрани критерии, продължи тя.
" Не може всяка пневмония да се лекува в национална детска болница ", съобщи Маркова. По думите ѝ в случай че детската болница се финансира напълно от страната, тогава няма да има проблем с комерсиализацията на обслужването на децата.
Маркова съобщи, че в този момент преглежда ежедневно двегодишни деца, чиято здравна документи е дебела по една педя в следствие от свръххоспитализация и така наречен " опътечване ".
" Стресират се хората за тежки положения, каквито децата нямат, с цел да могат да действат съответните болнични структури. Всеки човек, който е приблизително образован и може да си направи информация или втора консултация, отхвърля хоспитализация ", сподели Маркова. Тя уточни, че 90% от детсокто здравепазване изобщо не би трябвало да доближава до болнични структури.
Маркова направи ангажимента, че данните за хроничните болести при децата са ясни и предвидими и статистиката за тях е елементарно прогнозируема.
Депутатът от Демократична България доктор Александър Симидчиев добави данните за свръххоспитализациите при децата, като заяви, че годишно се правят по 300 000 хоспитализации на деца. 100 000 са хоспитализациите на деца до 1 година, а в същото време годишно у нас се раждат по 50-60 000 бебета.
" Преди да тръгнем към лекуване, би трябвало да създадем съответна диагноза. Част от повода в този момент да се върви крачка напред и крачка обратно е поради недобре дефинирана ясна цел ", уточни той.
Председателят на парламентарната здравна комисия доцент Антон Тонев също съобщи, че е належащо превръщане на пирамидата. Той счита, че у нас има задоволителен запас, който обаче би трябвало да се разходва вярно и това ще разреши реализирането на доста планове като Националната детска болница.
Доц. Боряна Аврамова от детската онкохематология в ИСУЛ разяснява, че анализът на потребностите на детското опазване на здравето е единствената неполитическа тематика от плана за детската болница и интервалът на политическа неустойчивост може да се употребява за спокойното правене на подобен разбор. Тя прикани да се проучат европейските практики при правенето на такива разбори.
Други участници в полемиката се сплотиха към концепцията да се употребява външен опит за правенето на разбора, а не той да се прави в Министерството на здравеопазването заради неналичието на задоволително опит и потенциал.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ