В България, дори когато всичко е наред, минават най-малко шест

В България, даже когато всичко е наред, минават минимум шест години от идейния план до първата копка за значим инфраструктурен план, какъвто е една автомагистрала. Това съобщи вицепремиерът Гроздан Караджов в четвъртък на конгрес за западната дъга на Софийското околовръстно шосе.

Това е повода с районния министър Иван Иванов да предложат нова глава в Закона за устройство на територията, която да редуцира фрапантно тези периоди. Бюрокрацията сега е голяма, тъй като след правенето на идейния план стартират процедури по Закона за публичните поръчки за правене на съответен механически план и настрана – за строителен контрол. Тези процедури могат да бъдат обжалвани.

След като планът е подготвен, стартират процедурите по Закона за биологичното многообразие, които лишават години. Ако направената Оценка на въздействието върху околната среда се апелира, изключително откакто беше отстранено едноинстанционното обжалване за планове от национално значение, се прибавят още няколко години, които може и да стигнат 5. Междувременно се вземат решения за отчуждаването на терени, всяко от които също предстои на обжалване.

Тук най-яркият образец е Автомагистрала „ Струма “, която към този момент над 20 години се върти в този цикъл на екологично законодателство, а последният вид на автомагистралата, който беше утвърден, е обжалван 14 пъти от зелени неправителствени организации.

" Ако през днешния ден решим да довършим да вземем за пример околовръстното шосе на Кърджали, шест години ще отнеме единствено бумащината, до момента в който стигнем до позволение за градеж, и това е минималният вероятен период. На това би трябвало да се откри решение ", изясни Караджов и добави, че толкоз усложнени процедури няма в друга страна от Европейски Съюз, с изключение на в Румъния, където обаче стартират промени в законодателството.
Вицепремиерът призна, че когато е бил министър на районното развиване и благоустройството в кабинета " Петков ", е бил заинтригуван по какъв начин планове, стартирани преди десетилетия, не са стигнали до първа копка. Често у нас се случва да има и проблеми с финансирането, изключително в случай че плановете се осъществят по оперативни стратегии. Заради тромавите процедури някои огромни инфраструктурни планове се трансферират от една стратегия в друга или от един бюджетен интервал към идващия, тъй като не могат да бъдат изпълнени за седемте години, колкото трае един бюджет на Европейски Съюз.

Според министъра на районното развиване и благоустройството Иван Иванов, цялостното създаване на Околовръстния път на София, както и автомагистралите " Хемус " и " Струма ", са измежду жертвите на политическата неустойчивост през последните години. Едно заледяване на строителния развой, подхванато от някое държавно управление, лишава след това още толкоз време, до момента в който се възвърне. Типичен образец за това е " Хемус ", която се забави четири години, през които по нея не е правено нищо, без значение че страната е платила разноските на компаниите.

По думите на Иванов, огромни планове се отсрочват и заради административно-технически проблеми. През това време обаче транспортните проблеми стават все по-големи, като това важи най-много за Северна България. Той счита, че икономическата назадничавост на района се дължи на неналичието на качествени пътища, които да са част от европейските коридори.