Българските безобразия и началникът, който знае по-малко от подчинените си
В България едни и същи безобразия и нелепи произшествия се повтарят от време на време, а мъчителни и нетърпими проблеми чакат решение с години. Причините са доста и най-различни. Но една от тях се натрапва непрекъснато, споделя Ясен Бояджиев в коментар за " Дойче веле " под заглавие " Ето за какво са всички тези безобразия в България ".
Когато неотдавна двама пандизчии гладко избягаха от софийския затвор, министърът на вътрешните работи създаде следващия комично прям бисер: " Ние не мислим, а действаме ". Действителността постоянно удостоверява първата част от изказванието му. И опровергава втората: освен не мислят, само че и не работят. Примерите за това се множат.
Когато и министърът не знае какво написа в закона
През ноември рейс катастрофира край Микре, починаха 10 души. Въпреки че виновността била напълно на водача, властта за следващ път се втурна да показва интензивност, зарече се, че " по този начин повече не може " и се закани " в най-кратки периоди " да вземе ограничения. Сред първите бяха посочени наложителни камери във всички рейсове и наложителни колани за всички пътуващи. Още тогава мнозина припомниха, че коланите така и така са наложителни. И направиха извънредно нискорисковата прогноза, че от цялата шумотевица (пак) няма да излезе нищо. После, естествено, всичко се не помни. И по този начин до идващия път.
Миналата седмица, пет месеца по-късно, рейс се обърна на автомагистрала " Тракия ", починаха шестима. Линейките едвам бяха съумели да откарат потърпевшите по лечебните заведения, а двамата " отраслови " министри към този момент бяха се върнали от местопроизшествието и даваха конференция. С единствената цел да изпреварят възможни упреци и да кажат, че властта няма никаква виновност: всичко с компанията, рейса и пътната мрежа било тип-топ. Да, повода за злополуката може да е удар с различен автомобил, техническа нередовност или човешка неточност. (Щяхме да знаем доста повече, в случай че бяха изпълнили заканата за камерите.) Отговорността за жертвите обаче е споделена.
Автобусът може би нямаше да се обърне, в случай че навръх този сектор не липсваха мантинелите. Жертвите и потърпевшите евентуално щяха да са по-малко, в случай че пасажерите бяха с защитни колани. И по този въпрос обаче за пет месеца не е направено безусловно нищо. Но какво са пет месеца за българските благоприятни условия да се протака и отсрочва?
Всъщност, задължението за пътешестване с колан е записано в закона към този момент повече от 10 години. Както и пасажерите да бъдат осведомени и инструктирани от превозвачите. При несъблюдение са планувани санкции и за едните, и за другите. Въпреки това 10 години никой не извършва, тъй като никой не изисква, не ревизира и не глобява. Което не е чудно, откакто самият министър на превоза явно не знае какво написа в закона. " Към момента не е наложително да се употребяват колани ", сподели той и допусна, че " като има колани, те би трябвало да се употребяват ".
В България е по този начин - когато стане белята (катастрофа, повреда, наводняване или различен каприз на природата), всички се втурват да замазват, да подвигат пушилка и да имитират активност. Но скоро всичко се не помни и потъва в нормалната среда на нехайно безхаберие.
Реформа по български
Преди съвсем три години тогавашните (повечето от които - и днешни) ръководещи след безкрайни кандърми и пазарлъци оповестиха пенсионната промяна за завършена. Разбира се, още тогава всички знаеха, че признатото е толкоз компромисно и несъответстващо на дълбочината на проблемите, че скоро неизбежно ще се наложи самата промяна да бъде реформирана. Но това е друга тематика. Тогава на фона на фанфарите обявиха, че незабавно се захващат с различен проблем в същата сфера, който не търпи отсрочване - инвалидните пенсии. Понеже броят на получаващите ги непрестанно пораства и към този момент наближава милион, а общият им годишен размер е на път да доближи 2 милиарда.
Проблемът е, че забележителна част (според едни - 100 хиляди, съгласно други - половината) от инвалидните пенсии и съпътстващите ги привилегии са или подправени, или незаслужени. В единия случай се употребяват от здрави и прави хора, които могат да си платят на който колкото би трябвало. В другия поради некомпетентност на нормативната база може посредством струпване на две-три не изключително тежки болести да се стигне до същия висок % на неработоспособност и съответните обществени привилегии. Ето по какъв начин разказа схемата някогашен заместник-министър на опазването на здравето: " Дебел съм, имам високо кръвно и ме боли кръстът - с едни подобаващи съвещания от експерти съм подготвен да получа над 50% понижена продуктивност ". И всичко това в случай, че същински нуждаещите се заболели хора получават мизерни суми и са подложени на всевъзможни унижения.
Цяла година, откакто бе оповестено " незабавното " захващане с казуса, тогавашният обществен министър показа първи вид на " идея " за решаването му, въз основата на която трябваше да се приготвят и одобряват съответните нормативни промени. И ето, че тези дни, след още две и недостатък години, най-сетне бяха показани и концепциите за тези промени. Изненадващо обаче организациите на хората с увреждания оповестиха, че никой не ги е питал и заплашиха с митинги. Премиерът откликна незабавно и подреди квалифицираните наредби да бъдат изтеглени. После министри се разбързаха да " възвръщат разговора ", като не стана ясно за какво е трябвало изобщо да го приключват.
Така след три години усилена работа всичко отново стартира изначало. Но какво са три години за българските благоприятни условия търпеливо " да се обмислят и изпипват нещата "? Вижте какъв брой години се реформират опазването на здравето, образованието, енергетиката, БДЖ, правосъдната система, армията, Министерство на вътрешните работи. В България е по този начин - решаването на най-болезнените, хронични проблеми се отсрочва толкоз дълго, че най-после те наподобяват нерешими. Не единствено поради нехайно безхаберие, само че и поради изтощение, безпринципност, колебливост и боязън.
Когато началникът знае по-малко от подчинените си
Накрая да се върнем към тържественото (и рекордно бързо - единствено 66 секунди!) бягство от пандиза. Две седмици по-късно няма и помен от избягалите, изпратени от охраняващите ги надали не с почести. Проверката, естествено, не откри нищо - нито по какъв начин бегълците са се снабдили с револвер и нож, нито дали някой им е оказал помощ от вътрешната страна. Ресорният заместник-министър направи тънкото наблюдаване, че пандизчиите са набелязали " тесните " места в системата. Проблемът е, че и той би трябвало да ги е набелязал. Но явно не е, макар че те от доста години са известни на всички - цялостни затвори, неуместни условия, разрушена система. Но никой не прави нищо. Сега занапред ще се образуват работни групи и ще се написа тактика за промяна. И не е ясно за какво не е написана до момента.
Всъщност, ясно е. Познавачи означиха, че в ръководството на пандизите от години има дълбока кадрова рецесия. Което, прочее, важи и за доста други сфери. Както свидетелства тези дни дългогодишна депутатка: " Държавните институции са цялостни с хора, които не са готови за работата, която им е предоставена и за която получават заплати. Цели браншове се управляват от хора, които знаят доста по-малко от подчинените си, а тези подчинени знаят доста малко за това, което им е належащо ".
В България едни и същи безобразия и нелепи произшествия се повтарят от време на време, а мъчителни и нетърпими проблеми чакат решение с години. Причините са доста и най-различни. Но една от тях се натрапва непрекъснато: преплетените в здрав възел безхаберие, изтощение, непросветеност и несръчност, които се развъждат с бързи темпове, оплодени от кариеризма и партийните подкрепи. За сметка на самостоятелните, знаещите и можещите.
Когато неотдавна двама пандизчии гладко избягаха от софийския затвор, министърът на вътрешните работи създаде следващия комично прям бисер: " Ние не мислим, а действаме ". Действителността постоянно удостоверява първата част от изказванието му. И опровергава втората: освен не мислят, само че и не работят. Примерите за това се множат.
Когато и министърът не знае какво написа в закона
През ноември рейс катастрофира край Микре, починаха 10 души. Въпреки че виновността била напълно на водача, властта за следващ път се втурна да показва интензивност, зарече се, че " по този начин повече не може " и се закани " в най-кратки периоди " да вземе ограничения. Сред първите бяха посочени наложителни камери във всички рейсове и наложителни колани за всички пътуващи. Още тогава мнозина припомниха, че коланите така и така са наложителни. И направиха извънредно нискорисковата прогноза, че от цялата шумотевица (пак) няма да излезе нищо. После, естествено, всичко се не помни. И по този начин до идващия път.
Миналата седмица, пет месеца по-късно, рейс се обърна на автомагистрала " Тракия ", починаха шестима. Линейките едвам бяха съумели да откарат потърпевшите по лечебните заведения, а двамата " отраслови " министри към този момент бяха се върнали от местопроизшествието и даваха конференция. С единствената цел да изпреварят възможни упреци и да кажат, че властта няма никаква виновност: всичко с компанията, рейса и пътната мрежа било тип-топ. Да, повода за злополуката може да е удар с различен автомобил, техническа нередовност или човешка неточност. (Щяхме да знаем доста повече, в случай че бяха изпълнили заканата за камерите.) Отговорността за жертвите обаче е споделена.
Автобусът може би нямаше да се обърне, в случай че навръх този сектор не липсваха мантинелите. Жертвите и потърпевшите евентуално щяха да са по-малко, в случай че пасажерите бяха с защитни колани. И по този въпрос обаче за пет месеца не е направено безусловно нищо. Но какво са пет месеца за българските благоприятни условия да се протака и отсрочва?
Всъщност, задължението за пътешестване с колан е записано в закона към този момент повече от 10 години. Както и пасажерите да бъдат осведомени и инструктирани от превозвачите. При несъблюдение са планувани санкции и за едните, и за другите. Въпреки това 10 години никой не извършва, тъй като никой не изисква, не ревизира и не глобява. Което не е чудно, откакто самият министър на превоза явно не знае какво написа в закона. " Към момента не е наложително да се употребяват колани ", сподели той и допусна, че " като има колани, те би трябвало да се употребяват ".
В България е по този начин - когато стане белята (катастрофа, повреда, наводняване или различен каприз на природата), всички се втурват да замазват, да подвигат пушилка и да имитират активност. Но скоро всичко се не помни и потъва в нормалната среда на нехайно безхаберие.
Реформа по български
Преди съвсем три години тогавашните (повечето от които - и днешни) ръководещи след безкрайни кандърми и пазарлъци оповестиха пенсионната промяна за завършена. Разбира се, още тогава всички знаеха, че признатото е толкоз компромисно и несъответстващо на дълбочината на проблемите, че скоро неизбежно ще се наложи самата промяна да бъде реформирана. Но това е друга тематика. Тогава на фона на фанфарите обявиха, че незабавно се захващат с различен проблем в същата сфера, който не търпи отсрочване - инвалидните пенсии. Понеже броят на получаващите ги непрестанно пораства и към този момент наближава милион, а общият им годишен размер е на път да доближи 2 милиарда.
Проблемът е, че забележителна част (според едни - 100 хиляди, съгласно други - половината) от инвалидните пенсии и съпътстващите ги привилегии са или подправени, или незаслужени. В единия случай се употребяват от здрави и прави хора, които могат да си платят на който колкото би трябвало. В другия поради некомпетентност на нормативната база може посредством струпване на две-три не изключително тежки болести да се стигне до същия висок % на неработоспособност и съответните обществени привилегии. Ето по какъв начин разказа схемата някогашен заместник-министър на опазването на здравето: " Дебел съм, имам високо кръвно и ме боли кръстът - с едни подобаващи съвещания от експерти съм подготвен да получа над 50% понижена продуктивност ". И всичко това в случай, че същински нуждаещите се заболели хора получават мизерни суми и са подложени на всевъзможни унижения.
Цяла година, откакто бе оповестено " незабавното " захващане с казуса, тогавашният обществен министър показа първи вид на " идея " за решаването му, въз основата на която трябваше да се приготвят и одобряват съответните нормативни промени. И ето, че тези дни, след още две и недостатък години, най-сетне бяха показани и концепциите за тези промени. Изненадващо обаче организациите на хората с увреждания оповестиха, че никой не ги е питал и заплашиха с митинги. Премиерът откликна незабавно и подреди квалифицираните наредби да бъдат изтеглени. После министри се разбързаха да " възвръщат разговора ", като не стана ясно за какво е трябвало изобщо да го приключват.
Така след три години усилена работа всичко отново стартира изначало. Но какво са три години за българските благоприятни условия търпеливо " да се обмислят и изпипват нещата "? Вижте какъв брой години се реформират опазването на здравето, образованието, енергетиката, БДЖ, правосъдната система, армията, Министерство на вътрешните работи. В България е по този начин - решаването на най-болезнените, хронични проблеми се отсрочва толкоз дълго, че най-после те наподобяват нерешими. Не единствено поради нехайно безхаберие, само че и поради изтощение, безпринципност, колебливост и боязън.
Когато началникът знае по-малко от подчинените си
Накрая да се върнем към тържественото (и рекордно бързо - единствено 66 секунди!) бягство от пандиза. Две седмици по-късно няма и помен от избягалите, изпратени от охраняващите ги надали не с почести. Проверката, естествено, не откри нищо - нито по какъв начин бегълците са се снабдили с револвер и нож, нито дали някой им е оказал помощ от вътрешната страна. Ресорният заместник-министър направи тънкото наблюдаване, че пандизчиите са набелязали " тесните " места в системата. Проблемът е, че и той би трябвало да ги е набелязал. Но явно не е, макар че те от доста години са известни на всички - цялостни затвори, неуместни условия, разрушена система. Но никой не прави нищо. Сега занапред ще се образуват работни групи и ще се написа тактика за промяна. И не е ясно за какво не е написана до момента.
Всъщност, ясно е. Познавачи означиха, че в ръководството на пандизите от години има дълбока кадрова рецесия. Което, прочее, важи и за доста други сфери. Както свидетелства тези дни дългогодишна депутатка: " Държавните институции са цялостни с хора, които не са готови за работата, която им е предоставена и за която получават заплати. Цели браншове се управляват от хора, които знаят доста по-малко от подчинените си, а тези подчинени знаят доста малко за това, което им е належащо ".
В България едни и същи безобразия и нелепи произшествия се повтарят от време на време, а мъчителни и нетърпими проблеми чакат решение с години. Причините са доста и най-различни. Но една от тях се натрапва непрекъснато: преплетените в здрав възел безхаберие, изтощение, непросветеност и несръчност, които се развъждат с бързи темпове, оплодени от кариеризма и партийните подкрепи. За сметка на самостоятелните, знаещите и можещите.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ