Образование по български: ниският успех в дипломата носи висока заплата
В България има два пазара – този на труда и този на кандидатстудентските стремежи. И в двата царува аномалия, при която хората с по-висок триумф от дипломата взимат по-ниски заплати, до момента в който тези с по-ниски резултати получават по-висок приход.
Това сподели Васил Велев, ръководител на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), по време на кръгла маса, отдадена на проблемите в системата на образованието у нас.
Има аномалия на двата пазара. В по-високите резултати (бел. ред. – от дипломата) са философия, право, публични, информационни, стопански науки. В доста по-ниските са металургия, енергетика, машиностроене. При възнагражденията обаче е противоположното – хората с невисок триумф получават по-високи приходи “, сподели Велев.
В своята презентация той изведе няколко притеснителни трендове. На първо място, това е държавният план-прием (ДПП), който не дава отговор на действителното търсене от бизнеса както в междинното, по този начин и във висшето обучение.
В интервала от 2015 до 2021 година наложеният ДПП за учебните заведения понижава от 58 608 места до 38 685 места. Запълнеността на приема обаче се повишава от 85% на 96% през 2021 година
От края на образователната 2020/2021 година обаче още веднъж стартира наклонност на нарастване на ДПП и се стига до 42 629 места със запълненост от 88% през образователната 2023/2024 година в междинното обучение.
Картината при висшето обучение е същата.
Например, през 2024 година местата в университетите са 418 000. Броят на студентите обаче е 182 000 души, а от тях 66% се дипломират.
Повечето, или 86% остават да работят в България, а близо 63 000 души (60%) от приключилите са назначени на позиции за висшисти.
Поддържаме потенциал за 418 000, а действителната продукция е 63 000 души “, разяснява Велев.
Отделно, резултатите от интернационалния тест PISA са с низходяща наклонност и демонстрират, че 54% от българските възпитаници са под сериозния най-малко на познания по математика (при 31% приблизително за страните от ОИСР), 53% – по четене (при междинни 26%) и 48% – по естествени науки (при междинни 24%).
Въпреки това за всеки, приключил приблизително обучение, има по две места в първи курс в университетите. Въпреки че половината са двойкаджии в 9-ти клас, а огромната част от тях и не приключват междинното си обучение “, сподели Велев.
При професионалното обучение е същото – от 2018 година насам има една трета спад на получилите такава тапия, от малко над 23 000 души през 2018 година до 15 300 души през 2024 година
За същото време броят на родените преди 18 години не е намалял, дори е повишен, само че все пак приключилите професионално обучение понижават, а въобще приключилите приблизително обучение понижават с 20% “, добави ръководителят на АИКБ.
При главното обучение спадът е 15 100.
И въпреки от 2018 година насам да има известно равнене сред приключилите приблизително обучение и одобрения ДПП за университетите, то „ това не е всичко “.
От близо 40 000 приключили приблизително обучение за образователната 2023 – 2024 година, 4000 отпътуват да учат в чужбина, а за останалите има 70 672 места в университетите.
Тоест на един кандидатстващ се падат по две места в университета “, изясни Велев.
Какви са решенията
По време на кръглата маса бяха изразени разнообразни гледни точки какво може да се направи, с цел да се усъвършенства обстановката, само че множеството мнения бяха в тона на благопожеланията и утвърдителните думи, че в действителност има проблем.
Според АИКБ професионалното обучение би трябвало да се разпространява. Това може да стане посредством „ обществено-информационни акции от страната и бизнеса, с които да бъдат привлечени повече млади и надарени хора “, сподели Велев.
Илин Димитров, секретар по просвета, обучение и туризъм към Президентството, разяснява, че има слаба връзка сред просвета и процедура, както и сериозен проблем с издаването на визи за задгранични студенти.
Дуалното обучение е мечтано, само че доста трудноосъществимо “, разяснява Димитров.
Той изведе данни, че от 112 образователни заведения, в които се преподава туризъм, единствено шест са с дуално образование, а от всичките ни университети, има единствено един в международните ранглисти.
Трябва да има съдействие сред бизнес и обучение. Партньорства сред учебни заведения, университети и работодатели за взаимно създаване на практики – процесът е почнал, само че още не е набрал скорост “, счита доцент Д-р Валери Апостолов, конфедерален секретар на КТ „ Подкрепа “.
Той моли за повече разпоредителност от образователните заведения, като съгласно него популяризирането единствено на професионалните гимназии е „ незадоволително “.
Подобни визии изрази и Даниела Алексиева от Конфедерацията на самостоятелните синдикати в България (КНСБ).
Категорично план-приемът би трябвало да бъде привързан с потребностите на бизнеса – и в професионалното, и във висшето обучение. Но бизнесът би трябвало да бъде виновен – не става въпрос за търсене през идната година, а за една дълготрайна прогноза “, съобщи Алексиева.
Проф. доктор Галин Цоков, длъжностен министър на образованието, даде друга позиция. „ В епохата на осведомителното общество и Технология 5.0, единственият инструмент, който може да движи общества като нашето, е точно образованието “, счита Цоков.
Тези проблеми се слагат години наред. Може би е време да погледнем в бъдещето и да забележим по какъв начин да ги решим не, посредством обособени дейности, а образованието да се изведе като платформа за обединяване на България “, сподели министърът.
Той посочи, че десетки страни в света към този момент вършат цялостни стратегии и концепции за развиването на образованието, и че България най-малко би трябвало да опита също да направи такава.
Това сподели Васил Велев, ръководител на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), по време на кръгла маса, отдадена на проблемите в системата на образованието у нас.
Има аномалия на двата пазара. В по-високите резултати (бел. ред. – от дипломата) са философия, право, публични, информационни, стопански науки. В доста по-ниските са металургия, енергетика, машиностроене. При възнагражденията обаче е противоположното – хората с невисок триумф получават по-високи приходи “, сподели Велев.
В своята презентация той изведе няколко притеснителни трендове. На първо място, това е държавният план-прием (ДПП), който не дава отговор на действителното търсене от бизнеса както в междинното, по този начин и във висшето обучение.
В интервала от 2015 до 2021 година наложеният ДПП за учебните заведения понижава от 58 608 места до 38 685 места. Запълнеността на приема обаче се повишава от 85% на 96% през 2021 година
От края на образователната 2020/2021 година обаче още веднъж стартира наклонност на нарастване на ДПП и се стига до 42 629 места със запълненост от 88% през образователната 2023/2024 година в междинното обучение.
Картината при висшето обучение е същата.
Например, през 2024 година местата в университетите са 418 000. Броят на студентите обаче е 182 000 души, а от тях 66% се дипломират.
Повечето, или 86% остават да работят в България, а близо 63 000 души (60%) от приключилите са назначени на позиции за висшисти.
Поддържаме потенциал за 418 000, а действителната продукция е 63 000 души “, разяснява Велев.
Отделно, резултатите от интернационалния тест PISA са с низходяща наклонност и демонстрират, че 54% от българските възпитаници са под сериозния най-малко на познания по математика (при 31% приблизително за страните от ОИСР), 53% – по четене (при междинни 26%) и 48% – по естествени науки (при междинни 24%).
Въпреки това за всеки, приключил приблизително обучение, има по две места в първи курс в университетите. Въпреки че половината са двойкаджии в 9-ти клас, а огромната част от тях и не приключват междинното си обучение “, сподели Велев.
При професионалното обучение е същото – от 2018 година насам има една трета спад на получилите такава тапия, от малко над 23 000 души през 2018 година до 15 300 души през 2024 година
За същото време броят на родените преди 18 години не е намалял, дори е повишен, само че все пак приключилите професионално обучение понижават, а въобще приключилите приблизително обучение понижават с 20% “, добави ръководителят на АИКБ.
При главното обучение спадът е 15 100.
И въпреки от 2018 година насам да има известно равнене сред приключилите приблизително обучение и одобрения ДПП за университетите, то „ това не е всичко “.
От близо 40 000 приключили приблизително обучение за образователната 2023 – 2024 година, 4000 отпътуват да учат в чужбина, а за останалите има 70 672 места в университетите.
Тоест на един кандидатстващ се падат по две места в университета “, изясни Велев.
Какви са решенията
По време на кръглата маса бяха изразени разнообразни гледни точки какво може да се направи, с цел да се усъвършенства обстановката, само че множеството мнения бяха в тона на благопожеланията и утвърдителните думи, че в действителност има проблем.
Според АИКБ професионалното обучение би трябвало да се разпространява. Това може да стане посредством „ обществено-информационни акции от страната и бизнеса, с които да бъдат привлечени повече млади и надарени хора “, сподели Велев.
Илин Димитров, секретар по просвета, обучение и туризъм към Президентството, разяснява, че има слаба връзка сред просвета и процедура, както и сериозен проблем с издаването на визи за задгранични студенти.
Дуалното обучение е мечтано, само че доста трудноосъществимо “, разяснява Димитров.
Той изведе данни, че от 112 образователни заведения, в които се преподава туризъм, единствено шест са с дуално образование, а от всичките ни университети, има единствено един в международните ранглисти.
Трябва да има съдействие сред бизнес и обучение. Партньорства сред учебни заведения, университети и работодатели за взаимно създаване на практики – процесът е почнал, само че още не е набрал скорост “, счита доцент Д-р Валери Апостолов, конфедерален секретар на КТ „ Подкрепа “.
Той моли за повече разпоредителност от образователните заведения, като съгласно него популяризирането единствено на професионалните гимназии е „ незадоволително “.
Подобни визии изрази и Даниела Алексиева от Конфедерацията на самостоятелните синдикати в България (КНСБ).
Категорично план-приемът би трябвало да бъде привързан с потребностите на бизнеса – и в професионалното, и във висшето обучение. Но бизнесът би трябвало да бъде виновен – не става въпрос за търсене през идната година, а за една дълготрайна прогноза “, съобщи Алексиева.
Проф. доктор Галин Цоков, длъжностен министър на образованието, даде друга позиция. „ В епохата на осведомителното общество и Технология 5.0, единственият инструмент, който може да движи общества като нашето, е точно образованието “, счита Цоков.
Тези проблеми се слагат години наред. Може би е време да погледнем в бъдещето и да забележим по какъв начин да ги решим не, посредством обособени дейности, а образованието да се изведе като платформа за обединяване на България “, сподели министърът.
Той посочи, че десетки страни в света към този момент вършат цялостни стратегии и концепции за развиването на образованието, и че България най-малко би трябвало да опита също да направи такава.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ