Антон Вълев: От години по складовете се задържат лекарства, държавата да вземе мерки
В България има 5000 медикаменти под 14 000 имена
Липсата на лекарства на българския аптечен пазар, държавната политика и ограниченията, които би трябвало да се вземат, с цел да няма дефицит. И каква е пречката в понятието „ определяне на лекарствени артикули по търговски наименования ” – дава отговор Антон Вълев, магистър фармацевт, ръководител на Националната аптечна камара
Днес след първото съвещание на новосформирания съвет по проблемите на лекарствоснабдяването стана ясно, че някои лекарства се задържат по складовете на едро. От думите на зам.-министър Златанов стана ясно още, че липсват към 10 медикаменти. Защо не се споделят кои са изчезналите лекарства?
Медикаментите, които липсват на пазара са доста повече от 10. Една част от тях липсва, тъй като няма импорт. Ако разясняваме думите на Златанов, става въпрос за тези, единствено които са импортирани. Има данни от Националната осведомителна система, че количества има, само че в аптеката не може да ги вземете и тя не може да ги зареди. Има набор от медикаменти, които другите вносители са дали да се популяризират от разнообразни търговци на едро и по тази причина Златанов не желае да каже съответните имена, тъй като съответното лекарство, значи съответен търговец на едро и може би някой би го атакувал.
От години съществува процедура складовете да задържат количества, които да могат да реекспортират, или да дават на аптеки, които са обвързани с тях. Учудвам се, че министерството чак в този момент го прозря този проблем.
С какви данни разполагате като ръководител на Националната аптечна камара – дефицит на кои лекарства се изпитва най-остро?
В настоящия миг има дефицит на всевъзможни медикаменти – за диабет, около ковид на нискомелекулни хапарини, които забравих по какъв начин наподобяват. Появи се търсене и няма доставки на кортекостероид за инхалиране при деца и бебета, които не съм виждал от 2 години в аптеките. Пълно е с медикаменти, които са в недостиг и когато ги няма, към този момент опция някои да злоупотребява с малцината опаковки, които е заредил е огромна.
Наши читатели сигнализират за неналичието на „ Пулмикорт ”
Точно за този кортекостероид говорех, само че той не е животоспасяващ. Трябва да се прави разлика сред медикаменти, които са значими, такива, които използваме при усложнени положение и такива, които избавят животи. Трябва да отбележа, че в България години наред се толерира не здравно и фармацевтически насоченото определяне на медикаменти по интернационално непатентовано название, каквото го учат лекарите и фармацевтите. После по компаниите им изясняват по какъв начин се споделят продуктите. Сега се толерира лекарите да изписва съответно комерсиално име. У нас „ Пулмикорт ” е единствен подобен регистриран артикул, само че в случай че на следващия ден се появи подобен на друга компания, не би трябвало да се разяснява съответно име. Голям % от сигналите в медиите, че някое лекарство е изчезнало, се визират съответно комерсиално име, само че това не значи, че на пазара не е налично безусловно същото лекарство със същите показания, само че на друга компания. Голяма част от публичната суматоха се дължи на това, че несъответстващо в годините обратно сме научили пациентите да си мислят, че всеки надпис е друго лекарство. Де факто в България имаме някъде към 14 000 търговски имена, само че като дейни субстанции и сформира съставляват не повече от 5000 медикаменти. Това условно казано за всяко лекарство имате по 3 разнообразни наименования.
„ Пулмикорт ” е единствен, само че има същото лекарство в други лекарствени форми. Ако българските министри и политици, седнат и се замислят, че като продължаваме да поддържаме предписването на търговски имена, ние не оказваме помощ на пациентите, на НЗОК, а единствено на фирмите – производители. Когато се поддържа единствено техния бизнес интерес, се получават неналичия и суматоха. За да не са скъпи медикаментите в България, да махнем ДДС-то, както е в доста страни или е преференциално - 3 %. Ние имаме преференциално Данък добавена стойност за бебешки храна и за храните за всеобща приложимост. Имаме за туристическите услуги, само че нямаме за медикаментите. Полиците дават обещание, само че след това споделят, че е доста комплицирано. Друга мярка е нов закон за аптеките и лекарствоснабдяването. Аптеките не са търговия на дребно с медикаменти, а аптечна активност. Има потребност от смяна на парадигмата.
От министерството вас до момента търсили ли са ви, с цел да подаде информация какво липсва в аптеките?
Не помня министър да ми е звънял след Москов. Никой не пита сектора. Не помня организациите да са ни събрали. Днес на консултациите при зам.-министър Златанов бяха представители на производителите, само че за какво постоянно са единствено те. Къде са представителите на аптеките? Нас никой не ни пита. Голям част от производителите, които са непознати компании получават надценката. Търговците на едро и вносителите получават надценка, а огромна част от медикаментите, които назоваваме 100% платени от НЗОК, само че в аптеката няма право на 1% надценка. Аптеките на гърба си устоят здравната политика на министерството. Защо не става противоположното?
Липсата на лекарства на българския аптечен пазар, държавната политика и ограниченията, които би трябвало да се вземат, с цел да няма дефицит. И каква е пречката в понятието „ определяне на лекарствени артикули по търговски наименования ” – дава отговор Антон Вълев, магистър фармацевт, ръководител на Националната аптечна камара
Днес след първото съвещание на новосформирания съвет по проблемите на лекарствоснабдяването стана ясно, че някои лекарства се задържат по складовете на едро. От думите на зам.-министър Златанов стана ясно още, че липсват към 10 медикаменти. Защо не се споделят кои са изчезналите лекарства?
Медикаментите, които липсват на пазара са доста повече от 10. Една част от тях липсва, тъй като няма импорт. Ако разясняваме думите на Златанов, става въпрос за тези, единствено които са импортирани. Има данни от Националната осведомителна система, че количества има, само че в аптеката не може да ги вземете и тя не може да ги зареди. Има набор от медикаменти, които другите вносители са дали да се популяризират от разнообразни търговци на едро и по тази причина Златанов не желае да каже съответните имена, тъй като съответното лекарство, значи съответен търговец на едро и може би някой би го атакувал.
От години съществува процедура складовете да задържат количества, които да могат да реекспортират, или да дават на аптеки, които са обвързани с тях. Учудвам се, че министерството чак в този момент го прозря този проблем.
С какви данни разполагате като ръководител на Националната аптечна камара – дефицит на кои лекарства се изпитва най-остро?
В настоящия миг има дефицит на всевъзможни медикаменти – за диабет, около ковид на нискомелекулни хапарини, които забравих по какъв начин наподобяват. Появи се търсене и няма доставки на кортекостероид за инхалиране при деца и бебета, които не съм виждал от 2 години в аптеките. Пълно е с медикаменти, които са в недостиг и когато ги няма, към този момент опция някои да злоупотребява с малцината опаковки, които е заредил е огромна.
Наши читатели сигнализират за неналичието на „ Пулмикорт ”
Точно за този кортекостероид говорех, само че той не е животоспасяващ. Трябва да се прави разлика сред медикаменти, които са значими, такива, които използваме при усложнени положение и такива, които избавят животи. Трябва да отбележа, че в България години наред се толерира не здравно и фармацевтически насоченото определяне на медикаменти по интернационално непатентовано название, каквото го учат лекарите и фармацевтите. После по компаниите им изясняват по какъв начин се споделят продуктите. Сега се толерира лекарите да изписва съответно комерсиално име. У нас „ Пулмикорт ” е единствен подобен регистриран артикул, само че в случай че на следващия ден се появи подобен на друга компания, не би трябвало да се разяснява съответно име. Голям % от сигналите в медиите, че някое лекарство е изчезнало, се визират съответно комерсиално име, само че това не значи, че на пазара не е налично безусловно същото лекарство със същите показания, само че на друга компания. Голяма част от публичната суматоха се дължи на това, че несъответстващо в годините обратно сме научили пациентите да си мислят, че всеки надпис е друго лекарство. Де факто в България имаме някъде към 14 000 търговски имена, само че като дейни субстанции и сформира съставляват не повече от 5000 медикаменти. Това условно казано за всяко лекарство имате по 3 разнообразни наименования.
„ Пулмикорт ” е единствен, само че има същото лекарство в други лекарствени форми. Ако българските министри и политици, седнат и се замислят, че като продължаваме да поддържаме предписването на търговски имена, ние не оказваме помощ на пациентите, на НЗОК, а единствено на фирмите – производители. Когато се поддържа единствено техния бизнес интерес, се получават неналичия и суматоха. За да не са скъпи медикаментите в България, да махнем ДДС-то, както е в доста страни или е преференциално - 3 %. Ние имаме преференциално Данък добавена стойност за бебешки храна и за храните за всеобща приложимост. Имаме за туристическите услуги, само че нямаме за медикаментите. Полиците дават обещание, само че след това споделят, че е доста комплицирано. Друга мярка е нов закон за аптеките и лекарствоснабдяването. Аптеките не са търговия на дребно с медикаменти, а аптечна активност. Има потребност от смяна на парадигмата.
От министерството вас до момента търсили ли са ви, с цел да подаде информация какво липсва в аптеките?
Не помня министър да ми е звънял след Москов. Никой не пита сектора. Не помня организациите да са ни събрали. Днес на консултациите при зам.-министър Златанов бяха представители на производителите, само че за какво постоянно са единствено те. Къде са представителите на аптеките? Нас никой не ни пита. Голям част от производителите, които са непознати компании получават надценката. Търговците на едро и вносителите получават надценка, а огромна част от медикаментите, които назоваваме 100% платени от НЗОК, само че в аптеката няма право на 1% надценка. Аптеките на гърба си устоят здравната политика на министерството. Защо не става противоположното?
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ