Церова кория – едно обезлюдяващо се красиво село в Мизия
В България има доста съвсем изоставени села, които обаче са уютни. В доста от тях има доста красиви остарели къщи. Дали тази хубост може да се резервира?
Много от тези села се намират в Мизия. Това е мястото, където са били ситуирани три от четирите столици на двете средновековни български царства. Населението в този район на България преднамерено понижава. Днес там живеят два пъти по-малко хора, в сравнение с южно от Стара планина. Според последното национално броене на популацията от 2011 година северно от Балкана живеят 2 674 347 души, като гъстотата му на квадратен километър е 55 души.
Насред еднообразния и най-вече хълмист релеф на Мизия се намират стотици едва обитаеми, само че доста уютни и китни селца. Сред тях е и Церова кория – едно от обитаемоте места в котловината сред Средна гора и Велико Търново. Околностите на селото са били населявани още през тракийския интервал.
Днес в Церова кория живеят непрекъснато сред 300 и 400 души. Повечето от трудоспособните работят в учебното заведение, в психиатричната болница и в дома за възрастни хора, които са ситуирани в селото. Но през летните месеци мястото се изпълва с живот, защото доста хора от огромните градове на страната имат къщи в него. Селото е желано освен поради чистия въздух и близостта му с Велико Търново и Горна Оряховица. А и тъй като всеки, който се разноски по неговите добре асфалтирани улици, може да се потопи както в магията на Възраждането, по този начин и в тази на първите години на 20-ти век.
Почти всички къщи в Церова кория са издигнати в края на 19-и и при започване на 20-и век. На която и улица в селото да се озовете, неизбежно е да не бъдете пленени от красивите фасади и китните дворове на столетните кирпичени и тухлени къщи. Някои от тях се издигат зад каменни дувари и високи дървени врати. Други са заобиколени от красиви железни и дървени оградки, а трети от съвсем незабележима телена ограда.
Красивата архитектура на къщите в селото се състои в голям брой чудесно изваяни орнаменти по фасадите, в разнообразните цветни мазилки, в старите червени или черни керемиди и в прозорчета с причудливи форми. Ако надникнете през тях в уютния интериор на старите и необитаеми къщи, сигурно ще се потопите още повече в магията на отминалите столетия и най-малко за момент ще ви се прииска да живеете таман в подобен дом.
Още през 19-ти век доста от жителите на селото са работили на гурбет като градинари. Градинарската специалност в действителност е била фантазия за съвсем всяко момче от селото. Много от тогавашните поданици на Церова кория са работили като наемни градинари или са създавали свои лични градини край Цариград (днес Турция), Брашов и Плоещ (Румъния), Белград и Крагуевац (Сърбия), Загреб (днес Хърватия), Одеса, Донбас и Харков (днес Украйна), Москва (Русия), както и на доста други места. Жителите на селото са придобили отличните си градинарски умения в гръцките чифлици, които са съществували в неговите околности в последните десетилетия на османското господство.
Досегът на локалните с други европейски култури през 19-ти век, заради работата на гурбет, дава извънредно мощно отражение върху цялостното развиване на селото. Оттогава последователно образът му се трансформира към това красиво място, което можем да забележим през днешния ден.
Красивият дизайн на постройките, орнаментите и скулптурите, каменните дувари и огромните врати стават наложителна част от външния тип на всяка новопостроена тогава къща в селото. По улиците е положена настилка, издигнати са постоянни мостове над локалното дере и няколко селски чешми.
Продължава от стр. 2
Страница на публикацията: 0102
Много от тези села се намират в Мизия. Това е мястото, където са били ситуирани три от четирите столици на двете средновековни български царства. Населението в този район на България преднамерено понижава. Днес там живеят два пъти по-малко хора, в сравнение с южно от Стара планина. Според последното национално броене на популацията от 2011 година северно от Балкана живеят 2 674 347 души, като гъстотата му на квадратен километър е 55 души.
Насред еднообразния и най-вече хълмист релеф на Мизия се намират стотици едва обитаеми, само че доста уютни и китни селца. Сред тях е и Церова кория – едно от обитаемоте места в котловината сред Средна гора и Велико Търново. Околностите на селото са били населявани още през тракийския интервал.
Днес в Церова кория живеят непрекъснато сред 300 и 400 души. Повечето от трудоспособните работят в учебното заведение, в психиатричната болница и в дома за възрастни хора, които са ситуирани в селото. Но през летните месеци мястото се изпълва с живот, защото доста хора от огромните градове на страната имат къщи в него. Селото е желано освен поради чистия въздух и близостта му с Велико Търново и Горна Оряховица. А и тъй като всеки, който се разноски по неговите добре асфалтирани улици, може да се потопи както в магията на Възраждането, по този начин и в тази на първите години на 20-ти век.
Почти всички къщи в Церова кория са издигнати в края на 19-и и при започване на 20-и век. На която и улица в селото да се озовете, неизбежно е да не бъдете пленени от красивите фасади и китните дворове на столетните кирпичени и тухлени къщи. Някои от тях се издигат зад каменни дувари и високи дървени врати. Други са заобиколени от красиви железни и дървени оградки, а трети от съвсем незабележима телена ограда.
Красивата архитектура на къщите в селото се състои в голям брой чудесно изваяни орнаменти по фасадите, в разнообразните цветни мазилки, в старите червени или черни керемиди и в прозорчета с причудливи форми. Ако надникнете през тях в уютния интериор на старите и необитаеми къщи, сигурно ще се потопите още повече в магията на отминалите столетия и най-малко за момент ще ви се прииска да живеете таман в подобен дом.
Още през 19-ти век доста от жителите на селото са работили на гурбет като градинари. Градинарската специалност в действителност е била фантазия за съвсем всяко момче от селото. Много от тогавашните поданици на Церова кория са работили като наемни градинари или са създавали свои лични градини край Цариград (днес Турция), Брашов и Плоещ (Румъния), Белград и Крагуевац (Сърбия), Загреб (днес Хърватия), Одеса, Донбас и Харков (днес Украйна), Москва (Русия), както и на доста други места. Жителите на селото са придобили отличните си градинарски умения в гръцките чифлици, които са съществували в неговите околности в последните десетилетия на османското господство.
Досегът на локалните с други европейски култури през 19-ти век, заради работата на гурбет, дава извънредно мощно отражение върху цялостното развиване на селото. Оттогава последователно образът му се трансформира към това красиво място, което можем да забележим през днешния ден.
Красивият дизайн на постройките, орнаментите и скулптурите, каменните дувари и огромните врати стават наложителна част от външния тип на всяка новопостроена тогава къща в селото. По улиците е положена настилка, издигнати са постоянни мостове над локалното дере и няколко селски чешми.
Продължава от стр. 2
Страница на публикацията: 0102
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ