В България действа нихилизмът, а в Сърбия шовинизмът от А

В България работи нихилизмът, а в Сърбия шовинизмът от А до Ш. Западните околности са колония на Белград. Това съобщи пред БГНЕС Димитър Димитров, който е бранител на правата на българското национално малцинство в Сърбия.

Храмът „ Света Троица “ в босилеградското село Извор, намиращо се в Западните околности, които бяха откъснатите от България по силата на Ньойския диктат, стартира да се построява през 1832 година Прекрасната вилаетска черква по своята архитектура няма аналог в днешна Сърбия, само че доста наподобява на храма със същото име в центъра на Банско.

Църквата в Извор е приключена през 1835 година и изографисана от майстора от Самоковската школа Димитър Зограф. Той е по-големият брат на Захарий Зограф. За по-малко от 20 години той е изрисувал 58 икони от иконостаса. Уникални са облиците на Св. Йоан Кръстител, на Св. Анастасий, на Св. Йоан Рилски-Чудотворец, на Св. Андрей Първозвани.

„ По това време село Извор е било околийски център, до момента в който в Босилеград е имало по-малко поданици “, съобщи Димитров.

„ Ние се гордеем с тази църква. По едно време бяха рухнали стените от дясната и от лявата страна. Извикахме и посланици, и публицисти, и политици да дойдат да я видят. И успяхме да я спасим някак “, показа нашият събеседник.

Половината от стената пред входната врата на църквата е богато украсена с икони, само че втората част е замазана с бяла багра от сръбски бойци. „ За сърбите щеше да е огромно наслаждение тази черква да падне, тъй като те нямат подобен храм “, съобщи Димитров.

Църквата не работи повече от 10 години и стои затворена, за нея се грижи една от локалните жителки. В самото село, ситуирано в разграничената от българо-сръбската граница област Краище, са останали единствено няколко възрастни хора.

Виждаме поднос с дарения, на който са оставени и български пари, от което разбираме, че храмът се посещава и от туристи от Родината майка.

„ Това е позор за нашите политици, те са нихилисти. Не желая да наскърбявам никого, само че българите в Западните околности страдат от българския политически хайлайф, а не на равнище елементарни хора “, безапелационен е Димитър Димитров и отсече:

„ Нихилизмът ще ни съсипе! Както в България, по този начин и тук. Но тук хората не смеят от боязън. В България от какво се опасяват? Само слушам там сръбска чалга и виждам сръбска скара, а в Сърбия ври от национализъм. До по кое време ще е по този начин? Дай Боже да се оправи нещо…, само че не знам! “

Регионът на Босилеградско е най-неразвития в днешна Сърбия. Той е богат на доста естествени и потребни изкопаеми – красива природа и гори, които са плодородни за развиването на биоземеделие и туризъм; руди, от които може да се добива злато. Нищо от това не може да се развие от 1919 година, когато попада под сръбски ботуш. В резултат на тази целенасочена сръбска политика за 100 години от 120 000 българи в Царибродско и Босилеградско са останали малко над 20 хиляди в двете общини.

„ Ние сме колония и резерват на Сърбия. Всичко – минни благосъстояния, горско стопанство, воден капацитет – по 300 милиона кубика взимат от нашата, т.е. ваша река, която се качва горе на едно от езерата. Там се развива туризмът – идват посетители от София, Перник и Кюстендил. Там си оставят парите, до момента в който ние, българите тук, гледаме и се молим да настъпи едно по-добро време за нас… През 1968 година в цялата община Босилеград бяхме 33 хиляди души, а в този момент българите са под 2000. Това какво ви приказва? Изчезваме! Край, за жалост “, съобщи Димитров.

Единственото, което той желае от властта в София да бъде национално виновна.

„ Щом като си национално виновен, мислиш за всеки българин, където и да се намира той. Ние не сме откъснати по наша виновност. Срам и срам както за нашите политици, по този начин и за тия от тази страна на границата. В България работи нихилизмът, а в Сърбия – шовинизмът от А до Ш. Българите в Западните околности са сред чука и наковалнята “, обезверено заключи Димитър Димитров. /БГНЕС