Футболните фанатици и дивите им ритуали из България
В България футболните почитатели не са просто наблюдаващи, те са живата душа на мачовете, приносители на страсти, идентитети и от време на време, знаци на напрежения. Освен залозите в, почитателите потъват зад гръмки викания, хореографии и пиротехнически спектакли. Там откриваме културни пластове, повлияни от исторически, обществени и политически контексти. За някои това е спектакъл на обединяването, за други – сцена на спор, напрежение и екстремизъм.
Ultras – основателите на стадионната атмосфера
В България Ultras групите са неразделна част от футболната просвета. Те основават забележителна образна и аудио атмосфера посредством хореографии, викания и пиротехника. Например „ Сектор Б “ – почитателите на Левски – са добре проведена конструкция, която включва клубове като Sofia‑West, South Division, Blue Junta и други
Подобна е организацията и при ЦСКА – „ Сектор Г “, „ Бултрас “ в Пловдив и други Тези общности не просто отиват на мач, те следват тима у нас и в чужбина. Те постоянно преодоляват националните граници посредством пътувания, съюзи и културен продан.
Стадионите се трансформират в сцена за взаимност. Например, по време на мачове Левски и ЦСКА провеждат огромни светлинни и димни интервенции в целия бранш. Тези дейности освен основават прочувствени безредици, само че постоянно отразяват и надареното обмисляне на фенската база.
Чествания посредством пиротехника – сред представление и риск
Използването на димки, факли и ракети, да вземем за пример при Lauta Army (Lokomotiv Plovdiv), е съвсем непрестанен детайл от мачовете. Преди кръстоски даже здравни екипи са били ангажирани да наблюдават положението на почитателите.
По-рано, когато ЦСКА летяха с проява на свастика и монки викания, УЕФА наложи отчасти затваряне на секторите и санкция от 75 000 евро, само че дали това е задоволително?
Тази пиротехническа зрелищност постоянно крие риск. През 2014 година в Пловдив Ботев почитатели възпламениха бранш, което докара до евакуация и вреди за всичко сред 300–500 000 лв.. Рискът от пожари и контузии е действителен, а посланията зад сходни дейности постоянно минават границата сред развлечение и безконтролно държание.
Расизъм, екстремизъм и реакция на институциите
Расистките викания и екстремистка символика надалеч не са изолиран феномен. През 2019 година по време на мач България - Англия стадионът беше спрян два пъти поради маймунски викания и нацистки поздрави, почитатели бяха задържани, а президентът на BFU подаде оставка след оказан напън от премиера Бойко Борисов. По-късно УЕФА наложи частични забрани на семейства, което акцентира, че тези прояви са неприемливи.
Инцидентите с Лято Арми (Lokomotiv Plovdiv) против делегати също имат расови и политически тълкувания, някои от почитателите са свързани с нео-нацистки кръгове. Освен това ромската общественост в София постоянно става цел на квартално равнище, което демонстрира, че стадионната експанзия се популяризира и отвън самите спортни събития.
Солидарност, щедрост, просвета на обединяване
Не всички ултрас начинания са нападателни. Привърженици на дребни клубове като ФК Хебър (Пазарджик) демонстрират същинска общностна отдаденост – пеят, рисуват графити и провеждат поддръжка на клубни равнища.
Мнозина от почитателите се включват в игри като, благотворителни начинания, акции за младежи, възобновяване на спортна материали и митинги с положителна цел против корупция и неприятно ръководство на клубове.
Изследванията демонстрират, че ритуалите преди мач освен сплотяват почитателите, само че и ускоряват прочувствената им връзка с тима: груповото им прекарване доближава върхове през пиротехническите шествия преди мач – от време на време по-силни от резултатите на терена.
Документални истории от миньорския град
Документалният филм „ ” на Николай Стефанов наблюдава почитателите на Миньор Перник и демонстрира още по-радикална страна на фенската среда – с ясни расистки, хомофобски и женомразки прояви. Лентата показва по какъв начин поколенческата контузия, икономическата неустановеност и съответни персонални истории се преплитат в нападателна просвета.
Перник, като промишлен и приветлив град с икономическа меланхолия, е самобитен обществен „ опит “ – по какъв начин дадената среда образува фанатизъм и ненавист. Тази задълбочена наблюдателна част оказва помощ да се разбере по какъв начин концентратът на принуждение се възпроизвежда.
Изправени пред новите провокации
България е в развой на новаторски метод: страната вкара строги закони против футболните хулигани, ратифицира Конвенцията на Съвета на Европа, а УЕФА постанова наказания и ограничавания. Министерствата на спорта и вътрешните работи взаимно работят за усилване на сигурността на мачовете – изключително след експанзии като тези против делегати и протестни вълнения.
Образованието и културната смяна се оказват основни – неофициални и официални образования за младежи, стратегии за приемливост и публичен напън могат да трансформират надълбоко вкоренените практики. В това отношение културни и обществени начинания на клубно равнище, както и европейски стратегии (напр. „ Equal Game “), играят значима роля.
Заключение
Българските футболни почитатели са многопластов феномен – изпълнени с сила, изобретателни и способни на ентусиазъм и общественост. Но показват и рискови крайности – от хулигански конфликти до гонене и екстремизъм.
Ultras – основателите на стадионната атмосфера
В България Ultras групите са неразделна част от футболната просвета. Те основават забележителна образна и аудио атмосфера посредством хореографии, викания и пиротехника. Например „ Сектор Б “ – почитателите на Левски – са добре проведена конструкция, която включва клубове като Sofia‑West, South Division, Blue Junta и други
Подобна е организацията и при ЦСКА – „ Сектор Г “, „ Бултрас “ в Пловдив и други Тези общности не просто отиват на мач, те следват тима у нас и в чужбина. Те постоянно преодоляват националните граници посредством пътувания, съюзи и културен продан.
Стадионите се трансформират в сцена за взаимност. Например, по време на мачове Левски и ЦСКА провеждат огромни светлинни и димни интервенции в целия бранш. Тези дейности освен основават прочувствени безредици, само че постоянно отразяват и надареното обмисляне на фенската база.
Чествания посредством пиротехника – сред представление и риск
Използването на димки, факли и ракети, да вземем за пример при Lauta Army (Lokomotiv Plovdiv), е съвсем непрестанен детайл от мачовете. Преди кръстоски даже здравни екипи са били ангажирани да наблюдават положението на почитателите.
По-рано, когато ЦСКА летяха с проява на свастика и монки викания, УЕФА наложи отчасти затваряне на секторите и санкция от 75 000 евро, само че дали това е задоволително?
Тази пиротехническа зрелищност постоянно крие риск. През 2014 година в Пловдив Ботев почитатели възпламениха бранш, което докара до евакуация и вреди за всичко сред 300–500 000 лв.. Рискът от пожари и контузии е действителен, а посланията зад сходни дейности постоянно минават границата сред развлечение и безконтролно държание.
Расизъм, екстремизъм и реакция на институциите
Расистките викания и екстремистка символика надалеч не са изолиран феномен. През 2019 година по време на мач България - Англия стадионът беше спрян два пъти поради маймунски викания и нацистки поздрави, почитатели бяха задържани, а президентът на BFU подаде оставка след оказан напън от премиера Бойко Борисов. По-късно УЕФА наложи частични забрани на семейства, което акцентира, че тези прояви са неприемливи.
Инцидентите с Лято Арми (Lokomotiv Plovdiv) против делегати също имат расови и политически тълкувания, някои от почитателите са свързани с нео-нацистки кръгове. Освен това ромската общественост в София постоянно става цел на квартално равнище, което демонстрира, че стадионната експанзия се популяризира и отвън самите спортни събития.
Солидарност, щедрост, просвета на обединяване
Не всички ултрас начинания са нападателни. Привърженици на дребни клубове като ФК Хебър (Пазарджик) демонстрират същинска общностна отдаденост – пеят, рисуват графити и провеждат поддръжка на клубни равнища.
Мнозина от почитателите се включват в игри като, благотворителни начинания, акции за младежи, възобновяване на спортна материали и митинги с положителна цел против корупция и неприятно ръководство на клубове.
Изследванията демонстрират, че ритуалите преди мач освен сплотяват почитателите, само че и ускоряват прочувствената им връзка с тима: груповото им прекарване доближава върхове през пиротехническите шествия преди мач – от време на време по-силни от резултатите на терена.
Документални истории от миньорския град
Документалният филм „ ” на Николай Стефанов наблюдава почитателите на Миньор Перник и демонстрира още по-радикална страна на фенската среда – с ясни расистки, хомофобски и женомразки прояви. Лентата показва по какъв начин поколенческата контузия, икономическата неустановеност и съответни персонални истории се преплитат в нападателна просвета.
Перник, като промишлен и приветлив град с икономическа меланхолия, е самобитен обществен „ опит “ – по какъв начин дадената среда образува фанатизъм и ненавист. Тази задълбочена наблюдателна част оказва помощ да се разбере по какъв начин концентратът на принуждение се възпроизвежда.
Изправени пред новите провокации
България е в развой на новаторски метод: страната вкара строги закони против футболните хулигани, ратифицира Конвенцията на Съвета на Европа, а УЕФА постанова наказания и ограничавания. Министерствата на спорта и вътрешните работи взаимно работят за усилване на сигурността на мачовете – изключително след експанзии като тези против делегати и протестни вълнения.
Образованието и културната смяна се оказват основни – неофициални и официални образования за младежи, стратегии за приемливост и публичен напън могат да трансформират надълбоко вкоренените практики. В това отношение културни и обществени начинания на клубно равнище, както и европейски стратегии (напр. „ Equal Game “), играят значима роля.
Заключение
Българските футболни почитатели са многопластов феномен – изпълнени с сила, изобретателни и способни на ентусиазъм и общественост. Но показват и рискови крайности – от хулигански конфликти до гонене и екстремизъм.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ