Вещица и Жабокрът - кои са местата с най-странни имена в България?
В България има над 5200 обитаеми места – 257 града и близо 5000 села. Всички те носят неповторими имена, а зад всяко название има забавна история. Легенди, борби, комични обстановки и странни стечения на събитията стоят зад обитаемоте места с най-странни имена в България, оповестява bTV.
Жабокрът
Във всяка от 28-те общини у нас има най-малко 1 село, чието име е обвързвано с някакво животно. Софийското село Злокучене непример плаши хората със злите си кучета, а във врачанско даже има село Зверино. Но несъмнено най-любопитно е името на кюстендилското Жабокрът. То е на близо 500 години. Намира се сред 3 реки, а в древността тук е имало тресавище. Поради тази причина почвата е много рехава. Така локалните изясняват големия брой жаби и къртици, дали надлежно името на селото.
" Много жаби - аз си припомням още като дете при започване на лятото ставаше страховит, прелестен жабешки концерт.
Нечуван и невъобразим. Сега малко изчезнаха, тъй като ги няма блатистите места. Това първо, а второ – наносната почва е рохка, в нея се основават условия да живее къртица, която тук се назовава кърт”, споделя Никола Кадийски, гражданин на село Жабокрът.
В селото през днешния ден живеят към 730 непрекъснати поданици. Известно е в района с плодородната си земя, вкусните картофи и нежното зеле. И несъмнено – с жабите и къртиците, които постоянно вредят на вкусните зеленчуци.
" Има си ги и вършат много пакости по градините.
Създават тягост, тъй като като е хубава една ливада и на сутринта да видите бабуни не е прелестно ", разяснява кметът на Жабокърт Десислава Стоянова.
Местните се гордеят с името на селото си, тъй като който чуе за Жабокрът, не го не помни. И по този начин е от остарели времена.
Вещица
Пренасяме се на северозапад, с цел да отидем в белоградчишкото село Вещица. Днес в него живеят едвам 50-ина души, само че всеки знае легендата за произхода на името.
" Разказва се една легенда за един турчин, който е имал чифлик на прилежащо място тука. И обикалял чифлика си и гледа в локалната река – долу има река, и гледа… къпят се дами. Много дами, с дълги коси и крещели. Той се уплашил, помислил, че са вещици и побягнал. И в разстояние на няколко време той напуща чифлика и се заселват българи долу… И по този начин е името на селото – Вещица. Като тичал, той викал: " Вещица, магьосница, вещица… ", споделя Екатерина Георгиева, гражданин на село Вещица.
Според друго, също толкоз публикувано пояснение, в основата на името стоят уменията на тогавашните му поданици.
" Хората са били движимости – или знаещи. Те са били ковачи, зидари, мазачи… Ето – къщата е строена от дядо ми и татко ми. Вратите, които са истински, са правени персонално от тях. Прозорците, които видяхте, старите прозорци, също са сложени от дядо ми. Дето Ви демонстрирах и бъчвата… Значи те са били… умеели са и бъчви да вършат, шивачи са били. И затуй селото е бол на знаещите хора, на можещите хора и от там е ", счита различен гражданин на селото – Димитър Киров.
В селото никой не се опасява от вещици, а дамите не се сърдят, в случай че някой ги назова по този начин. Напротив.
Горно и Долно Уйно
Разбира се, че няма да пропуснем селата Горно и Долно Уйно, които от години са станали част от националния фолклор. И несъмнено – името не значи това, с което всички постоянно се майтапят.
Снимка: bTV
" По средата на двете села е имало фамилия и една от момите била женена в долния край, а другата в горния. Момчето на тая фамилия казвало " Ще вървя при горната уйна, на следващия ден при долната уйна " и от там Горна и Долна Уйна. Другата версия е, че идва от споразумението на думата уния. Тая дума за първи път 1576 година се загатва в турски регистри за Горна Уния... някакъв съюз, някакво обединяване, но какво е, що е... ", изяснява Радослав Донев от Долно Уйно.
Всъщност доскоро повече от век Горно Уйно е било третото най-голямо село в Кюстендилско с над 1300 души население. Родом от селото е някогашният ръководител на Народното събрание Владимир Бонев, двама професори, двам генерали, 14 полковници. Местността обаче пресъхнала. А хората останали и без занаят. Така през 30-те и 50-те години на минали век на два пъти множеството поданици се изселили. Днес в Горно Уйно живеят петима души, а в Долно Уйно 7. Свикнали са с хорските подигравки и даже сами се майтапят с родното си село – да вземем за пример за какво да не се побратимят с Куртово Конаре. Разбира се напълно на смешка.
Зетьово
Високо в Айтоския Балкан от десетилетия се предава историята за огромната обич сред красивата госпожица Мара и годеника й, станала мотив за появяването на селата Булчино и Зетьово.
" По време на османското господство в Ченге, съгласно легендата, живяла хубава мома Мара. Тя си харесала момък от прилежащото село, за който желала да се ожени. Но в това време нея я харесвал и синът на татарския бей от прилежащото село Татар Еникьой, директно до Ченге, наоколо. И той я заплашвал и казвал, че няма да разреши тя да се омъжи за различен. Но Мара решила да се ожени за своя фаворит ", споделя краеведът Петър Панчев.
В деня на сватбата, когато тръгнали каруците с чеиза, татарите ги пресрещнали в гората и умъртвили младоженеца.
Мара, уплашена, с цел да не попадне в харема на бея, скочила в реката и се удавила. И в този момент тази река се назовава Марьовица.Тази преживелица е оставила такова надълбоко усещане в селяните, че след години те вземат решение селото от Ченге да се преименува на Булчино. Съседите, също в памет на момъка, който трябвало да се ожени за Мара, вземат решение тяхното село да се кръсти Зетьово.
Сега Булчино към този момент е Карагеоргиево, само че името на Зетьово е непокътнато. В селото живеят към 300 души. А когато питаме какъв брой от тях са заврени зетьове, локалните с усмивка дават отговор, че е значимо любовта да спечелва.
Кондофрей
Десетки са обитаемоте места у нас, кръстени на действителни персони. Повечето носят имената на национални герои като Левски, Ботев, Стефан Караджа или просто Партизанин и Юнак. Но историята зад името на едно радомирско село е доста по-любопитна. Село Кондофрей в действителност е кръстено на странстващия белгийски рицар Конт дьо Фрей.
" Този рицар от кръстоносния поход е пристигнал насам ранен с неговите хора и в тази околност се намерила госпожица, която го лекувала с дни и месеци. И той решил да остане в тези земи ", споделя кметът Чавдар Новаков.
" По негово предпочитание тъй като е прекарал тук доста време, е изискал тук да бъде заровен. Това е местността Могилите, където е оставен за безконечни времена ", добавя Светла Василева, гражданин на Кондфорей.
Местните описват митове по какъв начин в земите към Кондофрей са водени рицарски борби и в близост е заровено съкровището на Конт дьо Фрей. В дребното село със 120 непрекъснати поданици даже са създали свое знаме, а в този момент работят над персонален герб – естествено и в двата случая с рицар-кръстоносец.
Торбалъжи
Само няколко километра разделят село Торбалъжи от Габрово. Вероятно и това е повода нищо габровско да не им е непознато на локалните. А те са неколцина. По документи непрекъснатите поданици са двама, само че действително жителите са към 20 души.
" Навремето са имали хората единствено коне с каруци, но дървени каруци. Колелета дървени, освен шините и основните. И са си гледали коне… преди време се произвеждал пестил – сухи сливи, изсушени ябълки, картофи. Носят го против зърно. Пътят не е бил изработен... в един бездънен път, който каруцарите единствено могат да минат – селски път. И хората се прибирали нагоре с продукция, и конете заслабнали, и не могат да изскочат нагоре. И те вадили торбите, конските торби, с които ги зобат. Излиза чорбаджията, вади торбата, демонстрира я на конете и те изкарват каруцата. И оттова се споделя Торбалъжи ", споделя Недка Иванова.
Днес в селото освен конете, само че и хората са ъгъл.
" Торбалъжи! Торбалъжи! Те го пишат Торбалъжите, само че е Торбалъжи. Във всички села, които са в близост тука със остарели имена, всички ги преименуваха. Калпазаните се споделя в този момент Борики, Живодери – Малини, - Стефаново и т. н. Всички села ги преименуваха, само че Торбалъжи го оставиха поради хумора ", споделя още Иванова.
А шегите, че в Торбалъжи се лъже, тукашните не одобряват. Казват, че мислите и думите им са бистри като водата, която десетилетия тече от селската чешма, само че коритото й е още като чисто ново.
Кривонос
Не е мъчно да се досетите от кое място идва името на село Кривонос. Но историята е по-интересна, в сравнение с допускате.
" Двама турци харесват една красива българка и желаят да я вземат за робиня. Нейният брат е мощен мъж, взема решение да не я пусне, става пердах, той излиза със супен нос, а турците са набити и напущат. В региона стартира приказка за селото на момчето със супения нос, кривия нос, Кривонос и по този начин ", е една от историите за името, която споделя локалният гражданин Ценко Миленков.
Селото се намира в гората над Брезник. Знае е се, че тук живеят хора към този момент 440 години. Наводнения и заболявания променяли мястото на селото от единия на другия рид, само че през днешния ден измежду новите вили се пазят с горделивост и реставрирани къщи на 150 години.
Демографската рецесия се е отразила доста зле на селото – в този момент през зимата в Кривонос живеят шестима души.
Селянин
В Старозагорско има село, наречено Държава, а в смолянско – Градът. Не бъркайте ударението на това софийско село обаче – споделя се СелЯнин, а не сЕлянин. И е най-старото във вакарелския район.
Тук са живели траки още от 1 век преди Христа, отсам е минавал античния път от Константинопол за Белград. Земята е равна и плодородна, оградена е от необятни пасища и гори. Затова от древността тези земи са населявани.
" Това землище е мястото във вакарелската долина, където от древността постоянно са съществували доста значими села, заселвания, поселищни места. И от тази традиция, от обстоятелството, че постоянно е имало живот, село, хора идва и Селянин. Трудно е, няма доказателства, само че това е логиката за името на това населено място ", счита проф. Трендафил Митов.
Преди социализма селото е живо и многочислено – над 100 къщи с непрекъснато население. След кооперирането на земята хората се изселват заради липса на занаят. Днес Селянин се е трансформирал най-вече в спокойна вилна зона. Малкото останали кореняци не пропущат да подчертаят, че при тях да си селяндур не е въпрос на нрав, а знак на обичаи.
Българският народ постоянно е отдавал изключително значение на имената. Кръщаваме хора, местности, традиции – всичко значимо и скъпо, което ни обкръжава. И имаме вяра, че името, което даваме ни дефинира и закриля. Ако и за вас е по този начин – дано постоянно се чувствате като поданици на Веселие, Засмяно, Хубавене или Любовка.
Жабокрът
Във всяка от 28-те общини у нас има най-малко 1 село, чието име е обвързвано с някакво животно. Софийското село Злокучене непример плаши хората със злите си кучета, а във врачанско даже има село Зверино. Но несъмнено най-любопитно е името на кюстендилското Жабокрът. То е на близо 500 години. Намира се сред 3 реки, а в древността тук е имало тресавище. Поради тази причина почвата е много рехава. Така локалните изясняват големия брой жаби и къртици, дали надлежно името на селото.
" Много жаби - аз си припомням още като дете при започване на лятото ставаше страховит, прелестен жабешки концерт.
Нечуван и невъобразим. Сега малко изчезнаха, тъй като ги няма блатистите места. Това първо, а второ – наносната почва е рохка, в нея се основават условия да живее къртица, която тук се назовава кърт”, споделя Никола Кадийски, гражданин на село Жабокрът.
В селото през днешния ден живеят към 730 непрекъснати поданици. Известно е в района с плодородната си земя, вкусните картофи и нежното зеле. И несъмнено – с жабите и къртиците, които постоянно вредят на вкусните зеленчуци.
" Има си ги и вършат много пакости по градините.
Създават тягост, тъй като като е хубава една ливада и на сутринта да видите бабуни не е прелестно ", разяснява кметът на Жабокърт Десислава Стоянова.
Местните се гордеят с името на селото си, тъй като който чуе за Жабокрът, не го не помни. И по този начин е от остарели времена.
Вещица
Пренасяме се на северозапад, с цел да отидем в белоградчишкото село Вещица. Днес в него живеят едвам 50-ина души, само че всеки знае легендата за произхода на името.
" Разказва се една легенда за един турчин, който е имал чифлик на прилежащо място тука. И обикалял чифлика си и гледа в локалната река – долу има река, и гледа… къпят се дами. Много дами, с дълги коси и крещели. Той се уплашил, помислил, че са вещици и побягнал. И в разстояние на няколко време той напуща чифлика и се заселват българи долу… И по този начин е името на селото – Вещица. Като тичал, той викал: " Вещица, магьосница, вещица… ", споделя Екатерина Георгиева, гражданин на село Вещица.
Според друго, също толкоз публикувано пояснение, в основата на името стоят уменията на тогавашните му поданици.
" Хората са били движимости – или знаещи. Те са били ковачи, зидари, мазачи… Ето – къщата е строена от дядо ми и татко ми. Вратите, които са истински, са правени персонално от тях. Прозорците, които видяхте, старите прозорци, също са сложени от дядо ми. Дето Ви демонстрирах и бъчвата… Значи те са били… умеели са и бъчви да вършат, шивачи са били. И затуй селото е бол на знаещите хора, на можещите хора и от там е ", счита различен гражданин на селото – Димитър Киров.
В селото никой не се опасява от вещици, а дамите не се сърдят, в случай че някой ги назова по този начин. Напротив.
Горно и Долно Уйно
Разбира се, че няма да пропуснем селата Горно и Долно Уйно, които от години са станали част от националния фолклор. И несъмнено – името не значи това, с което всички постоянно се майтапят.
Снимка: bTV
" По средата на двете села е имало фамилия и една от момите била женена в долния край, а другата в горния. Момчето на тая фамилия казвало " Ще вървя при горната уйна, на следващия ден при долната уйна " и от там Горна и Долна Уйна. Другата версия е, че идва от споразумението на думата уния. Тая дума за първи път 1576 година се загатва в турски регистри за Горна Уния... някакъв съюз, някакво обединяване, но какво е, що е... ", изяснява Радослав Донев от Долно Уйно.
Всъщност доскоро повече от век Горно Уйно е било третото най-голямо село в Кюстендилско с над 1300 души население. Родом от селото е някогашният ръководител на Народното събрание Владимир Бонев, двама професори, двам генерали, 14 полковници. Местността обаче пресъхнала. А хората останали и без занаят. Така през 30-те и 50-те години на минали век на два пъти множеството поданици се изселили. Днес в Горно Уйно живеят петима души, а в Долно Уйно 7. Свикнали са с хорските подигравки и даже сами се майтапят с родното си село – да вземем за пример за какво да не се побратимят с Куртово Конаре. Разбира се напълно на смешка.
Зетьово
Високо в Айтоския Балкан от десетилетия се предава историята за огромната обич сред красивата госпожица Мара и годеника й, станала мотив за появяването на селата Булчино и Зетьово.
" По време на османското господство в Ченге, съгласно легендата, живяла хубава мома Мара. Тя си харесала момък от прилежащото село, за който желала да се ожени. Но в това време нея я харесвал и синът на татарския бей от прилежащото село Татар Еникьой, директно до Ченге, наоколо. И той я заплашвал и казвал, че няма да разреши тя да се омъжи за различен. Но Мара решила да се ожени за своя фаворит ", споделя краеведът Петър Панчев.
В деня на сватбата, когато тръгнали каруците с чеиза, татарите ги пресрещнали в гората и умъртвили младоженеца.
Мара, уплашена, с цел да не попадне в харема на бея, скочила в реката и се удавила. И в този момент тази река се назовава Марьовица.Тази преживелица е оставила такова надълбоко усещане в селяните, че след години те вземат решение селото от Ченге да се преименува на Булчино. Съседите, също в памет на момъка, който трябвало да се ожени за Мара, вземат решение тяхното село да се кръсти Зетьово.
Сега Булчино към този момент е Карагеоргиево, само че името на Зетьово е непокътнато. В селото живеят към 300 души. А когато питаме какъв брой от тях са заврени зетьове, локалните с усмивка дават отговор, че е значимо любовта да спечелва.
Кондофрей
Десетки са обитаемоте места у нас, кръстени на действителни персони. Повечето носят имената на национални герои като Левски, Ботев, Стефан Караджа или просто Партизанин и Юнак. Но историята зад името на едно радомирско село е доста по-любопитна. Село Кондофрей в действителност е кръстено на странстващия белгийски рицар Конт дьо Фрей.
" Този рицар от кръстоносния поход е пристигнал насам ранен с неговите хора и в тази околност се намерила госпожица, която го лекувала с дни и месеци. И той решил да остане в тези земи ", споделя кметът Чавдар Новаков.
" По негово предпочитание тъй като е прекарал тук доста време, е изискал тук да бъде заровен. Това е местността Могилите, където е оставен за безконечни времена ", добавя Светла Василева, гражданин на Кондфорей.
Местните описват митове по какъв начин в земите към Кондофрей са водени рицарски борби и в близост е заровено съкровището на Конт дьо Фрей. В дребното село със 120 непрекъснати поданици даже са създали свое знаме, а в този момент работят над персонален герб – естествено и в двата случая с рицар-кръстоносец.
Торбалъжи
Само няколко километра разделят село Торбалъжи от Габрово. Вероятно и това е повода нищо габровско да не им е непознато на локалните. А те са неколцина. По документи непрекъснатите поданици са двама, само че действително жителите са към 20 души.
" Навремето са имали хората единствено коне с каруци, но дървени каруци. Колелета дървени, освен шините и основните. И са си гледали коне… преди време се произвеждал пестил – сухи сливи, изсушени ябълки, картофи. Носят го против зърно. Пътят не е бил изработен... в един бездънен път, който каруцарите единствено могат да минат – селски път. И хората се прибирали нагоре с продукция, и конете заслабнали, и не могат да изскочат нагоре. И те вадили торбите, конските торби, с които ги зобат. Излиза чорбаджията, вади торбата, демонстрира я на конете и те изкарват каруцата. И оттова се споделя Торбалъжи ", споделя Недка Иванова.
Днес в селото освен конете, само че и хората са ъгъл.
" Торбалъжи! Торбалъжи! Те го пишат Торбалъжите, само че е Торбалъжи. Във всички села, които са в близост тука със остарели имена, всички ги преименуваха. Калпазаните се споделя в този момент Борики, Живодери – Малини, - Стефаново и т. н. Всички села ги преименуваха, само че Торбалъжи го оставиха поради хумора ", споделя още Иванова.
А шегите, че в Торбалъжи се лъже, тукашните не одобряват. Казват, че мислите и думите им са бистри като водата, която десетилетия тече от селската чешма, само че коритото й е още като чисто ново.
Кривонос
Не е мъчно да се досетите от кое място идва името на село Кривонос. Но историята е по-интересна, в сравнение с допускате.
" Двама турци харесват една красива българка и желаят да я вземат за робиня. Нейният брат е мощен мъж, взема решение да не я пусне, става пердах, той излиза със супен нос, а турците са набити и напущат. В региона стартира приказка за селото на момчето със супения нос, кривия нос, Кривонос и по този начин ", е една от историите за името, която споделя локалният гражданин Ценко Миленков.
Селото се намира в гората над Брезник. Знае е се, че тук живеят хора към този момент 440 години. Наводнения и заболявания променяли мястото на селото от единия на другия рид, само че през днешния ден измежду новите вили се пазят с горделивост и реставрирани къщи на 150 години.
Демографската рецесия се е отразила доста зле на селото – в този момент през зимата в Кривонос живеят шестима души.
Селянин
В Старозагорско има село, наречено Държава, а в смолянско – Градът. Не бъркайте ударението на това софийско село обаче – споделя се СелЯнин, а не сЕлянин. И е най-старото във вакарелския район.
Тук са живели траки още от 1 век преди Христа, отсам е минавал античния път от Константинопол за Белград. Земята е равна и плодородна, оградена е от необятни пасища и гори. Затова от древността тези земи са населявани.
" Това землище е мястото във вакарелската долина, където от древността постоянно са съществували доста значими села, заселвания, поселищни места. И от тази традиция, от обстоятелството, че постоянно е имало живот, село, хора идва и Селянин. Трудно е, няма доказателства, само че това е логиката за името на това населено място ", счита проф. Трендафил Митов.
Преди социализма селото е живо и многочислено – над 100 къщи с непрекъснато население. След кооперирането на земята хората се изселват заради липса на занаят. Днес Селянин се е трансформирал най-вече в спокойна вилна зона. Малкото останали кореняци не пропущат да подчертаят, че при тях да си селяндур не е въпрос на нрав, а знак на обичаи.
Българският народ постоянно е отдавал изключително значение на имената. Кръщаваме хора, местности, традиции – всичко значимо и скъпо, което ни обкръжава. И имаме вяра, че името, което даваме ни дефинира и закриля. Ако и за вас е по този начин – дано постоянно се чувствате като поданици на Веселие, Засмяно, Хубавене или Любовка.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ