bTV Репортерите: осиновени
В България е изцяло законно да осиновиш, а по-късно да разсиновиш дете. Междувременно стотици деца с години остават отвън регистрите за осиновяване и това ги лишава от късмет да порастват в фамилна среда.
Казват, че децата не избират родителите си, както и родителите не избират децата си. Освен при осиновяването. Там родителите могат да избират, а в случай че децата не им харесат, да се откажат от тях.
Това се случва с четири деца, израснали в дом. Те са две братчета и две сестричета, на които ориста изпраща две майки. Родени и изоставени са от едната. Осиновени и върнати от другата. При живи родители и осиновители живеят в дом за изоставени деца – като сирачета.
Още при появяването им на бял свят ориста ги слага пред тестване – раждат се в проблематично семейство. По думите на биологичната им майка бащата на децата е тормозил и тях, и нея.
„ Лош живот имах с този човек, избягах на първото, на най-голямото, оставих го, отпътувах си, нашите ми споделиха не се връщай. Но аз крещя айде поради детето, чакай да се върна, че може да стане човек – да не ме бие. О, индивидът стана по-зле, индивидът стана звяр”, споделя биологичната майка на децата. Тя траяла да ражда децата, тъй като не е имала пари за защитни ограничения.
--> „ Когато непознато семейство, в тази ситуация американско, реши, че желае да осинови дете, то не се свързва непосредствено с организация в България, а минава през лицензирана такава в родната му страна. Ние виждаме фамилиите, които осиновяват, в деня на тяхното идване за първи контакт. Работа и функционалност на тяхната подготовка е на организациите, които им дават позволение за осиновяване. А когато ние ги забележим в деня, в който ги закараме към този момент при децата – за каква подготовка приказваме? Те са към този момент на бойното поле”, споделя Красимир Ганчев от българското сдружение-посредник при осиновяването.
След теорията в Америка е време за процедура в България. Кандидат-осиновителите имат право на 5 срещи с децата, преди да вземат решение. След тези срещи и децата, и родителите дават единодушие. Осиновяването е реалност. Фамилиите на децата са заменени. Американците даже споделят видеоклип в обществените мрежи, в който демонстрират щастливата развръзка.
1 седмица по-късно ненадейно американското семейство се отхвърля от децата и ги връща при обществените.
Психологът Дора Прангаджийска , която също е осиновена, счита, че при тази процедура са позволени доста неточности. „ Еуфорията и възхищението към фамилията американци-кандидат осиновители е попречило да бъдат предоставена информация за действителните опасности. Много постоянно осиновените деца тестват самите родители – дали ще ги обичат, в случай че не бъдат толкоз послушни, не толкоз изпълнителни – в случай че не дават отговор на упованията им”, счита Прангаджийска.
Оказва се, че ориста на доста от децата в институции е неразбираема. В момента в България има 4241 деца в домове. Само 2208 от тях са вписани в националния указател за осиновяване. В интернационалния указател попадат още по-малко – 325.
Стотици деца с години не се вписват в регистрите и това ги лишава от късмет за осиновяване. За тази процедура организациите за интернационалните осиновявания подават сигнали в прокуратурата.
„ Когато четем историята на детето, се натъкваме на деца, които още от рождението си са изоставени. Те са вписани в регистъра на 10 години, 11 години, 12 години. И надлежно си задаваме въпроса защо”, споделя Красимира Натан , ръководител на Асоциация „ Акредитирани организации за интернационалните осиновявания”.
От Агенцията за обществено подкрепяне отхвърлят това да се прави съзнателно, само че признават, че има сходни случаи, тъй като родителите на децата ги посещават понякога.
„ Не всички деца, които са настанени отвън фамилията, са вписани в регистъра за осиновяване. Това е по този начин, тъй като за избрани деца се реализира работа по реинтеграция”, твърди Емил Тодоров от „ Социално подпомагане”.
Тази процедура по реинтеграция продължава 18 месеца и дава опция на биологичните родители да си стъпят на краката. Обикновено това не се случва и обществените дават опция за нови 18 месеца…, а по-късно вероятно за още 18. Така децата порастват без родители и без опция да открият нови.
При нашите герои обстановката е сходна – за 4 години биологичната им майка ги е посетила единствено 2 пъти. След като се разшумя около историята с неуспялото осиновяване, тя твърди, че си ги желае назад.
В България разсиновяването е законно, за разлика от Германия и Франция, където е неприемливо. През 2016 година у нас са били осиновени 556 деца. Други 326 са осиновени от чужденци.
Когато децата не се вписват в регистрите с години, шансът им да намерят осиновители фрапантно понижава. Българските осиновители избират деца на възраст сред 1 и 2 години. За деца над 10-годишна възраст единственият късмет е осиновяване от чужденци.
Казват, че децата не избират родителите си, както и родителите не избират децата си. Освен при осиновяването. Там родителите могат да избират, а в случай че децата не им харесат, да се откажат от тях.
Това се случва с четири деца, израснали в дом. Те са две братчета и две сестричета, на които ориста изпраща две майки. Родени и изоставени са от едната. Осиновени и върнати от другата. При живи родители и осиновители живеят в дом за изоставени деца – като сирачета.
Още при появяването им на бял свят ориста ги слага пред тестване – раждат се в проблематично семейство. По думите на биологичната им майка бащата на децата е тормозил и тях, и нея.
„ Лош живот имах с този човек, избягах на първото, на най-голямото, оставих го, отпътувах си, нашите ми споделиха не се връщай. Но аз крещя айде поради детето, чакай да се върна, че може да стане човек – да не ме бие. О, индивидът стана по-зле, индивидът стана звяр”, споделя биологичната майка на децата. Тя траяла да ражда децата, тъй като не е имала пари за защитни ограничения.
--> „ Когато непознато семейство, в тази ситуация американско, реши, че желае да осинови дете, то не се свързва непосредствено с организация в България, а минава през лицензирана такава в родната му страна. Ние виждаме фамилиите, които осиновяват, в деня на тяхното идване за първи контакт. Работа и функционалност на тяхната подготовка е на организациите, които им дават позволение за осиновяване. А когато ние ги забележим в деня, в който ги закараме към този момент при децата – за каква подготовка приказваме? Те са към този момент на бойното поле”, споделя Красимир Ганчев от българското сдружение-посредник при осиновяването.
След теорията в Америка е време за процедура в България. Кандидат-осиновителите имат право на 5 срещи с децата, преди да вземат решение. След тези срещи и децата, и родителите дават единодушие. Осиновяването е реалност. Фамилиите на децата са заменени. Американците даже споделят видеоклип в обществените мрежи, в който демонстрират щастливата развръзка.
1 седмица по-късно ненадейно американското семейство се отхвърля от децата и ги връща при обществените.
Психологът Дора Прангаджийска , която също е осиновена, счита, че при тази процедура са позволени доста неточности. „ Еуфорията и възхищението към фамилията американци-кандидат осиновители е попречило да бъдат предоставена информация за действителните опасности. Много постоянно осиновените деца тестват самите родители – дали ще ги обичат, в случай че не бъдат толкоз послушни, не толкоз изпълнителни – в случай че не дават отговор на упованията им”, счита Прангаджийска.
Оказва се, че ориста на доста от децата в институции е неразбираема. В момента в България има 4241 деца в домове. Само 2208 от тях са вписани в националния указател за осиновяване. В интернационалния указател попадат още по-малко – 325.
Стотици деца с години не се вписват в регистрите и това ги лишава от късмет за осиновяване. За тази процедура организациите за интернационалните осиновявания подават сигнали в прокуратурата.
„ Когато четем историята на детето, се натъкваме на деца, които още от рождението си са изоставени. Те са вписани в регистъра на 10 години, 11 години, 12 години. И надлежно си задаваме въпроса защо”, споделя Красимира Натан , ръководител на Асоциация „ Акредитирани организации за интернационалните осиновявания”.
От Агенцията за обществено подкрепяне отхвърлят това да се прави съзнателно, само че признават, че има сходни случаи, тъй като родителите на децата ги посещават понякога.
„ Не всички деца, които са настанени отвън фамилията, са вписани в регистъра за осиновяване. Това е по този начин, тъй като за избрани деца се реализира работа по реинтеграция”, твърди Емил Тодоров от „ Социално подпомагане”.
Тази процедура по реинтеграция продължава 18 месеца и дава опция на биологичните родители да си стъпят на краката. Обикновено това не се случва и обществените дават опция за нови 18 месеца…, а по-късно вероятно за още 18. Така децата порастват без родители и без опция да открият нови.
При нашите герои обстановката е сходна – за 4 години биологичната им майка ги е посетила единствено 2 пъти. След като се разшумя около историята с неуспялото осиновяване, тя твърди, че си ги желае назад.
В България разсиновяването е законно, за разлика от Германия и Франция, където е неприемливо. През 2016 година у нас са били осиновени 556 деца. Други 326 са осиновени от чужденци.
Когато децата не се вписват в регистрите с години, шансът им да намерят осиновители фрапантно понижава. Българските осиновители избират деца на възраст сред 1 и 2 години. За деца над 10-годишна възраст единственият късмет е осиновяване от чужденци.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ